Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20491 от 03.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9843/2026
Вид
Определение № 20491
Подписан
03.06.2026
В сила
03.06.2026
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.156, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20491 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110109843 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Към исковата молба са представени документи, които са относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *** за посочените в исковата молба обстоятелства.

Доказателственото искане на ответника за събиране на гласни доказателства, но същото не отговаря на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК, тъй като не са посочени трите му имена. Ето защо, съдът ще се произнесе по същото след като бъде приведено в съответствие с горепосочената правна норма.

Относимо и допустимо е доказателственото искане и на двете страни за допускане на САТЕ, която да даде отговор на поставените в исковата молба и писмения отговор въпроси.

Експертизата следва да бъде назначена след събиране на допуснатите по делото гласни доказателства.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по почин на ищеца чрез разпит на свидетеля *** - за установяване на обстоятелствата свързани с механизма на настъпване на ПТП.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 20,00 евро, вносими от ищеца в 1-седмичен срок от съобщението по сметка на СРС, за което в същия срок следва 1 да представи доказателства по делото

ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на ответника, че в 1-седмичен срок от уведомяването му следва да приведе доказателственото си искане за събиране на гласни доказателства в съответствие с нормата на чл.156, ал.2 ГПК – като посочи три имена на свидетеля.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение в срок на даденото указание доказателственото му искане ще бъде отхвърлено.

ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане и на двете страни за допускане на автотехническа експертиза – след събиране на допуснатите гласни доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.07.2026 г. от 11:30 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по предявени от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ АД обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5186,47 евро, представляваща главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й плащане, както й сумата от 71,65 евро, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 19.02.2026 г. до 09.04.2026 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.11.2025 г., в 18:30 ч., в гр. София, на кръстовището на ул. „Петуния“ и ул. „Братия“ е настъпило ПТП между автомобил „***“ с ДК № ***, застраховано при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и паркиран автомобил „***“ с ДК № ***, застрахован в ищцовото дружество по застраховка „Каско“. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на застрахованото при ответника МПС, който при движение на заден ход удря паркираното МПС „***“, като реализира материални вреди. Ищецът твърди още, че за настъпилото събитие бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, като по повод предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в дружеството била заведена щета, по която на собственика на автомобила, била преведена сумата от 10128,20 лева. Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение ищецът твърди, че предявил регресна претенция до ответника, но получило отказ за плащане. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира направените по производството разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП по отношение на сочения в исковата молба автомобил, както и извършеното от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорвам механизма на ПТП и представения по делото ДКП с доводи, че представлява частен документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Изразява се становище, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е отговорен водачът, управлявал 2 застрахования при ищеца автомобил. Излагат се доводи, че претендираният от ищеца размер на обезщетението е прекомерен и не отговаря на действителните разходи за ремонтновъзстановителни дейности, представените документи за стойността на ремонта не отразяват реалната пазарна цена на резервните части и труда към момента на настъпване на произшествието. Прави се възражение за съпричиняване с твърдения, че с поведението си водачът на л.а. ,,***“ с рег. № *** е допринесъл съществено за настъпване на ПТП, тъй като към момента на инцидента увреденият автомобил е бил неправилно паркиран в зоната на кръстовище, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Това неправомерно паркиране е ограничило видимостта и е създало предпоставки за възникване на произшествието, Предвид изложеното се изразява становище, че следва да се признае наличието на принос от страна на водача на увредения автомобил и съответно да се намали дължимото обезщетение в справедлив размер, съобразно степента на съпричиняване. Оспорва се акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния иск. По изложените в отговора доводи моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, а в условията на евентуалност - да бъде намален размер на претендираното обезщетение. Претендират се разноски.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че по предявения като главен иск в негова тежест е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства в негова тежест е да докаже плащане, както и наведените в писмения отговор правопогасяващи и правоизключващи възражения, вкл. възражението за съпричиняване.

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в негова тежест е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

ОБЯВЯВА, на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, както и изплатеното от ищеца на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат 3 съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4