Решение № 17863 от 01.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17863 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110111889 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4 802,00 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения на ищеца л. а. ...., вследствие на ПТП от 21.05.2021 г., настъпило в гр. София, по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното плащане (след допуснато в о. с. з. на 12.10.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на размера му).

Ищецът Б. Р. Б. твърди, че на 21.05.2021 г., около 11:00 часа, в гр. София, е паркирал личния си л. а. .... пред № 40 на бул. „И.нци“, като по същото време пред него е бил паркиран т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ..., чийто водач е предприел маневра за движение на заден ход, при което със задната дясна част на ремаркето е ударил предната лява част на автомобила му. Поддържа, че за реализиране на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за настъпването му е отразен именно водачът на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. ..., по отношение на който е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника .... поради което същият отговаря за причинените от застрахования водач вреди по собственото му МПС. Допълва, че на 17.05.2022 г. е уведомил ответния застраховател за настъпване на процесното ПТП, при който е образувана щета № 0410-300-0024/2022 г., в рамките на която е извършен оглед и е съставен опис, но с писмо с изх. № 99-3833/15.07.2022 г. той е отказал да му заплати застрахователно обезщетение, което претендира. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ..., както и образуването при него на щета № 0410-300-0024/2022 г., във връзка с настъпването на процесното ПТП. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и всички вреди да са вследствие на него. Оспорва да са представени разходо-оправдателни документи, удостоверяващи 1 заплащането на стойността на ремонта. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца Б. Б., тъй като не се е съобразил с пътната обстановка, както и с особеностите на пътното движение. Сочи, че водачът М. С. е спрял за престой, което съгласно чл. 93 ЗДвП е било допустимо. Счита, че се претендира обезщетяването на щети, които не са предизвикани вследствие на процесното ПТП. Оспорва иска и по размер.

С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при него автомобил да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което са причинени вреди на собствения на ищеца автомобил, както и размера на вредите.

С определение от 12.06.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 21.05.2021 г., около 11:00 часа, в гр. София, пред № 40 на бул. „И.нци“ е настъпило ПТП с участието на собствения на ищеца л. а. .... и т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ...; че към 21.05.2021 г. по отношение на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ... е била налице действаща валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника .... както и, че с писмо, получено на 17.05.2022 г. последният е поканен да заплати исковата сума.

Нещо повече, за установяването им свидетелстват и писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 21.05.2021 г., свидетелство за регистрация – част I, в което ищецът Б. Р. Б. е вписан като собственик на л. а. ...., извънсъдебна претенция с вх. № 99-2531/17.05.2022 г. и др.

При това положение спорни по делото се явяват две групи обстоятелства, а именно: 1/ какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП, респ. допринесъл ли е ищецът за това, както и 2/ налице ли е причинна връзка между него и вредите, чието обезщетяване се претендира.

В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 21.05.2021 г., събраните по делегация пред РС – Враца показания на свидетеля М. И. С., както и изводите на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза, съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 21.05.2021 г., около 11:00 часа, в района на № 40 на бул. „И.нци“ водачът на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ... предприема маневра за движение на заден ход, при което реализира ПТП с паркирания зад него л. а. ...., вследствие на което му нанася материални вреди. Действително, по своята правна природа двустранният протокол за ПТП, съставен от участниците в него, няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя, респ. подлежи на доказване в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на неговото настъпване във връзка с останалите доказателства по делото и конкретно събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. С., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Съобразявайки същите, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило изцяло 2 поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ..., който при извършване на маневра за движение на заден ход е допуснал съприкосновение с паркирания зад него друг автомобил. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред показанията на свидетеля С., който възпроизвеждайки свои непосредствени впечатления за фактите от обективната действителност, доколкото е бил водач на застрахования при ответника влекач, потвърждава, че при предприемане на маневра за движение на заден ход се е ударил в паркирания зад него л. а. ...., собственост на ищеца Б. Б.. Изрично свидетелят заявява, че другият автомобил е бил в паркирано състояние. При така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според което щетите по собствения на ищеца автомобил са в причинна връзка с описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието. Нещо повече, прави впечатление, че по идентичен начин двамата участници в инцидента са отразили обстоятелствата около настъпването му и в схемата към протокола за ПТП, съгласявайки се с описаните от тях констатации чрез полагане на подписите си, чието авторство не оспорват. В случая, така установеното поведение на застрахования при ответника водач несъмнено представлява нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като преди да започне маневра за движение назад, не се е убедил, че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, което съдът възприема като единствената техническа причина за настъпване на процесното ПТП. Това е така, тъй като не се доказва с поведението си ищецът също да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, допускайки твърдяното нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. По делото не се установява той изобщо да е бил в процес на движение, а от друга страна не са ангажирани и доказателства, че същият е бил паркиран на забранено за целта място в рамките на пешеходна пътека. В случая, съдът не възприема показанията на свидетеля в тази част, тъй като те не се подкрепят от други доказателства по делото, като в съставената схема към протокола за ПТП участниците в него също не са отразили, че л. а. .... е бил паркиран на пешеходна пътека, както посочва в показанията си свидетелят по делото. Тук следва да се отбележи, че с оглед констатациите на съдебно-автотехническата експертиза за водача на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ... е имало техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП в случай, че преди започване на маневрата за паркиране на заден ход се е уверил, че пространството зад него е свободно и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, което обаче няма данни той да е сторил, като именно това според вещото лице е и техническата причина за него. Точно обратното, не може да се приеме, че такава техническа възможност е съществувала за ищеца Б. Б., тъй като безспорно автомобилът му е бил в паркирано състояние. Следва да се отбележи още, че в двустранния протокол за ПТП застрахованият при ответника водач също е потвърдил вината си при настъпване на процесното ПТП.

Ето защо, съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 21.05.2021 г., а той изключва участието на поведението на водача на л. а. .... в причиняването на удара. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените погоре писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника влекач, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на собствения на ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

3

Както се посочи по-горе, всички отразени в описа на застрахователя щети се намират в причинна връзка с настъпилото на 21.05.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, а доколкото собственик на увредения автомобил е именно ищецът – Б. Б., то той се явява увредено лице, поради което е легитимиран носител на вземането за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на собствения му л. а. .... вреди, вследствие виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ такъв.

Следователно, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ... за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Що се отнася до неговия размер, съдът съобразява съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.

208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО;