Решение № 91 от 14.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Кюстендил, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20241500100286 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. М. с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.******, чрез пълномощника адв.Н. П. от АК-София, срещу Община К., БУЛСТАТ ***, с адрес гр.К. ****, представлявана от кмета О.А..

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Община К. да заплати на ищцата Г.М. суми, представляващи дължими обезщетения за претърпени вреди, в резултат на настъпил на ***г. в гр.К. в сграда, находяща се на ул.**** инцидент, предизвикан от противоправно поведение на служители на ответната община, изразяващо се в неосигуряване на възможност за свободно и безпрепятствено преминаване от коридора към фоайето на първия етаж на сградата от хора с намалена подвижност, както следва: сумата от 1 861.40 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждане на здравето – счупване на шийката на дясна бедрена кост и счупване на дясна лъчева кост в дисталния край, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – ***г., до окончателно изплащане.

Ищцата твърди, че на ***г. се е намирала във вътрешността на сграда, находяща се в гр.К. на ул.****, на първия етаж от която се е помещавала Служба „Местни данъци и такси“ към Община К.. Около 15:00 часа при опита на М. да излезе от коридора във фоайето, разделени от врата с висок праг (над 2 см), същата, бидейки лице с намалена подвижност, не успяла едновременно да задържи автоматично затварящата се врата и да прекрачи прага, след който следвало стъпало, при което изпускайки вратата М. паднала на земята. При падането ищцата усетила много силна болка в десния крак и в дясната ръка и установила, че не може да се движи. Нейни близки я завели в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Никола В.иев“ АД - гр.К., където, след като й били направени манипулации и изследвания се установило, че е налице счупване на шийката на дясната бедрена кост и счупване на дясната лъчева 1 кост в дистален край.

Ищцата счита, че инцидентът на ***г. е настъпил поради неизправното състояние на входна врата на Местни данъци и такси към ответната община, с праг, неотговарящ на нормативните изисквания – чл.41 и чл.52 от Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021г., чл.169 ал.1 т.4 от ЗУТ във вр. с Приложение 1, т.4 от Регламент (ЕС) №305/2011г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2011г., при което същите не са били достъпни за преминаване (поради липса на рампи, подемни платформи или асансьори за осигуряване на свободно и самостоятелно ползване) от хора с намалена подвижност, към която категория ищцата твърди, че се е числяла. Вратата с праг, станала причина за инцидента, според М., е дисфункционално разположена. При отварянето й, подът внезапно свършва, образувайки високо стъпало, намиращо се под самата врата, на място, където изходът трябва да отговаря на всички технически изисквания за безопасност, в това число възможност за безпрепятстван достъп и плавно преминаване. Излизайки през този изход, ищцата попаднала в ситуация, в която е невъзможно едновременно да удържа вратата отворена и да слиза по своеобразното стъпало, при което правейки опит да слезе вратата се затворила, избутала я докато се опитвала да излезе и тя паднала по стъпалото.

М. сочи, че в резултат на падането и на получените фрактури преживяла тежки физически и психически травми - наложило се е незабавно извършване на операция със съпътстващия я завишен оперативен риск, което предизвикало допълнителни тревоги и емоционални страдания у ищцата; била поставена под локална анестезия и под директна скелетна екстензия; извършена била репозиция на фрактурата на дясна гривнена става и била поставена гипсова имобилизация за дълъг период от време; под спинална анестезия била направена кръвна репозиция с последваща метална остеосинтеза по повод счупването на бедрената шийка. Ищцата твърди, че поради силната болка в крака и ръката са й били предписани болкоуспокояващи медикаменти, които били несъвместими с лекарствата, които трябвало да приема ежедневно поради високо кръвно налягане. Това й причинявало допълнителен стрес и страдание, свързани със страх от излизане на сърцето й извън ритъм. Придвижването за М. било невъзможно. В продължение на 2 месеца не е могла да ползва и дясната си ръка. В продължение на 4 месеца е имала силни болки в десния крак. Била е прикована на легло за около 90 дни, напълно обездвижена и неспособна да се грижи сама за себе си, като за ежедневните й нужди била принудена да ползва чужда помощ. Ищцата сочи, че е била лишена за дълъг период от време от обичайния си живот, а преживеният шок и стрес вследствие на претърпяната злополука счита, че ще останат завинаги в съзнанието й.

М. твърди, че в резултат на инцидента с Експертно решение №90757 от заседание 60/26.03.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Никола В.иев“ АД е била освидетелствана със 100 % краен процент степен на увреждане пожизнено и счита, че на практика е била окачествена като инвалид; определена й е била чужда помощ за период от една година до 01.03.2025г.

В исковата молба се сочи, че М. е сторила разходи за провеждане на хирургическата интервенция, за лечение, възстановяване, както и за закупуване на необходимите помощни средства за реализиране на тези процеси, в общ размер на 1861.40 лева - според допълнителна молба с вх.№3220/15.07.2024г., в която конкретизира сторените разходи по вид и стойност, а именно: за закупуване на ортопедичен комплект за тазобедрена става – 1 590 лева; за заплащане на 2 потребителска такса легоден в болницата – за 8 дни – 46.40 лева; за ЛКК протокол за помощни средства – 30.00 лева; за помощно средство „инвалиден стол“ – 70.00 лева; за помощно средство „болничен шезлонг“ – 85.00 лева за помощно средство „фиксатор за ръка“ – 25.00 лева и за други помощни средства – 15.00 лева.

Ищцата счита, че търпените от нея неимуществени и имуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие на ***г., вследствие на неизпълнение на задълженията на Община К. да обезопасява и да поддържа в изправност помещенията и съоръженията, които са нейна собственост или под нейно управление, като сочи, че сградата, в която е настъпил инцидента, е сграда с идентификатор *** и представлява публична общинска собственост.

Позовава се на чл.2 ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост, според който общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон, а съгласно 77, ал.1 т.4 от ПРЗ на ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините следните държавни имоти - общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Изтъква, че в качеството на собственик Община К. е била длъжна да поддържа в изправно състояние помещенията в сградите, които са нейна собственост, което предполага помещенията да се поддържат годни за обикновеното си предназначение и в частност - за безопасното движение на пешеходци. Това задължение, според М., Община К. е следвало да изпълнява, чрез съответните служители или работници или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на пешеходния участък и това задължение в конкретния случай не е било изпълнено.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез представителя си по закон – Кмета на Община К. О.А., е подал писмен отговор на исковата молба. Изразява се становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се: описания в искова молба механизъм на настъпване на инцидента, естеството на получените травми, проведеното лечение, настъпилите неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между последните и инцидента. Изтъква се липсата на данни за подаден сигнал до единния номер за спешни повиквания на посочената в исковата молба дата, както и се твърди, че на същата в Община К. няма регистриран сигнал за подобен инцидент в посочения в исковата молба район.

Ответникът счита, че причината за инцидента претърпян от ищцата, е собствената й небрежност, като същата сама е допринесла за падането и респективно увреждането, като не е положила дължимата грижа и не е съобразила поведението си с обстановката. Според ответника, М. е следвало да предприеме мерки за защита, достатъчни с оглед на собствените й възможности, предвид възрастта й, да се справи с подобни ситуации и в тази връзка се възразява за наличие на изключителен принос от страна на ищцата, без който вредоносният резултат не би настъпил, а такъв принос се твърди, че е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (сочи се решение №165/26.10.2010г. по гр.д.№93/2010г. на II т.о.; т.7 от ППВС №17/19.11.1963г. на Пленума на ВС; т.7 от ТР №1 от 23.12.2015г. на ВКС по т.д.№1/2014г., ОСГТК).

В отговора на исковата молба се разглеждат предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, както и се разсъждава относно вида на тази отговорност, като в случая се счита, че всички елементи от фактическия състав на същата, изключая субективния - вината на конкретно лице, която се предполага, не са налице.

3

Ответникът обръща внимание върху факта, че в представеното от ищцата експертно решение №90757/26.03.2024г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Н. В.иев“ е посочено, че травматичното увреждане на ищцата е настъпило, вследствие на падане на улицата на ***г. – обстоятелство, посочено при снемане на анамнезата от самата пострадала и имащо значение на извънсъдебно признание, като аргументира теза, че доколкото се касае за официален свидетелстващ документ, който има обвързваща сила относно удостоверените в същия факти, то разпит на свидетели не може да се извършва, с оглед забраната на чл.164 ал.1 т.2 от ГПК. На база вписаното в същото ЕР обстоятелство, а именно, че ищцата има придружаващо заболяване есенциална /първична/ хипертония, се изразява предположение, че това заболяване би могло само по себе си да причини падането на ищцата.

Ответникът оспорва твърдението, че връзката между фоайето и коридора на Дирекция „Местни приходи“ не отговаря на изискванията на чл.41 от Наредба №РД02-020-2 от 26.01.2021г., като твърди, че съществуващото стъпало е обозначено, съобразно изискванията на същата наредба, а и преходът е снабден с рампа. Оспорва се верността на твърдението, че вратата и прагът са така разположени, че при отварянето на вратата, на изхода от коридора към фоайето, подът внезапно свършва, образувайки висок праг, намиращ се под самия отвор на вратата, като се поддържа, че въпросната врата е снабдена с механизъм, като същата се отваря навън, плавно в случай на по-бавно преминаване и изисква минимални усилия във всяка позиция - при отваряне, спиране и затваряне. Сочи се, че при отварянето на вратата прагът свършва след около 80 см, а не внезапно, както и, че въпросният праг е обозначен с червен цвят, а на вратата има надпис „Внимание високо стъпало“. Според ответника, в сградата е осигурена рампа, съгласно изискването на чл.17 от Наредбата, според който „при разлики в нивата на терена рампите се предвиждат с приоритет за осигуряване на достъпността за хора с намалена подвижност, а стълбите се комбинират с някой от елементите по ал.1 т.2 3 или 4“.

Ответникът поддържа, че на място строежът „Преустройство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К. за нуждите на Дирекция „Местни приходи“ при Община К.“ е бил изпълнен по одобрен инвестиционен проект №113/04.11.2022г. и издадено Разрешение за строеж №211/04.11.2022г., влязло в сила на 24.11.2022г., както и, че при одобряване на инвестиционния проект, същият е бил съгласуван с всички инстанции съгласно разпоредбите на ЗУТ. Твърди се, че по време на строителството е бил осъществен контрол от фирмата, упражняваща авторски надзор, в случая - „Строителна фирма *** гр.К. и от фирмата, упражняваща надзор в случая *** ЕООД гр.С..