Решение № 96 от 01.07.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Разград , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Рая П. Йончева

Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Н.Р.Х. като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №

20213300500144 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260042/ 2.IV.221г., постановено по гр.д.№517 по описа му за 2020г., КРС е уважил изцяло исковете, предявени в условията на обективното им съединяване от М. ХР. ХР., ЕГН********** срещу Прокуратурата на Р България като на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е осъдил ответната Прокуратура да му заплати обезщетение в размер на 25 000,00лв. за неимуществени и 4 000, 00лв. за имуществени вреди , причинени му в резултат от незаконно поддържаното срещу него обвинение за престъпление по чл.288 НК, по което с влязла в законна сила на 3.XI.2015 г. Присъда № 28/ 18.05.2015 г. по НОХД № 40/ 2015 г. на РС – Търговище е оправдан и признат за невиновен. Сумите по обезщетенията са присъдени ведно със законна лихва върху, считано от 3.XI.2017 г., до окончателното им изплащане, като искането за законна лихва за времето от 3.XI.2015 до 3.XI.2017 г. е отхвърлено като погасило се по давност.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото в осъдителната му част като необосновано и незаконосъобразно. Оспорва доказаност на причинно следствена връзка между претендираните до обезщетяването им вреди и воденото срещу въззиваемия наказателно производство, предвид отдалечеността на диагностицираното му заболяване от периода на воденото срещу него и приключило с оневиняването му нак. производство. Оспорва настъпване на претендираните до обезщетяването им вреди във връзка с участието на въззиваемия в избирателна кампания и по повод професионалната му реализация като адвокат. По отношение на имуществените вреди, освен недоказаност, твърди и прекомерност на заплатените за защитата му разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В този смисъл, чрез представляващият го в с.з. прокурор в ОП Разград- В.Якимов, въззивникът аргументира становище за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковете като неоснователни поради недоказаност на причинна връзка между претендираните до обезщетяването им вреди с воденото срещу него нак. производство, както и техния размер. В условия на алтернативност моли за частична отмяна на решението и за уважаване на иска в размер, адекватен на вредите, доказано търпени от ищеца като последица 1 от воденото срещу него наказателно преследване.

В законоустановения и предоставен за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор и е оспорила същата като неоснователна. В с.з., лично и чрез процесуално представляващата го по пълномощие –адв. Н., въззиваемият пледира за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира сторени за тази инстанция разноски, като повереникът му - адв. Н. сезира съда и с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана на въззиваемия правна помощ в хипотеза на чл.38, ал.1, т.3, предл. последно ЗА.

Като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт , и възраженията на въззиваемата страна, съдът намира за установено следното:

Като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимираща интерес от обжалването страна , жалбата е допустима.

Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявените искове защита. Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.

При дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът установи, че решението е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановен съдебен акт.

Пред тази инстанция не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка, която като такава се споделя напълно от настоящия състав.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Въз основа на самостоятелно проведения доказателствен анализ и в отговор на въведените с жалбата въпроси, касаещи основателност и доказаност на предявените срещу въззивника осъдителни искове, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Гр.д.№517/2020 е образувано на производство пред КРС по молба, депозирана в регистратурата му на 27.Х.2020г. С подаването на която, в условия на обективно кумулативно съединяване, въззиваемият Х. предявява срещу Прокуратурата на Р България искове, за дължими му се на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетения, съответно в размер на 25 000,00лв. за неимуществени и 4 000,00лв. за имуществени вреди. Съгласно заявено в петитум на молбата искане, обезщетенията са претендирани ведно със законна лихва, считано от 3.XI.2015г. до окончателното им изплащане. Като обстоятелства, обуславящи съставомерността от заявената на посоченото основание защита, ищецът е посочил:

- образуваното и водено срещу него нак. производство по обвинение за инкриминирано в качеството му на орган на власт престъпление по чл.288 НК;

- незаконност на воденото срещу него нак. преследване поради оневиняването му с вл. в сила на 3.XI.2015г. оправдателна присъда;

2

- сторени в хода на наказателното производство разноски за защита, до размера на които твърди търпени във връзка с незаконното обвинение имуществени вреди;

- за времето от 4.11.2014 г., дата на привличането му като обвиняемо лице до 3.11.2015 г , влизане в сила на оправдателната присъда, търпени в резултат на незаконно воденото срещу него нак. преследване неимуществени вреди: от емоционален и психологически характер - преживян стрес, обида, накърнени чест и достойнство, неудобство и страх от неизвестността, срам, уронване на авторитет, репутация и добро име/ от здравословен характер- чести пристъпи на силно главоболие, световъртеж и цялостна отпадналост, установени като симптоматика на диагностицираното му през 2016г. заболяване на кръвта с хроничен характер – „вторична полицитемия“ с повишени стойности на хемоглобин, левкоцити и тромбоцити, а впоследствие „Еритремия вера“; обстоятелството, че срещу него е поддържано обвинение за тежко по см. на чл.93, т.7 НК престъпление, за което законодателят предвижда наказания лишаване от свобода до шест години и лишаване от право да заема държавни и обществени длъжности (чл.37, т. НК ) се отразило съществено и негативно на начинът му на живот, предвид „реално съществуващата възможност да не може да професира като адвокат по императив на чл.5, ал.1, т.1 ЗА, предсрочно да прекрати мандат на общински съветник (чл.30, ал.4 ЗМСМА ), респ. на кмет(чл.42, ал.4 ЗМСМА ), за каквито позиции в периода на воденото срещу него нак. производство регистрирал участие в месните избори.

Като в тази връзка твърди негативно отразяване на незаконно поддържаното срещу него обвинение върху предизборната му капания и „ отклоняване на голяма част от потенциалните гласоподаватели“.

С депозиран в срока на чл.131 ГПК отговор, ответната Прокуратура е оспорила основателността на иска, въвеждайки и възражение за погасяване по давност на искането за лихви за забава на претендираните обезщетения.

В разглеждания случай, при съобразяване на погасителната давност, към определеното обезщетение се дължи законна лихва, считано от 3.XI.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. Това е така, защото претендираните лихви за забава имат компенсаторен характер и същите се погасяват с кратката, три годишна по см. на чл. 111, б. "в" ЗЗД погасителна давност. В този смисъл е константната практика на ВКС, според която вземането за лихви за непозволено увреждане се погасява с кратката тригодишна давност, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е и изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане. В случая искът е предявен на 27.Х.2020 г., след почти пет години от началната дата на възникване вземанията за лихви, поради което същите за периода, предхождащ тригодишния такъв от завеждането на исковата молба, т.е. за времето от 3.XI. 2015г. до 27.Х.2017г. са погасени по давност.

В първото, редовно провело се по делото с.з., съобразявайки въведеното в срока за отговора възражение, чрез повереникът си - адв. Н., ищецът е изменил искането си за законна лихва, претендирайки присъждането й от 27.Х.2017— за периода на три години преди дата на предявяване на 27.Х.2020г. Което дава основание на съда в този му състав да приеме, че с предприетото от него изменение на иска, въззиваемият е обективирал признание на въведеното в срок за отговор възражение за погасяване на искането му за дължима за периода 3.XI. 2015г. до 27.Х.2017г. законна лихва по давност.

С решението си първоинстанционният съд е приел, че законна лихва е дължима от 3.XI.2017г. и е отхвърлил като погасило се по давност искането за присъждане на законна лихва за времето от 3.XI.2015г. до 3.XI.2017г. – противно на диспозитивното начало и без да съобрази, че с подаване на исковата молба на 27.Х.20120, изтичащата към 3.XI.2017г. давност е била прекъсната и по регл. на чл.117 ЗЗД, считано от 27.Х.2017г. е започнала да тече нова давност, в рамките на която искането на ищеца за законна лихва е било доказано по основание. За периода след 27.X.2017 г. обезщетението за забава е дължимо и възражението за давност е неоснователно. В тази си част обаче решението не е обжалвано и с оглед предвидената в нормата на чл. 271, ал.

1, предл. последно от ГПК, забрана за влошаване положението на жалбоподателя с евентуално ново решение, преценката за неговата неправилност е извън правомощията на настоящата съдебна инстанция.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ (изм.и доп., ДВ, бр.98/11.12.2012 г.).

3

Съгласно този текст, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. В настоящото производство държавата отговаря чрез органа – Прокуратура на Република България, от чието противоправно поведение се претендира да са причинени вредите. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно:

1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и

2) оправдаване на лицето, поради това, че деянието не е престъпление, които в случая са налице.

Горната отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗОДОВ.

Разпечатката съдържа 40 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/418ae395-b9c7-49ed-ba07-a0292eafbc18