Определение № 374 от 19.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Пловдив, 19.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500471 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№24982/11.07.2025г. от „Биджи Трейд“ЕООД /в несъстоятелност/, чрез синдика Т. Д. И., против Определение №1677 от 30.05.2025г., постановено по гр.дело №1958/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е прекратено производството по иска по чл.135 от ЗЗД в частта му, с която се претендира обявяване относителната недействителност на утвърденото с Решение №814/14.03.2022г. по гр.дело №20215330117917 по описа на РС-Пловдив споразумение по чл.51 от СК в частта за 1/2ид.част от имот с идентификатор ******** с която се е разпоредил А. Т. в полза на Д. Т., поради недопустимост на предявения иск в тази част. Жалбоподателят счита независимо, че с влязло в сила съдебно решение е обявен за недействителен по отношение на него сключеният между А. Т. и Д. Т. брачен договор от 01.11.2019г. по отношение на разпоредената с него 1/2 ид.част от недвижимия имот, за него да е налице правен интерес да атакува и последващото споразумение по чл.51 от СК в тази му част, тъй като със същото, макар и да няма вещно-транслативен ефект, се създава ново различно от брачния договор основание за прехвърляне на собствеността, по въпроса за чиято валидност съдът следва да се произнесе. Претендира за 1 отмяна на обжалваното определение.

Ответниците по частната жалба А. А. Т. и Д. В. Т. са подали чрез пълномощника им адв.Х. М. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които с влязлото в сила съдебно решение вече е прогласена относителната недействителност и е налице сила на пресъдено нещо и забрана за пререшаване на въпроса. Претендират за потвърждаване на определението.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Окръжният съд е сезиран с предявен от „Биджи Трейд“ЕООД /в несъстоятелност/, чрез синдика Т. Д. И., иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност спрямо него на споразумението по чл.51 от СК, утвърдено с Решение №814/14.03.2022г. по гр.дело №20215330117917 по описа на РС-Пловдив, в частта му относно извършеното безвъзмездно разпореждане от съпруга-длъжник А. Т. в полза на съпругата-недлъжник Д. Т. с 1/2 ид.част от имот с идентификатор *********** – апартамент, от имот с идентификатор *********** – гараж, двата в гр.Пловдив, ул.“Г. М. № **, както и от 28/200 ид.части от поземления имот с идентификатор *********, в който са построени посочените обекти. В исковата молба се сочи към датата на подаването й да е висящо производство по образуваното т.дело №353/2022г. пред Окръжен съд-Пловдив по предявен от дружеството иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сключения между ответниците брачен договор от 01.11.2019г., с който А. Т. е прехвърлил на Д. Т. собствеността си върху процесния апартамент, но със споразумението да се преуреждат имуществените отношения на съпрузите. С исковата молба са представени брачния договор от 01.11.2019г., с който съпрузите са уговорили, че придобитият чрез покупко-продажба в режим на съпружеска имуществена общност апартамент преминава безвъзмездно по силата на 2 договора в дял и изключителна собственост на Д. Т., преписи от Решение №267 от 21.06.2023г. по т.дело №353/2022г. по описа на Окръжен съдПловдив, с което на основание чл.135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник „Биджи Трейд“ЕООД сключения на 01.11.2019г. между ответниците-съпрузи брачен договор в частта му, с която е уговорено безвъзмездно преминаване в дял и изключителна собственост на Д. Т. на процесния апартамент, и от Решение №108 от 18.03.2024г. по в.т.дело №480/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което първоинстанционното решение е потвърдено, както и препис от Решение №814 от 14.03.2022г. по гр.дело №20215330117917 на ПРС, с което брака между ответниците е прекратен по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото помежду им споразумение по чл.51 от СК, според т.8 от което придобитите през време на брака и процесни по настоящото дело недвижими имоти, включително и апартамента, преминават по силата на развода в дял единствено на съпругата Д. Т. и ще бъдат нейна еднолична и изключителна собственост след развода. С отговора на исковата молба ответниците са възразили по допустимостта на иска досежно апартамента по съображения, че с предявяването му се иска пререшаване на спора. С Определение №2992 от 01.11.2024г. окръжният съд е спрял производството по делото до приключване на това по т.дело №353/2022г. на ПОС. Същото е приключило с постановяване на представеното Определение №803 от 12.03.2025г. по т.дело №1790/2024г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С Определение №1148 от 16.04.2025г. производството по делото е възобновено и исковата молба оставена без движение до обосноваване на правен интерес от провеждане на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на апартамента. С молба вх.№18170/20.05.2025г. ищецът е посочил, че утвърденото със съдебното решение за развод споразумение се явява нов юридически факт, с който, макар и формално, предвид липсата на вещно-транслативен ефект, се създава ново, различно от обявения за недействителен спрямо кредиторите брачен договор, правно основание за прехвърляне на собствеността на идеалната част от името на съпруга към съпругата, което не е нищожно, но не поражда вещен ефект, поради което за него да е налице правен интерес привидният вещнотранслативен ефект на това споразумение да бъде отречен със сила на пресъдено нещо. С обжалваното определение окръжният съд е приел за ищеца 3 да не е налице правен интерес от провеждането на предявения иск за обявяване на относителна недействителност на брачното споразумение в частта му относно процесния апартамент, тъй като кредиторът разполага с преобразуващото право по чл.135 от ЗЗД за да получи защита срещу увреждащите го действия на длъжника, с които последният се е разпоредил с имуществени права от своя патримониум в полза на трето лице, и целта на иска е да бъде запазено, респ. възстановено имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение на кредитора, който ефект на увеличаване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите ищецът да е постигнал с обявяването на относителната недействителност на брачния договор, предоставящо възможност на синдика да осребри като част от масата на несъстоятелността имуществото – предмет на оспорения брачен договор, а и увреденият кредитор да има интерес от Павловия иск, когато с прогласяването на недействителността на увреждащата сделка се променя правната сфера на ответника, като в случая самият ищец твърди сключеното брачно споразумение да не се е отразило върху имуществото на длъжника поради липса на вещно-транслативен ефект.

Настоящата инстанция, противно на поддържаното от ответниците и с отговора на частната жалба, намира предявеният иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на апартамента да не е недопустим поради разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, съгласно чл.299 от ГПК. Сега повдигнатият и приключилият спор са различни по своя предмет, тъй като касаят относителна недействителност на различни увреждащи действия на длъжника – брачното споразумение и брачният договор, независимо, че техен предмет е един и същ имот.

Предявеният иск в посочената част се явява недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, в която насока се споделят съображенията на първоинстанционния съд.

Според чл.135,ал.1,изр.3 от ЗЗД, недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, съответно извършените след вписването й сделки са непротивопоставими на кредитора и третите лица-приобретатели са длъжни да търпят провежданото от него въз основа на 4 позитивното съдебно решение принудително изпълнение върху имота, поради което за същия не е налице правен интерес да ги атакува с иск по чл.135 от ЗЗД.

Специфично в случая е, че обявената с влязлото в сила съдебно решение относителна недействителност касае брачен договор между ответниците като съпрузи, а в настоящото производство се оспорва впоследствие сключено помежду им и утвърдено със съдебното решение за развод по взаимно съгласие споразумение по чл.51 от СК. С брачния договор съпрузите уреждат имуществените си отношения, свързани с брака и неговото прекратяване, поради това с прекратяване на брака се прекратява и брачния договор с изключение на клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него, съгласно чл.42,ал.1,т.3 от СК. С брачния договор съпрузите могат да уговорят, че придобит преди сключването му в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот ще стане индивидуална собственост на единия съпруг, както в случая. В този случай бездяловата съпружеска имуществена общност се прекратява, според чл.27,ал.3 от СК, и се касае за разпореждане с притежаваната след прекратяването й идеална част от единия съпруг в полза на другия, при което и съгласно чл.39,ал.3 от СК договорът има вещнопрехвърлително действие.

Това действие при липса на други уговорки се запазва и след прекратяване на брака. Със споразумението по чл.51 от СК съпрузите също уреждат имуществените си отношения, свързани с прекратяването на брака. В случая досежно процесния имот те са уредени по идентичен начин, според който той става индивидуална собственост на съпругата. С оглед и на това обстоятелство настъпилият по силата на брачния договор транслативен ефект се запазва, при което последващото споразумение не се ползва с такъв. При това положение и в тази хипотеза за ищеца липсва правен интерес да атакува споразумението по отношение на жилищния имот с иска по чл.135 от ЗЗД като увреждащо го.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение като правилно.

Предвид изложените мотиви, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1677 от 30.05.2025г., постановено по гр.дело №1958/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е прекратено производството по иска по чл.135 от ЗЗД в частта му, с която се претендира обявяване относителната недействителност на утвърденото с Решение №814/14.03.2022г. по гр.дело №20215330117917 по описа на РС-Пловдив споразумение по чл.51 от СК в частта за 1/2ид.част от имот с идентификатор ******** с която се е разпоредил А. Т. в полза на Д. Т., поради недопустимост на предявения иск в тази част.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6