Решение № 90 от 17.06.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Русе, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Милена Пейчева

Росица Радославова при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600123 по описа за 2024 година Про из во д с т во то е Iпо отглава

НПК.ХХ

Делото се разглежда за втори път от въззивната инстанция, след като с Решение № 99/06.02.2024г на ВКС, постановено по касационно наказателно дело № 1121/2023 на ВКС на второ нак.отделение е отменена въззивна оправдателна присъда № 22/26.10.2023г. на Русенския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 605/2023 на РОС и делото е върнато на Русенския окръжен съд за ново разглеждане, от друг съдебен състав от стадия на съденото заседание.

С Присъда № 20/14.02.2023г. по НОХД № 1115/2022 на Русенския районен съд подсъдимият Ф. С. Ч. е признат за виновен в това, че на 25.06.2022 год. в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство — лек автомобил “Ситроен АХ” с рег. ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,76 на хиляда, установено по надлежния ред по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП , поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК отложено за изпитателен срок от три години и глоба в 1 размер на 200 лева. На основание чл.343г от НК е постановено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 НК е приспаднато времето, през което за същото деяние е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС.

Присъдата е обжалвана от служебния защитник на подсъдимия с твърдения за необоснованост, постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и че районният съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, относно вменяемостта на подсъдимия. Иска се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава, тъй като са налице достатъчно данни, затова че Ч. не е наказателноотговорно лице поради психично заболяване, по подробно изложените съображения.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не взема становище.

Жалбата се поддържа от служебния му защитник адв.Л. В. от РАК, по подробно изложените съображения.

Представителят на РОП счита въззивната жалба за неоснователна, а присъдата за законосъобразна, правилна и справедлива. Предлага същата да бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения.

Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

НОХД № 1115/2022 на РРС е било разгледано задочно по отношение на подсъдимия Ч., който е напуснал страната, като е постановена горепосочената осъдителна присъда спрямо него, с което Ч. е признат за виновен и осъден за извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Тази осъдителна присъда е обжалвана от служебния защитник на подсъдимия, като е образувано ВНОХД № 605/2023 на РОС. По това дело с Присъда № 22/26.10.2023г. на РОС е отменена осъдителната присъда на РРС, подс. Ч. е признат за невинен и изцяло оправдан за престъплението по чл.343б ал.1 от НК.

Срещу оправдателната присъда на РОС е подаден касационен протест от РОП, по който е образувано касационно наказателно дело № 1121/2023 на ВКС на второ нак.отделение. С Решение № 99/06.02.2024г. на ВКС, по к.н.д. № 1121/2023 на ВКС е отменена присъда № 22/26.10.2023г. на Русенския окръжен съд, по ВНОХД № 605/2023 на РОС и делото е върнато на Русенския окръжен съд за ново разглеждане, от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. В решението на ВКС е посочено, че назначената 2

СППЕ на подсъдимия, при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция /изготвена по писмени данни/ не е обоснована и съдът се е доверил безкритично на заключението на експертите. Указано е при новото разглеждане на делото да се отграничат проявите на алкохолно опиянение от типичните прояви на манийната фаза на биполярното разстройство. В тази насока следва да се извърши повторен разпит на свидетелите- полицейски служители, да се назначи повторна или разширена СППЕ на Ч..

С оглед изложеното настоящето разглеждане на делото е за втори път пред въззивната инстнация, като всички съдебни производства са протекли без присъствието и участието на подсъдимия.

Жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е прието за установено следното:

Подсъдимият Ф. С. Ч. е роден през 1976г. в Руската федерация, той е български и руски гражданин, разведен, със средно образование, не е осъждан. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1998г., като през годините има налагани наказания за допуснати нарушения по ЗДвП, последното от които е НП от 2019г. за липсата на сключена валидна застраховка гражданска отговорност /справка за нарушител/водач, приложена на л.10 от ДП/.

На 25.06.2022г. в гр.Русе Ф. Ч. управлявал лек автомобил “Ситроен АХ” с рег. №******** . Около 05- 05,15 часа той паркирал автомобила в двора на Първо РУ при ОД МВР-Русе и пеша отишъл до пропуска, където на смята бил св.Д. Д.. Искал да пита нещо, търсел някого, но свидетелят не разбрал кого точно търси по това време. На свидетеля му направило впечатление, че подсъдимият говорел заваляно, залитал, лъхал на алкохол и му казал да дойде като изтрезнее. Подсъдимият си тръгнал пеша от пропуска, след което се качил в автомобила си и потеглил извън района на полицейското управление. Св.Д. Д. се обадил на колегите си.

Пристигнал най-близкия полицейски наряд, в който били свидетелите Е. Е. и С. Д.. Те спрели автомобила, управляван от подсъдимия, който се движел по ул.“Корсаков“ в гр.Русе, в който той бил сам. Установили самоличността му и го проверили за употреба на алкохол. Ч. бил тестван с апарат „Алкотест Дрегер 7510” с номер ARРМ 0816. Техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишваните пари 1,76 на хиляда.

Апаратът е минал съответната лабораторна проверка, видно от приложения протокол от 25.03.2022г. на л.12 от ДП.

С оглед отчетената употреба на алкохол на Ч. бил съставен АУАН /приложен на л.4 от ДП/, подписан от подсъдимия без възражения. Б и л му връчен талон за медицинско изследване /приложен на л.6 от ДП/, също подписан от Ч.. Подсъдимият бил откаран д о УМБАЛ „Канев“ АД – Русе за извършване на кръвна проба. В болничното заведение подсъдимият отказал 3 да даде кръвна проба, за което е изготвен протокол за медицинско изследване, в който лекарят е вписал своите констатации от поведението и състоянието на Ч., както и че същият отказва да даде кръв за алкохолна проба.

Били изготвени заповед за задържане на лице по ЗМВР и протокол за полицейски обиск на подсъдимия, приложени на л.13 и на л.14-15, както и разписка за върнати вещи, всички подписани от подсъдимия. Като в протокола за обиск Ч. собственоръчно е попълнил и подписал отделните части от декларацията.

Във връзка със случая било образувано досъдебно производство, след приключването на което, прокуратурата внесла в съда обвинителен акт срещу подсъдимия.

В хода на съдебното производство пред първата инстанция се установило, че Ф. Ч. от 28.01.2009г. се водел на учет в „ЦПЗ-Русе“ ЕООД с диагноза биплярно афективно разстройство, като за периода от 2005г. до 2022г. имал 30 хоспитализации . Последната такава била в периода от 24.07.2022 г. до 25.07.2022 г. Данни за диагнозата, провежданите лечения през годините, предписаните медикаменти на Ч. се съдържат в приложените епикризи и други медицински документи, намиращи се по делото.

Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средстваподробно посочени и правилно анализирани от първоинстанционния съд, както и от събраните в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция свидетелски показания. Това са показанията на свидетелите С. Р. Д. /на когото е проведен повторен разпит/, Д. Вълев Д. и Е. Н. Е. /последните двама разпитани за първи път от настоящата въззивна инстанция/, обясненията на подсъдимия приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК от райнонния съд, АУАН № 095064, талон за изследване № 115976, протокол за медицинско изследване от 25.06.2022г., протокол за последваща проверка от 25.03.2022г., справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка от Сектор “ПП-КАТ” – Русе , ЗППАМ, справка от „ЦПЗ-Русе“ ЕООД, епикризи, амбулаторн и листи и медицински направления за болнично изследване и други.

По делото няма спор по фактите, а именно, че подсъдимият е управлявал МПС на горепосоченото време и място, че е употребил преди това алкохол, че е отказал кръвна проба, както и че същият от 28.01.2009г. е диагностициран с биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-маниен без психотични симптоми /справка приложена на л.65 от делото на РРС и др./. Няма спор, че той е хоспитализиран в отделението на ЦПЗ-Русе и през периода 2005г.-2022г. е провеждал лечение, последно е лекуван в „Отделение за лечение на зависимости“ в периода от 24.07.2022г. до 25.07.2022г. с посочената диагноза. В тази насока свидетелските показания, напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия и с отразеното в приложените по делото писмени доказателства.

4

Спорният по делото въпрос е свързан с вменяемостта на подсъдимия и във връзка с това дали той може да носи наказателна отговорност за извършеното деяние или не.

В тази насока съдът съобрази следното:

От разпитаните пред въззивната инстанция свидетели- повторен разпит на св.С. Д. и проведения за първи път разпит на свидетелите Д. Д. и Е.

Е. се установява по безспорен и категоричен начин поведението и държанието на подсъдимият. Той е лъхал на алкохол, говорил заваляно, малко превъзбудено, като се е поклащал. В същото време свидетелите са провели разговор с него, в който Ч. е разбрал, че ще го изпробват с техническо средство за употребата на алкохол, съдействал е и е дал съответната проба, която е отчела наличието на алкохол в издишания въздух, съгласил се е да даде кръвна проба, но впоследствие в болничното заведение е отказал такава проба. Подсъдимият е разбрал какви документи попълва, подписал е същите, попълнил е четливо съответните раздели в декларацията собственоръчно и също я е подписал. Разбрал е какво нарушение е е извършил и съдържанието на съставения му АН, впоследствие в болничното заведение също е отговорил на зададените му въпроси, които са отразени в изготвения протокол.

Фактите, че подсъдимият притежава шофьорска книжка и през годините е управлявал МПС, че е управлявал МПС на 25.06.2022г., като се е движел по улиците на града по предварително набелязан маршрут, боравил е с уредите, приборите и механизмите на автомобила, паркирал е автомобила си в двора на полицейското управление, след това е потеглил от там, спрял е на подадения му от полицейския екип сигнал, предоставил е личната си карта, отговарял е на зададените му въпроси, съдействал е на полицейските служители, съобразил е да откаже кръвна проба, сочат, че той е бил адекватен и е разбирал и съобразявал фактите и обстоятелствата от обективната действителност, като това му поведение му не сочи на нарушена негова психическа годност. Както сочат тримата свидетели неговото поведение е било като на пиян човек.

Безспорно от медицинската документация е видно наличието психическо заболяване- биполяно разсторйство, т.е. налице е медицинския критерий на невменяемост. В същото време цялостното поведение на подсъдимия сочи, че не е налице юридическия критерий на невменяемост и в конкретният момент на извършване на престъплението той не е бил невменяем, поради което може да носи наказателна отговорност.

Предвид това, че Ч. живее във Франция и становището на определените експерти, които следваше да изготвят СППЕ, че такава не би могла да бъде извършена без личен преглед на подсъдимия, не може да бъде изпълнено указанието на ВКС за изготвяне на СППЕ на същия. В същото време събраните по делото писмени и гласни доказателства са достатъчни за правилната преценка на съда относно липсата на юридическия критерий на невменяемост по отношение на Ч. към момента на деянието. Следва да се отбележи, че последната хоспитализация на подсъдимия преди инкриминираното деяние е през месец октомври 2021г., което е осем месеца 5 преди деянието, а последното му лечение е в отделение за зависимости, което е месец след деянието. От тези обстоятелства не може да се направи извода, че Ч. е бил невменяем към датата на деянието. Аргумент в тази насока е и факта, че той е напуснал страната, като се е придвижил от България до Франция, поради което делото е разглеждано в условията на задочно производство, което също сочи на негово адекватно поведение свързано с пътуване и укриване, въпреки че е бил редовно призован за разпоредителното заседание пред първата инстанция.