Определение № 1745 от 05.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1745 гр. София, 05.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002902815 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца М. Б. Т. чрез процесуален представител адвокат П. П. С. срещу решение № 997 от 04.10.2024 г.по в. гр. дело № 395/2024 г. на Софийски апелативен съд, 12 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5833 от 15.11.2023 г. по гр. дело № 1480/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-7 състав в частта, с която е отхвърлен иска на М. Б. Т. срещу Застрахователно дружество „Бул Инс” АД за разликата над 50 000 лв. до пълния размер от 125 000 лв., предявен като частичен иск.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т.

1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за 1 неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти? – противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 108/30.06.2017 г. по т. д. № 60323/2016 г. на ВКС, решение 112/21.06.2017 г. по т. д. № 60334/2016 г. на ВКС, решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № № 78/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Следва ли съдът при определяне на дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди да съобразява и социално-икономическата обстановка в страната, израз на която са и лимитите на застрахователно покритие, или критерий за нея е размерът на минималната работна заплата към момента на увреждането? – противоречие с решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение от 08.02.2006 г. по гр. д. № 1575/2003 г. на ВКС, ГК, III гр. о.

3. Длъжен ли е въззивният съд в постановеното от него решение при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да обсъди в съвкупност и вземе предвид всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните? – противоречие с решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение№ 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, ТК, решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о, решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 271/30.01.2018 г. по д. № 341/2017 г. на ВКС, решение № 553/27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., решение № 59/15.03.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на ВКС, ГК, решение № 28/02.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, ГК, решение № 422/22.12.2015 г. по гр. д. № 2407/2015 г., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение 2

№157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, ТК, решение № 134/19.11.2015 г. по т. д. № 3495/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. Налице ли е процесуално нарушение, ако въззивният съд не е допуснал до разпит своевременно поискан трети свидетел, а при преценката си за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е установил, че разпитаните вече двама такива не са установили твърдените болки и страдания в пълен обем при предявен пряк иск срещу застраховател?

– противоречие с т. 7 от ППВС № 6/1968 г., решение № 165/18.05.2013 г. по гр. д. № 1008/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част.

Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД чрез процесуален представител адвокат Ал. Илиев оспорва касационната жалба, като поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по формулираните от касатора въпроси в противоречие с практиката на ВКС.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение - твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Позовавайки се на силата на пресъдено нещо на решение № 5833 от 15.11.2023 г. по гр. дело № 1480/2022 г. на СГС, ГО, I-7 състав в частта, с която ответникът ЗД „Бул Инс” АД е осъден на основание чл. 432 от КЗ да заплати на ищеца М. Б. Т. сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и на решение № 20211237 от 12.11.2021 г. по гр. дело № 34717/2020 г. на СРС, III ГО, 88 състав, с което ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 25 000 лв. по частичен иск, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, въззивният съд е констатирал наличието на предпоставките на 3 чл. 432 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното дружество застраховател на деликвента спрямо увредения ищец, а именно: 1/ сключин действителен застрахователен договор между застрахователя ЗД „Бул Инс” АД и прекия причинител на вредите - Владимир Иванов Каснаков, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; 2/ наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите, изразяващо се в управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП и причиняване на ПТП на 09.03.2019 г., при което е причинена средна телесна повреда на ищеца по смисъла на чл.

129, ал. 2 НК и неимуществени вреди; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, установима и от заключенията на допусната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза; вина на дееца; 3/ спазена процедура по чл. 380 КЗ, доколкото ищецът на 09.05.2019 г. е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция, отговаряща на изискванията на закона; изтекъл срок по чл. 496, ал. 1 КЗ към датата на предявяване на исковата молба.

За да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер 75 000 лв., съдебният състав е обсъдил медицинската документация, заключенията на съдебно-медицинската експертиза, комплексната съдебно-медицинска експертиза, съдебно-психологичната експертиза и показанията на свидетелите Димитър Руменов Георгиев и св. Борислав Красимиров Георгиев, въз основа на които е взел предвид следните обстоятелства: 1/ възрастта на ищеца към датата на процесния инцидент - 38 години, в активна трудоспособна възраст;

2/ характера на получената тежка гръдна травма, изразяваща се в контузия с кръвонасядане на гръдния кош, счупване на тялото на гръдната кост, масивен излив на кръв в лява половина на плевралната кухина, излив кръв в дясна половина на плевралната кухина, натрупване на кръв в преден медиастинум;

3/ претърпените две оперативни интервенции, наложили поставянето на метална остесинтеза на гръдната кош; 4/ съществувалата реална опасност за живота на ищеца; 5/ продължителността на болничното лечение - 12 дни; 6/ нуждата от чужда помощ при домашното лечение и по време на възстановителния период; 7/ остатъчните леки ограничения в дихателния обем 4 на гръдния кош, ведно с лекото намаление на обема на виталния капацитет при дишането; 8/ загубата на тегло от приблизително 20 кг.; 9/ наличието на голям оперативен белег на гръдната кост; 10/ принудителната промяна в начина на живот - спрени фитнес тренировки и практикуване на ски; 11/ продължителния период на стрес и фрустрация; 12/ преживяното адаптационно разстройство и депресия от претърпяното ПТП, включително страхът от шофиране. Въззивната инстанция е отчела също данните за пълно възстановяване на пострадалия, неговите сърдечна, дихателна и двигателна функции, благоприятната и оптимистична прогноза за пострадалия, обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към датата на инцидента, критерий за които следва да послужи минималната работна заплата за страната за 2019 г. в размер 560 лв.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора материалноправни и процесуалноправен въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по релевантните правни въпроси в нарушение на константната практика на ВКС.

Материалноправните въпроси № 1 и № 2 се отнасят до критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По тълкуването и приложението 5 на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредения и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил е установените болки и страдания, които ищецът е изпитал от причинените му увреждания, техните продължителност, интензитет, лечението в болница, продължаващия възстановителен процес, възрастта на пострадалия.