Решение № 92 от 13.10.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Р., 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Р.) като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600206 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 20/20.04.2021 г. по нох дело № 251/2021 г. РС-Р. признал подсъдимия М.

В. Й. за виновен в това, че в периода от месец август 2018 г. до месец юни 2019 г. в гр. Р. и гр. ***, в условията на продължавано престъпление противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел и пазел: 1 брой лек автомобил марка “Рено“, модел “Клио“ с per. *** на стойност 3000,00 лв. собственост на юл. ст. д. от ***; 2 бр. комплекти радиостанция и говорител марка “Лен-Б“ на обща стойност 120,00 лева; 1 бр. таблет марка “Хуауей“ модел “Медиа Пад Т2“ с ИМЕЙ ***, ведно с зарядно устройство и стойка за автомобил на обща стойност 329 лв.; 1 бр. СИМ карта на мобилния оператор “А1“ на стойност 10 лв., всичко на обща стойност 459 лв., собственост на ЕТ “и.х. – Стиви“ с.

Гецово, представлявано от ив. хр. ст. от гр. Р., всички вещи на обща стойност 3459,00 лв. престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл.

54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия М. В. Й. да заплати на юл. ст. д. от *** сумата от 2900.00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2019 г. до окончателното изплащане.

Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия М. В. Й. да заплати на и.х. С. от гр. Р., обл. Р. сумата от 459.00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от престъплението.

С оглед изхода на делото, съдът осъдил подсъдимия М. В. Й. да заплати по 1 сметка на РУ на МВР гр. Р. сумата 218.40 лева разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Р., сумата 511.93 лева, представляваща разноски в съдебното производство, както и сумата от 166.00 лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия М. В. Й. чрез защитника му адв. Д.К. Д., с която присъдата се обжалва като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че деянието за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия не съставлява престъпление, а се касае за граждански правоотношения. В условията на алтернативност се изтъква, в случай, че не бъде възприето това становище, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. От въззивния съд се иска да отмени изцяло присъдата.

В писмено допълнение към въззивната жалба се изтъкват допълнителни съображения във връзка със становището за несъставомерност на деянието и че се касае за граждански правоотношения. Посочено е също, че е допуснато процесуално нарушение свързано с местната подсъдност. От въззивната инстанция се иска да отмени изцяло присъдата и да изпрати делото по компетентност. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба е посочено, че в съответствие с чл. 320, ал. 4 от НПК, до даване ход на делото в съдебно заседание ще бъдат представени допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата.

Преписи от въззивната жалба са връчени на другите страни. В предоставения за това срок, писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили.

С допълнението към въззивната жалба е направено искане за събиране на нови гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, живущи в гр. ***, където живее и подсъдимия, във връзка със защитната теза за наложили се неколкократни ремонти по автомобила, в това число и на двигателя, извършвани в гр. ***, изчезването на автомобила от паркинг в същия град и убедеността на подсъдимия, непосредствено след изчезването на автомобила, са е взет от собственика му и че по този начин отношенията им приключват.

С допълнението към въззивната жалба е направено искане за събиране на нови гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, живущи в гр. ***, където живее и подсъдимия, във връзка със защитната теза за наложили се неколкократни ремонти по автомобила, в това число и на двигателя, извършени в гр. ***, изчезването на автомобила от паркинга в същия град и убедеността на подсъдимия, непосредствено след изчезването на автомобила, че е взет от собственика му и че по този начин отношенията им приключват.

Писмени възражения срещу жалбата не са постъпили.

Направени са доказателствени искания от защитата.

В открито съдебно заседание защитника на подсъдимия Й. адв. К. заяви, че поддържа така подадената жалба и отправеното искане за допускане на трима свидетели за разпит пред въззивния съд. Твърди, че деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия не съставлява престъпление, а се касае за граждански правоотношения.

Заявява, че поддържа тезата си, че не е спазена местната компетентност, тъй като процесния автомобил и процесиите вещи са били на територията на гр. *** и че не са събрани всички относими по предмета на делото доказателства.

В лично изявление подсъдимият М. В. Й. заявява, че подържа становището на защитника си.

2

Участващия по делото прокурор от ОП-Р. изразява становище, че така постановената присъда е законосъобразна и обоснована. Счита, че са обсъдени всички относими факти и обстоятелства, включително и при индивидуализация на наказанието, поради което присъдата е правилна и справедлива. Предлага на въззивният съд да потвърди изцяло присъдата.

Повереникът на гражданския ищец ю.д. адв. П., заявява, че възражението за подсъдността не е съществено процесуално нарушение, което съответно не следва да води до отмяна на така постановената присъда. Счита, че пъроинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли настоящия съдебен състав да го потвърди.

Гражданският ищец ив. хр. ст. също моли въззивния съд да потвърди присъдата в частта досежно гражданския иск.

В последната си дума подсъдимият М.Й. заявява пред съда, че не е престъпник.

Признава, че наистина дължи пари, но не е извършил деянието, за което му се търси наказателна отговорност.

Въззивният съд оставя без уважение искането на защитата за събиране на допълнителни гласни доказателства чрез разпит на трима нови свидетели, тъй като същите са неотносими към предмета на делото и няма да допринесат за изясняване на фактическата обстановка, относно инкриминираното деяние.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери, че обжалваната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред РС-Р. доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата.

При самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият М. В. Й. е роден на *** година в гр. ***, обл. ***, с постоянен адрес в гр.

***, обл. ***, ***, адрес за призоваване гр. ***, ***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

През 2017 г. подсъдимият М. В. Й. живеел със свидетелката Т.И.Т.-П. на семейни начала в гр.***. В началото на 2018 г. двамата решили да напуснат гр. *** и да заживеят в гр. Р., тъй като свидетелката П. била родом от гр. Р.. През месец март 2018 г. пристигнали в гр. Р. и заживели на квартира. В гр. *** подсъдимият работел като таксиметров шофьор, поради което решил да упражнява същата дейност и в гр. Р.. Започнал да търси в гр. Р. лек автомобил, оборудван като таксиметров, който да се продава и по този начин се запознал със свидетеля юл. ст. д., който живеел в село Гецово и притежавал лек автомобил марка “Рено“, модел “Клио“, с рег.№ ***, който бил оборудван като таксиметров такъв. В автомобила имало монтирани 2 броя комплекти радиостанции и говорител марка “Лен-Б“, които били собственост на ЕТ “и.х. – Стиви“- село Гецово, представлявано от свидетелката ив. хр. ст. от гр. Р.. През месец май 2018 г. в гр. Р. свидетелят ю.д. се уговорил с подсъдимия М.Й., да му продаде на изплащане лекия автомобил “Рено Клио“ с рег.№ *** за сумата от 3000 лева, като подсъдимия следвало да изплаща тази сума на месечни вноски за срок от една година, за времето от 30.05.2018 г. до 31.05,2019 г. За това двамата сключили предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 30.05.2018 г. Договорът бил нотариално заверен от нотариус Р.И., с район на действие PC-Р., на същата дата - 30.05.2018 г. При сключване на договора подсъдимият платил първоначална вноска от 100 лева. Съгласно този договор, собствеността върху лекия автомобил “Рено Клио“ с рег.№ *** се прехвърляла едва след изплащане на цялата сума, дължима от подсъдимия М.Й. на свидетеля д., като в текста на договора било посочено, че подсъдимия ще изплати остатъка от сумата /2900 лева/ на 3 вноски, платими в размер и срок по преценка но купувача като крайния срок бил 31.05.2019 г. След това свидетелят д. предал фактическото владение върху лекия автомобил на подсъдимия, като му дал и ключ от същия, както и малкия регистрационен талон. Също така му обяснил, че двата броя комплекти радиостанция и говорител “Лен-Б“, монтирани в лекия автомобил, са собственост на ЕТ “и.х. – Стиви“ - с. Гецово, представлявано от ив. хр. ст. от гр. Р. и подсъдимият следвало да се свърже с едноличния търговец, за да започне работа там като таксиметров шофьор.

На 01.06.2018 г. подсъдимият М.Й. се срещнал със свидетелите ив. хр. ст. и С.В.С. съпруг на свидетелката с., като се уговорили да започне да работи като таксиметров шофьор към ЕТ “и.х. – Стиви“ с. Гецово и да ползва двата комплекта радиостанция и говорител “Лен-Б“, монтирани в лекия автомобил “Рено Клио“. Също така свидетелката ив. хр. ст. предоставила на подсъдимия М.Й. и 1 бр. таблет марка “Хуауей“ модел “Медиа Пад Т2“ с ИМЕИ *** заедно със зарядно устройство, стойка за автомобил и 1 бр. СИМ-карта на мобилният оператор “А1“, за да ги ползва, докато работи като таксиметров шофьор.

Уговорили се подсъдимият да върне тези вещи, ако прекрати работата си като таксиметров шофьор към едноличния търговец. След това започнал да работи като таксиметров шофьор в гр.Р..

На неустановена дата през месец юли 2018 г. подсъдимият напуснал гр. Р. и отишъл да живее в гр. ***, без да изплати дължимите от него вноски на свидетеля д. за лекия автомобил, с изключение на само първата вноска, в размер на 100 лева, както и без да върне на свидетелката и.с. 2 броя комплекти радиостанция и говорител “Лен-Б“, монтирани в лекия автомобил, както и 1 бр. таблет марка “Хуауей“ модел “Медиа Пад Т2“ с ИМЕИ ***, заедно със зарядно устройство и стойка за автомобил и 1 брой СИМ-карта на мобилният оператор “А1“.

Свидетелят ю.д. провел един-два телефонни разговора с подсъдимия М.Й., след заминаването му в гр. ***, в единия от който подсъдимият му поискал дубликат на малкия талон на процесния автомобил и такъв му бил изпратен от д.. След това свидетелят д. изгубил всякаква връзка с него.

На досъдебното производство е назначена оценъчна експертиза, от заключението на която се установява, че лекия автомобил “Рено“, модел “Клио“, с per. *** е на стойност 3000,00 лева, 2 броя комплекти радиостанция и говорител “Лен-Б“ са на стойност 120,00 лева, 1 бр .таблет марка “Хуауей“ модел “Медиа Пад Т2“ с ИМЕЙ *** в едно със зарядно устройство и стойка за автомобил са на обща стойност 329,00 лева и 1 брой ДИМ-карта на мобилен оператор „А1" на стойност 10,00 лева.