Решение № 78 от 29.08.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. К., 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20221850200104 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на К. Н. И., ЕГН **********, подадена чрез упълномощен представител – адвокат Г. В., против Наказателно постановление № 21-0286000572 от 07.01.2022 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. К., с което на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от за 12 месеца.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като твърди, че не управлявал МПС, когато е бил проверен от служителите на МВР, като се позовава на свидетелски показания.

Твърди превишаване правата на полицейските служители, изтъквайки извършване на проверката докато е излязъл от автомобила, в каквато посока се позовава и на свидетелски показания. Навежда довод, че техническото средство не е било проверено, както и липсата на обяснение за разликата между показания на дрегера и експертизата, като счита, че задържането на жалбоподателя и последващото установяване, че не е извършил престъпление за самостоятелно основание за отмяна на НП. Счита наказанията за твърде тежки, както и че НП е издадено заради влошени лични отношения.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен се явява. Представлява се от посочения представител, който поддържа жалбата. По искане на жалбоподателя са допуснати до разпит двама свидетели.

Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР К., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в законоустановения 14-дневен срок. НП е връчено на жалбоподателя на 24.03.2022 г., докато жалбата е постъпила в регистратура на съда на 04.04.2022 г., тоест в цитирания срок.

По същество е неоснователна.

Обжалваното НП е издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в самото НП са посочени разпоредбите на чл. 53 от ЗАНН/, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 455638, съставен срещу жалбоподателя на 14.09.2021 г., за това, че на същата дата, около 23.19 часа в гр. К. по ул. П.В. в посока завод К.К. управлява л.а. Т.Л. рег. № ******* след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0172, отчел съдържание на алкохол 1.23 промила на хиляда.

Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – Водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред.

В АУАН е отбелязано връчване на препис на жалбоподателя без да са отразени възражения.

По идентичен начин са описани фактите и в обжалваното НП, като е уточнено, че НП се издава след издаване на постановление за прекратяване на наказателно производство, както и че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е 1.04 промила, което е установено от заключение по химическа експертиза.

С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от за 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

След преценка на доказателствата, установени в хода на съдебното следствие от разпита на свидетелите Б. Д., А. С., Ц. Б., и тримата служители на РУ К., както и на лицата Н. С.а и В. С., посочени от жалбоподателя, както и от заключение по извършената съдебнотехническа /видео/ експертиза, и от приложените писмени доказателства – представени от въззиваемата страна, както и служебно събрани, съдът приема за установени следите обстоятелства.

Във вечерните часове на 14.09.2021 г. жалбоподателя е потърсил помощта на св. В. С. за възникнал частно-правен проблем с плащане за услуга – ремонт на товарен автомобил, предоставена на чужд гражданин, като автомобила е напуснал сервиза на „М К. 33“ в гр. К. и се е установил на паркинг в близост до завод К.К., също в района на гр. К..

След разговор и със св. А.С., както и с дежурния в РУ, към мястото е бил насочен автопатрул, съставен от свидетелите А.С. и Ц.Б., което при пътуването си към паркинга са били задминати от л.а. Т.Л. рег. № *******, която е пристигнал на паркинга половин минута преди пристигане на полицейският автомобил, където освен тях на паркинга се е намирал и 2 товарният автомобил, както и друг лек автомобил, управляван от св. В. С..

Свидетелите Б. и С. са възприели слизането на жалбоподателя от мястото на водача на автомобила Т., след установяването му на паркинга, като в автомобила на предно пасажерско място се е намирала и свидетелката Н. С.а, колега на жалбоподателя към този момент.

След разговор между полицейските служители и жалбоподателя е възникнало съмнение за употреба на алкохол от последния, поради което на мястото бил повикан и дежурен служител по КАТ - свидетеля Б. Д., заемащ длъжност младши автоконтрольор към този моменти съответно обучен за работа с техническо средство – Алкотест Дрегер за установяване на алкохол в издишания въздух.

С посоченото техническо средство модел 7510 и фабр. № 0172 жалбоподателя е бил проверен за употреба на алкохол, при което уреда е отчел съдържание от 1.23 промила в издишания въздух.

Жалбоподателя бил задържан и отведен в РУ като му е съставен цитирания АУАН, както и талон за медицинско изследване № 084692, препис от който е връчен на жалбоподателя срещу подпис, и в който е отразен избор за химическо лабораторно изследване на съдържанието на алкохол в кръвта.

Образувано е досъдебно производство, първоначално като бързо по смисъла на НПК, което е било преобразувано, като в хода на разследването са разпитани като свидетели полицейските служители, изискани са видеозаписи от камери, монтирани на паркинга, а така също е назначена и съдебно-химическа експертиза.

От заключение по химическа експертиза се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 1.04 промила, поради което не е повдигано обвинение и наказателното производство е било прекратено поради липса на престъпление, след което преписката е върната на РУ за налагане на административно наказание, което е направено с обжалваното НП.

Описаните доказателства съдът установи от показанията на посочените свидетели, заключение по видео-техническа експертиза, както и от приложените писмени доказателства.

Съдът на кредитира с доверие доказателствата, установени от разпита на свидетелката Н. С.а, която еднозначно посочва, че тя е управлявала лекият автомобил Т. при пътуването към паркинга, където е осъществена проверката.

Основание да не бъдат кредитирани показанията на този свидетел са на първо място показанията свидетелите А.С. и Б., което посочват, че жалбоподателя е слязъл от мястото на водача на автомобила Т., който е произведен за движение по пътища, по които се използва дясната част от платното за движение, т.нар. автомобил с „ляв“ волан, при което водача се намира на предна лява седалка по посоката на движение на автомобила.

При преглеждане на приложените в хода на воденото ДП видеозаписи, на които ясно се вижда автомобила Т. при спирането му на паркинга, съдът пряко установи, че от 3 посоченото шофьорско място излиза лице, наподобяващо такова от мъжки пол.

Заключението по назначената видео-техническа експертиза е категорично, че от мястото на водача слиза лице от мъжки пол, като на видеозаписът съдържа спирането на автомобила Т. на паркинга, и едва след пристигане на полицейският автомобил се отваря предна лява врата на автомобила Т. и от там слиза лице от мъжки пол – жалбоподателя, докато свидетелката Н.

С.а е възприета от свидетелите Б. и А.С. като стояща на предна пасажерска /дясна/ седалка, както и слизането й в по-късен момент за да потърси тоалетна.

Допълнителни основания да не бъдат кредитирани показанията на св. Н.С.а са доказателствата, че тя е била колега на жалбоподателя към момента на проверката, а отношенията им са достатъчно близки за да развиват и самостоятелен общ бизнес към момента на разпитите. Следва да се отбележи, че св. В. С. заявява, че не помни кой от жалбоподателя и свидетелката Н. С.а е управлявал автомобила Т. при отиването към паркинга, където е осъществена проверката. Съдът не кредитира и посоченото от този свидетел, че полицейските служители са пристигнали десет минути след автомобила Т., доколкото на видеозаписите, за които експертизата установява, че няма данни за манипулиране, се отчитат около 29 секунди от пристигне на автомобила Т. до пристигане на полицейският автомобил, като и отварянето, около минута след това, на лявата врата на автомобила Т..

Поради това съдът намира, че доказателствата, установени от показанията на свидетелката Н. С.а и частично на свидетеля В. С. не отговарят на истината и не следва да бъдат вземани предвид при формиране на изводи по фактите.

Неоснователни са възраженията за неяснота дали техническото средство е преминало периодичните проверки за неговата изправност, след като са налице доказателства в тази насока, а свидетелите Б. и С., както и Д. не следва да обясняват на какво се дължи разликата между показанията на техническото средство и установеното от назначената съдебнохимическа експертиза, установяваща по-нисък процент на съдържание на алкохол в кръвта и отпадане на наказателната отговорност поради това.

Няма превишаване на правомощията на служителите на МВР, още повече и това не може да бъде основание за отмяна на НП, след като действията на посочените служители по никакъв начин не повлияват на изводите относно съставомерните признаци на административното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – управление на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над позволеното количество. Само за пълнота следва да се отбележи, че не са незаконосъобразни и действията по задържане на жалбоподателя, след като първоначалните данни са еднозначно в посока извършено престъпление по чл. 343б, ал.

1 от НК, като едва при разследването е установено, че няма осъществено престъпление по посочения текст и са предприети действията по санкциониране по реда на административнонаказателното производство.

Установените от съда факти еднозначно определят извод за осъществяване на нарушение от страна на жалбоподателя, изразяващо се в управление на л.а. Т. Ландкруизър рег. № ******* на дата 14.09.2021 г. в гр. К. при съдържание на алкохол в кръвта от 1.04 4 промила на хиляда, което е установено по надлежния ред – след химическо лабораторно изследване.

Правилно е определена и санкцията за жалбоподателя, след като разпоредбата на чл.

174, ал. 1, т. 2, предвиждаща, че се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1 000 лева който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.

Еднозначно определената санкция не предполага обсъждане на съответствие между обществената опасност на административното нарушение и размера на наказанието, като в този смисъл е неоснователно възражението за значителна тежест на наказанията, след като управлението на МПС след употреба на алкохол се характеризира със завишена обществена опасност и е неуместно и въобще поставянето на въпроса за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

От формална страна съдът намира, че както съставянето на АУН, така и издаването на обжалваното НП се извършени от материални компетентни за това лица предвид приложената заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а така също са посочени и лицата, имащи право да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.