Решение № 156 от 02.03.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Благоевград, 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100383 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С. - законни представители, чрез процесуалния представител адв. З. Й. Ц. - САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.****против В. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******.

Ищецът е предявил срещу ответницата при условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искове:

- иск за сумата от 49,31 лв. - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 20.08.2021 г-19.10.2021г. по Договор за мобилни услуги № 624311460 от 19.02.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване;

- иск за сумата от 89,44 лв. по Договор за лизинг от 19.02.2021 г. за таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G, от които 11,18 лв. с вкл. ДДС - представляващи незаплатени лизингови вноски за периода 20.08.2021 г-19.10.2021 г. и сумата от 78,26 лв. с вкл. ДДС - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20.11.2021 г- 19.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване;

- иск за сумата в размер общо на 453,13 лв. - начислени неустойки, от които сумата от 201,76 лв. по Договор за мобилни услуги № 623358819 от 03.07.2020г., изм. с Допълнително споразумение № 051080767 от 12.04.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, представляващи неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя и сумата от 251,37 лв. - начислена неустойка, поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № 624311460 от 19.02.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.

1

Ищецът твърди, че между ответницата В. Л. К. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) били сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № 623358819 и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от 03.07.2020г., съгласно който на ответницата били предоставени мобилни услуги по мобилен телефонен номер ***, (със стандартна месечна абонаментна такса 33,99 лв. с вкл. ДДС или 28,32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с вкл. ДДС или 24,99 лв. без вкл. ДДС), пренесен от друга мрежа в тази на Теленор/Йеттел и мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2 Dual Pink Sand; Договор за мобилни услуги № 624311460 и Договор за лизинг от 19.02.2021г., съгласно който на ответницата били предоставени мобилни услуги по мобилен телефонен номер ***, (със стандартна месечна абонаментна такса 29,99 лв. с вкл. ДДС или 24,99 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 25,99 лв. с вкл. ДДС или 21,66 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G. Сочи, че предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 128,57 лв. с вкл. ДДС, като за ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извършил двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Заявява, че с Допълнително споразумение № 051080767 от 12.04.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за мобилен номер *** влизал в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 36,99 лв. с вкл. ДДС или 30,82 лв. без вкл. ДДС), като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 31,99 лв. с вкл. ДДС или 26,66 лв. без вкл. ДДС. Подържа, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от В. Л. К. мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия: - за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 623358819 от 03.07.2020г., изм. с Допълнително споразумение № 051080767 от 12.04.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 624311460 от 19.02.2021г.; за таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G - условията, договорени в Договор за лизинг от 19.02.2021г. Излага, че ответницата не била изпълнила свои парични задължения, начислени й в 4 бр. фактури, издадени в периода месец септември 2021г. - месец декември 2021г., а именно: № 7325578227/20.09.2021г., № 7326874123/20.10.2021г., № 7329335313/18.12.2021г. и № 7329494144/20.12.2021г., като във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента. Навежда, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Йеттел България“ ЕАД и В. Л. К., при условията на който бил ползван процесен номер ***, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът бил издал фактура № 7329335313/18.12.2021г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 201,89 лв. Смята, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** (преди 12.04.2023г.) били уредени от страните в Допълнително споразумение № 051080767 от 12.04.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.

Заявява, че размерът на неустойката за номер *** бил в размер на 201,89 лв., като сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 30,82 лв. всяка), а именно 92,46 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 20,46 лв. и с добавена разликата в размер на 88,97 лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2 Dual Pink Sand без отстъпка 2 съгласно актуалната към 03.07.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Излага, че след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Йеттел България“ ЕАД и В. Л. К., при условията на който бил ползван процесен номер ***, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът бил издал фактура № 7329494144/20.12.2021г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 251,37 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставения с договора за лизинг таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G в общ размер на 78,26 лв. с вкл. ДДС. Заявява, че размерът на неустойката за номер *** бил 251,37 лв. и сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 24,99 лв. всяка), а именно 74,97 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 18,40 лв. и с добавена разликата в размер на 158 лв. между стандартната цена на таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 19.02.2021г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 19.02.2021г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Поддържа, че за таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер 78,26 лв. с вкл.

ДДС, равняващ се на четиринадесет неначислени лизингови вноски.

Ответницата, чрез назначения й процесуален представител, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва Договора за мобилни услуги № 623358819, Заявлението за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor от 03.07.2020 г. и Договора за мобилни услуги № 624311460, като се сочи, че същите не съдържали подписи на ответницата на страниците, на които са посочени основните условия, обвързващи страните. Твърди, че страните не постигнали ясно и безусловно съгласие по основните клаузи на договора, поради което същият бил недействителен на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД - липса на съгласие, респективно той не пораждал задължения за ответницата. Сочи, че ответницата не била запозната с клаузите, описани на страниците без нейния подпис, поради което посочените клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, както и следвало да бъдат обявени нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Оспорва Резюме № 051080767 от 12.04.2021 г., като посочва, че същото не съдържало всички страници и не можело да се установило съдържанието му, както и не съдържало подпис на ответницата на всички страници. По отношение твърдението на ищеца, че страните били сключили Допълнително споразумение № 051080767 от 12.04.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, се сочи, че същото не било представено по делото. Счита, че недоказано оставало и твърдението на ищеца, че между страните била постигната уговорка за неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за номера. Оспорва се твърдението на ищеца, че между страните съществувала реална уговорка за процесната неустойка, като липсата на подобна уговорка обуславяла неоснователност и недоказаност на предявения иск. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че между страните било налице уговорка за неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за номера, се прави възражение за нищожност на уговорката за неустойка поради накърняване на добрите нрави съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Смята, че ищецът не доказвал размера и основанието за възникване на задължението за неустойка за ответницата при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Оспорва като недоказан и размера и основанието на неустойката, претендирана от ответницата при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Оспорва, че мобилно устройство HUAWEI MediaPad T3 10 4G и мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2 Dual Pink Sand да били предоставени за ползване на ответницата, респ., че за ответницата е възникнало задължение за плащане на лизингови 3 вноски. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцовото дружеството било предоставило на ответницата мобилните услуги, чието заплащане се претендира. Излага, че ответницата никога не била ползвала и не е била получател на мобилните услуги, чиято стойност се претендирала, поради което за същата не било възникнало задължение за заплащане на претендираните услуги, респективно предявеният иск се явявал неоснователен и недоказан. Оспорва действителността на клаузата на чл. 12 от Общите условия (ОУ) към Договор за лизинг. Смята, че клаузата на чл. 12, ал. 2 ОУ била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПП. На следващо място навежда, че настоящия иск бил погасен по давност на основание чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Заявява, че ищецът не представял доказателства, че бил уведомил ответницата за предсрочната изискуемост на претендираните лизингови вноски, с което бил нарушил принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтичало изискването за кредитора и да уведомил длъжника за предсрочната изискуемост по аргумент и от чл. 71 ЗЗД, поради което смята, че предсрочната изискуемост в случая не била настъпила. С оглед оспорването на процесните договори и условията, отразени в тях, се оспорват и четирите броя фактури за период 20.09.2021 г. — 20.12.2021 г., като се сочи, че сумите в тях са начислени при условията на неравноправни и нищожни клаузи, съдържащи се в процесните договори.