Решение № 263 от 27.06.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. С., 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440101526 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. Н. И. против „Б.“ ООД, в която се твърди от ищцата, че на 13.08.2024г. между страните е сключен Договор за кредит с номер *** със следните параметри на договора, съгласно чл.5 от него: Размер на кредита: 3 000 лева; Погасителна вноска: 199.07 лева; Брой погасителни вноски: 24; Срок на кредита:

24 месеца; Обща стойност на плащанията: 4 777.68 лева ; Годишен процент на разходите:

60.53 %; Годишен лихвен процент: 49.37 %; Чл. 10, ал. 1: При заявяване на желание за бързо разглеждане на искането му за кредит.....паричната сума е в размер на 1 844.64 лева и е дължима на равни части през периода на кредита. Чл. 10, ал. 2: При заявяване на ексйресно обслужване на кредита......паричната сума е в размер на 2 767.20 лева и е дължим на равни части през периода на кредита.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен, а при условията на евентуалност твърд нищожност на клаузата в чл. 10, ал. 1 за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 1 844.64 лева и нищожност на клаузата в чл. 10, ал. 2 за такса експресно разглеждане на кредита в размер на 2 767.20 лева в договора за кредит с ноер ***.

Оспорва клаузите уговорени в чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 в договора за кредит, като противоречащи на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равновесие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т.9 и т. 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. В чл. 10, ал. 1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 1 844.64 лева. Счита , че посочената клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано 1 висок и не е еквивалентна на насрещните престации на кредитора. Няма регламентирано в договора или в Общите условия в какъв срок се разглеждат документите при отказ от услугата бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза.

Следва да се посочи, че размерът на тази такса (1 844.64 лева) е по-висок от от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата (1 844.64 лева) е по-голяма от възнаграждението в размер на 1 777.68 лева, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед на изложеното следва, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В чл. 10, ал. 2 от договора е предвидена такса експресно обслужване по кредита в размер на 2 767.20 лева. Посочената клауза счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече въобще не е ясно от договора в какво се състои престацията на кредитора, какво включва тази услуга. Тази така наречена такса за експресно обслужване по кредита е разход за кредитора и следва да се включи в ГПР. Не е посочено какви са възможностите на потребителя, ако не избере експресно обслужване и в какъв срок се произнася кредитодателя по тях. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставен кредит. С оглед на изложеното намирам, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а от ЗПК.

Излага съображения, че процесният договор за кредит с номер *** от 13.08. 2024 г. нарушава императивни разпоредби на ЗПК, поради което е нищожен. Разписано е в чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл.12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът е нищожен. Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от зпк, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи. Твърди, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите 2

(ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор в чл. 5, ал.5 е посочено, че обща стойност на плащанията е в размер на 4 777.68 лева, т.е. това е кредита в размер на 3 000,00 лева + възнаградителната лихва в размер на 1 777.68 лева. Уговорените в договора суми в общ размер на: 4 611.84 лева (такса бързо разглеждане в размер на 1 844.64 лева + такса експресно обслужване в размер на 2 767.20 лева) са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите (индикатор за общото поскъпване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал.4 от ЗПК не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Дефиницията за „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в & 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредниците и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него. С уговорените клаузи по чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договора за кредит се цели единствено осигуряване на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - така наречената „скрита възнаградителна лихва“. Този извод на първо място следва от начина, по който са уговорени тези „услуги“, за които се начисляват суми на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Следователно и видно от данните е, че ГПР не включва част от разходите по Кредита, а именно така наречените такси определени в клаузите на чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договора за кредит. Таксите за бързо разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване по кредита представляват разход свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР по кредита, като те са били изначално известни на кредитора - същите са уговорени още към момента на сключване на договора за кредит, включени са в погасителния план по него и представляват част от месечните погасителни вноски. Така формулирани тези такси представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита. Б) Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР в размер на 60.50 %, води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК).

При липса на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 49.37 % и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР в размер на 60.50 % т.е. какво друго е включено в гпр извън лихвения процент на кредита оТ 3

49.37 %. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност, съгласно чл. 22 от ЗПК. В) Съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. от нея са: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. с оглед на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация да включва поспециално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в общността. от тук може да се направи заключение, че гпр несъмнено е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите, поради което „неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора (така например в Решение № 260046 от 13.07.2020 г. на ОС - Варна по въззивно търговско дело № 241/2020 г.) Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по дело С 377/14) При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК - до пет пъти законната лихва.

Задължително трябва да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчислениеДоговорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от зпк, защото гпр е различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки гпр от 60.50 % е заблудил потребителя. Посочването в потребителския договор на гпр, който не е реално прилагания освен другото е и „заблуждаваща търговска практика“ посочването в договора на по-нисък от действителния гпр, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗД във връзка с чл.

68д, ал.1 от ЗЗД. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните последици от сключването на договора.

Счита, че кредиторът е нарушил правата на ищцата като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. в съображение 26 от преамбюла на директива 2008/48/ео на европейския парламент и на съвета относно договорите за потребителски кредит. В този смисъл клаузите, като уговорените в чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал.