Решение № 7315 от 29.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7315 гр. София, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110169619 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. СТ. Т. против „фирма” ЕАД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 363.04 лв., представляваща разноски в заповедното производство и в исково производство, за които е издаден изпълнителен лист от 20.05.2020г. по гр. д. № 9172/2015г. на СРС, 56 с-в. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Ответникът „фирма” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 20.05.2020г., издаден по гр. д. № 9172/2015г. на СРС, 56 с-в във връзка с влязло в сила решение по гр. д. № 9172/2015г. на СРС, 56 с-в и решение по гр. д. № 8310/2016г. на СГС, срещу ищеца.

Като доказателство по делото е приет препис от изп. д. № ***/2020г. на ЧСИ.

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

1

По делото не са спорни между страните релевантни факти, че ищецът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и че през исковия период между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка на топлинна енергия за топлоснабдявания имот; че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на процесните суми.

Единственият спорен въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.

Вземането на ответника е установено с влязло в сила решение.

Видно от събраните по делото доказателства на 16.07.2020г. е образувано изпълнително дело, като взискателят е направил искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ определяне начина на изпълнение.

На 12.08.2020г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищеца.

На 28.01.2021г. е наложена възбрана върху притежаваната от ищеца идеална част от недвижим имот.

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде уважено от съдебния 2 изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.

Вземането на ответника към ищеца е било установено със съдебно решение.

В Решение №141/17.07.2019 по дело №3152/2018 на ВКС, ГК, III г.о., ВКС приема, че разпоредбата на чл. 117,ал. 2 ЗЗД има предвид съдебни решения, които са станали окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е датата на влизането им в сила.

Ето защо, в настоящия случай, давността е започнала да тече от датата на влизане на решението по гр. д. № 8310/2016г. на СГС, II б с-в в сила на 16.11.2016г.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години.

От 16.11.2016г. до датата на образуване на изпълнителното дело на 16.07.2020г., респективно и датата на наложените запори върху банковите сметки на 12.08.2020г. и датата на налагане на възбраната на 28.01.2021г. не са изтекли повече от 5 години. Налагането на запорите и възбраната прекъсват давността, като от 12.08.2020г., а последствие и от датата на налагане на възбраната на 28.01.2021г. е започнала да тече нова петгодишна давност.

От 28.01.2021г. до датата на образуване на настоящето дело на 06.12.2021г. не са изтекли повече от пет години.

С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. СТ. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че Р. СТ. Т. не дължи на „фирма” ЕАД, сумата от 363.04 лв., представляваща разноски в заповедното производство и в исково производство, за които е издаден изпълнителен лист от 20.05.2020г. по гр. д. № 9172/2015г. на СРС, 56 с-в, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Р. СТ. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща направените по настоящето 3 дело разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4