Решение № 3436 от 28.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3436 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20211100115018 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата Е. Г. Д., ЕГН ****, чрез адвокат Р. П. е предявила против „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК **** иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 08.07.2019 г., в размер на сумата от 100 000 лв./първоначално предявен в размер от 26 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 23.10.2020 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че произшествието е настъпило по вина на А.К.Й., който при предприемане на маневра потегляне и завой надясно с товарен автомобил “ДАФ”, peг. № СО **** АТ е блъснал движещата се във вътрешния паркинг на Логистичен център „Лидъл“, Е. Г. Д..

За горния автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.

Твърди,че в следствие на удара е получила фрактура на прешлени Th12 без компресия на медуларния канал и на Th11 и предвид настъпили усложнения лечението и възстановяването продължило дълго и било свързано с болки страдания и неудобства.

Освен физическите болки и страдания е настъпила и негативна промяна в емоционалното й състояние ,което все повече се влошава с напредване на времето и невъзможността да се възстанови в състоянието си отпреди процесното ПТП.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск и претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ЗК Л.И.“ АД оспорва иска по основание и по размер и моли да бъде отхвърлен.

Оспорва елементите от фактическия състав на деликта, както и механизма на ПТП.

Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. Излага в тази връзка, че ищцата внезапно е застанала пред товарния автомобил, който е могла да възприеме, заставайки в мъртвата зона, в която водачът не би могъл да я види, 1 поради което произшествието е било предотвратимо за нея и непредотвратимо за водача.

Сочи, че е нарушила изискванията на чл. 113 от ЗДвП, както и правилата за безопасни условия на труд и трудовата дисциплина.

Ответникът оспорва твърдените с исковата молба неимуществени вреди, като поддържа, че същия е завишен и не отговаря на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и търпените вреди.Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение №140/06.12.2022г. по НАХД №290/2022г. по описа на РС – Елин Пелин водачът на товарния автомобил „ДАФ“, А.К.Й. с ЕГН ********** е бил признат за виновен и му е наложена глоба след като е прието, че във връзка настъпило ПТП е нарушил чл.5 ал.2, т.1, чл.116 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. От горното се установява,че на 08.07.2019г. около 10.45 ч. в с.Равно поле, общ.Елин Пелин, обл.София, на вътрешния паркинг на Логистичен център “Лидъл“, база „Лидъл“, Централен скпад- с.Равно поле е настъпило пътнотранспортно произшествие,при което при потегляне на товарен автомобил “ДАФ“ с per. № СО **** АТ управляван от А.К.Й. и при предприета маневра завой надясно , автомобилът блъснал пешеходката Е. Г. Д..

За товарния автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, валидна от 01.01.2019 г., до 31.12.2019 г. – факт обявен за безспорен.

От заключението на приетата от съда комплексна съдебно медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила фрактура на гръдни прешлени, както и травматично увреждане на гръбначния стълб, изразяващо се в контузия в поясния отдел и фрактура на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени без притискане на гръбначния канал и увреждане на неврални елементи. Пострадалата е отказала да постъпи за болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна“. Проведено е продължително домашно амбулаторно лечение с постелен режим, външна имобилизация на гръбначния стълб с лумбостат и медикаментозна терапия.

Изпитвала е интензивни болки и страдания за период до 3 месеца, значителни болки до 6 месеца и умерени такива до 12 месеца след инцидента, като настъпилите усложнения са удължили и утежнили значително този процес. През целия възстановителен период, който още не е приключил, ищцата търпи освен страдания и значителен физически и битов дискомфорт.

Установено е при личния преглед и тежки статични деформации на гръбначния стълб водещи до затрудняване на походката и седежа и невъзможен клек. Има реална вероятност да изпитва болки и неудобства и в бъдеще.

От заключението на приетата от съда съдебно автотехническа експертиза, на базата на данните по делото, може да се заключи, че ПТП-то е настъпило, когато водачът на товарния автомобил предприел придвижване в посока напред, а в същия момент пред него преминавала ищцата. В това време, без да забележи намиращата се пред автомобила му пешеходка, А.Й., блъснал ищцата в гърба с предната лява част на товарния автомобил.

Ударът настъпил със скорост на движение на автомобила 2 км/ч. Според експерта от техническа гледна точка причината за настъпването на процесното ПТП са субективните действия на водача на товарния автомобил, който е имал възможност да се огледа от дясно на автомобила преди да потегли, както и да забележи идващата пешеходка, тъй като видимостта пред автомобила била от порядъка на 1,5 – 2,0 метра и пешеходката не е попадала в мъртвата зона за видимост пред автомобила.

От показанията на свидетеля П.Г.Б. /съпруг на ищцата/ се установява, че непосредствено след инцидента пострадалата е била дезориентирана и със силни болки, веднага било откарана в болница, където е бил направен скенер и преглед от травматолог.

2

След това била 3 месеца на легло без възможност да се обслужва сама. Изпитвала болки и страдания, както и неудобства през това време. Не може да извършва физическа дейност, свързана с вдигане на тежко навеждане. Препоръчва се да не е дълго време седнала, а да е или легнала, или права. Емоционалното състояние и е било на приливи и отливи и понякога чисто емоционално е решавала, че не може да ходи никога и изпада в депресия. След това излиза от това състояние и продължавала с упражненията, които ѝ били изписани.Понастоящем не може да върши по-тежка работа,носи специални ортопедични обувки и корсет и се изморява и при малки физически натоварвания.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които противоправно и виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

Произшествието е настъпило по вина на водача на товарния автомобил А.К.Й., който в нарушение на чл.5, ал.2, т.1, чл.116 и чл.20, ал.2 от ЗДвП като при привеждане в движение на горепосочения товарен автомобил не се е огледал и не се е уверил, че в близост до него не преминават пешеходци, пропускайки да забележи преминаващата пред предната част на автомобила пешеходка, към която не е проявил необходимото внимание и предпазливост.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане, като с оглед представеното Решение №140/06.12.2022г. по НАХД №290/2022г. по описа на РС – Елин Пелин и по силата на чл.300 ГПК съдът приема за установено противоправното деяние и вината на водача на товарен автомобил “ДАФ”, peг. № СО **** АТ А.К.Й., който в нарушение на чл.5, ал.2, т.1, чл.116 и чл.20, ал.2 от ЗДвП при привеждане в движение на горепосочения товарен автомобил не се е огледал и не се е уверил, че в близост до него не преминават пешеходци, пропускайки да забележи преминаващата пред предната част на автомобила пешеходка, към която не е проявил необходимото внимание и предпазливост.

Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях, а също факта,че за товарния автомобил е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност при ответното дружество.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

Неговия размер следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на уврежданията, претърпените интензивни болки и страдания през три месеца след злополуката и продължилите по-леки такива над 6 месеца, а също неудобствата продължили около 11-12 месеца – първоначално пълна невъзможност от самообслужване, а впоследствие затруднения при движенията и обслужването.

Следва да се отчете и факта, че към този момент няма пълно възстановяване на движенията , налага се все още да носи корсет и ортопедични обувки,а и част от движенията все още са ограничени. Следва да се вземе предвид и това, че пострадалата е психически 3 затормозена от преживения инцидент и й е трудно да води пълноценен начин на живот.

Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,тъй като не се установи последната да е нарушила правилата за движение и сама да е допринесла за произшествието.Становището,че се касае за трудова злополука не е пречка за обезщетяване на вредите по реда на чл.432 ГПК,тъй като целта е да бъдат обезщетени справедливо неимуществените вреди и обективно е без значение дали това ще стане по реда на КЗ или по реда на КТ.По делото няма данни,ищцата да е получила по друг ред обезщетение за търпените неимуществени вреди.

На основание изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 80 000 лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищеца болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната. Над уважения размер до претендирания от 100 000 лв. искът за обезщетяване на неимуществените вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.

Лихви върху уважения размер на претенцията се дължат по правилото на чл.497,ал.1,т.1 КЗ от датата след изтичане на три месеца след поканата до ответника за доброволно плащане – 23.10.2020 год. до датата на окончателното й изплащане.

Съобразно изхода на делото ответникът следва да заплати на адв. Р. П. сумата от 7050 лв. за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА /определено по минимума на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/ и сумата от 1232 лв. на ищцата Е. Г. Д. за разноски по делото за държавна такса и експертиза.

Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавната такса за присъдената сума над 26000 лв. до 80 000 лв.,а именно сумата от 2160 лв., тъй като към датата на увеличението на иска ищецът вече е бил освободен от внасяне на такса.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски от 100 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, гр. София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да заплати на Е. Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. Р. П., със съдебен адрес: гр. София, ул. **** на основание 432, ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при пътнотранспортно произшествие на 08.07.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2020 год. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 1232 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над уважения размер до предявения от 100 000 лв. като неоснователен.