Решение № 66 от 12.06.2024, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Балчик, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20233210100763 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу Р. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. ***, обективно кумулативно съединени искове, както следва: предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1050 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ***, сумата от 507.84 лв., представляваща договорно възнаграждение, начислено за периода от *** г., сумата от 432.54 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от *** г., както и сумата от 209.20 лв., представляваща лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода от *** г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. *** г. по описа на Районен съд Балчик; осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 787.44 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с договор за потребителски кредит № ***, както и сумата от 324.38 лв., представляваща лихва за забава върху възнаграждението за пакет допълнителни услуги периода от *** г.

По твърдения в исковата молба между *** като кредитор от една страна и от друга – ответника Р. П. П. като длъжник и Й.Д.Г като солидарен длъжник, на *** г. е сключен договор за потребителски кредит № *** при Общи условия (ОУ), по силата на който ищецът 1 е отпуснал кредит на ответника в размер на 1050 лв., срещу насрещното задължение на солидарните длъжници да върнат предоставената сума, ведно с уговорено в чл. 4 от договора договорно възнаграждение при ГЛП от 41.17 % и ГПР от 49.89 %, или общо 507.84 лв., в срок от 24 месеца. Ищецът твърди, че сумата от 1050 лв. е предоставена на ответника по посочена банкова сметка на *** г. Поддържа, че съгласно сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ ответникът дължи на ищеца и възнаграждение в размер на 787.44 лв. Излага, че закупеният пакет от допълнителни услуги включва приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит, възможност за длъжника да отлага плащането на вноски, да намалява техния размер, да променя уговорения падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.

Твърди, че общото задължение на ответника по договора и споразумението възлиза в размер на 2345.28 лв., платимо на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 97.72 лв. и падеж 5-то число от съответния месец. Поддържа, че ответникът не е заплатил нито една погасителна вноска, поради което сумите по кредита станали изискуеми с изтичане на крайния срок на договора. Счита, че дължимите от ответника суми са, както следва: 1050 лв.

– главница по договора за потребителски кредит, 507.84 лв. – договорна възнаградителна лихва, 787.44 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и мораторна лихва, начислена за периода от *** г. в общ размер на 966.12 лв., от които 432.54 лв. – начислена върху главницата, 209.20 лв. – начислена върху вземането за договорно възнаграждение и 324.38 лв.- начислена върху вземането за допълнителни услуги. Твърди, че за главницата, договорното възнаграждение и мораторната лихва върху главницата и договорното възнаграждение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу солидарните длъжници, срещу която единият от тях (настоящ ответник) възразил. По същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват посочените вземания срещу ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Формулира и искане за осъждане на ответника да му заплати останалите дължими суми за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 787.44 лв. и мораторната лихва в размер на 324.38 лв., начислена върху тази сума за периода от *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира и сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително депозира молба, в която поддържа исковата молба и направеното в нея искане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в които излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните суми като погасени по давност. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Възразява срещу действителността на клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва по кредита като неравноправна и поради противоречие с добрите нрави. Прави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит с 2 аргумент, че не отговаря на изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Твърди, че начисляването на лихва върху договорното възнаграждение и допълнителната услуга е неоснователно. Оспорва дължимостта на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги. В тази връзка твърди, че няма данни такива услуги да са ползвани. По изложените съображения по същество формулира искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В отрито съдебно заседание същият не се явява и не се представлява. С молба вх.

*** г. поддържа подадения отговор и моли за отхвърляне на предявените искове.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приложения договор за потребителски кредит *** № *** се установява, че ***, в качеството му на кредитор, е предоставило в заем на Р. П. П. – потребител (клиент), сумата от 1050 лв., срещу насрещното задължение на потребителя да върне заетата сума, заедно с фиксирана възнаградителна лихва при годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.17 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49.89 %, или общо сумата от 1557.84 лв. в срок от 24 месеца при размер на погасителната вноска от 64.91 лв. Наред с това, в договора е отразено, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги от потребителя е дължимо и възнаграждение от 787.44 лв. с размер на вноската по допълнителния пакет 32.81 лв. Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е посочено в размер на 2345.28 лв. със сборна погасителна вноска от 97.72 лв. и падеж 5-то число от месеца.

По повод преддоговорните отношения между страните по делото са приложени следните документи, подписани от ответника, а именно: стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за отпускане на потребителски кредит и декларация във връзка с обработка на личните данни.

Към доказателствения материал по делото е приобщено и подписано от страните споразумение от *** г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № ***. В същото е посочено, че допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени от кредитора на клиента и солидарния длъжник, са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно споразумението клиентът се задължава да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето (респективно възможността за предоставянето) на описаните услуги в размер, посочен в договора за потребителски кредит, като изискуемостта на цялото възнаграждение възниква с подписването на споразумението, но страните се съгласяват да бъде разсрочено за срока на договора за кредит на равни месечни вноски, добавени към вноските за погасяване на главницата по кредита.

3

Договорът и споразумението са сключени при Общи условия (ОУ), като по делото са представени същите (л. 7 - гръб), подписани от клиента и кредитора на всяка страница.

Представен е погасителен план, подписан от клиента, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски по договора за кредит и споразумението, всяка от които в размер на 97.72 лв., при падеж на първата вноска – 05.02.2015 г. и на последната (24-та) – 05.01.2017 г.

От представеното извлечение по сметка към договор за кредит № *** се изяснява, че длъжникът не е извършвал плащания по договора.

От материалите по приобщеното ч. гр. д. *** г. по описа на Районен съд Балчик е видно, че въз основа на подадено на 29.09.2023 г. заявление от *** срещу Р. П. П. и Й.Д.Г е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница, договорна лихва и мораторна лихва върху тях по договор за потребителски кредит № ***/*** г., връчена лично на длъжника Р. П. П. на 20.01.2023 г., която в едномесечен срок подава възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, а по отношение на установителния иск – и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Основателността на предявените исковете – установителни и осъдителни такива, е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на валидно сключен между страните договор за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги; 2) точното изпълнение на поетите от кредитора (ищец) задължения по договора и споразумението, в това число предоставянето на уговорената сума и на допълнителните услуги; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и споразумението в претендирания размер, както и 4) неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.

Предвид направените в отговорите на исковата молба възражения за нищожност на процесния договор, настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да се извърши преценка за валидността на договора за потребителски кредит и едва при извод за неговата действителност - да се произнесе по възражението за настъпила погасителна 4 давност на съдебно предявените вземания.

Процесният договор има характеристиките на потребителски такъв, поради което отношенията между страните се регулират от нормите на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ. бр. 18 от 5 март 2010 г., ред. изм. ДВ. бр. 30 от 26 март 2013 г., действаща към момента на сключване на сделката. Материалноправните норми на посочения специален закон са императивни и за тяхното спазване съдът следи служебно. Служебната проверка се разпростира и върху наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор - арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК.