Решение № 2514 от 23.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2514 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.й Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И.А при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.А Въззивно гражданско дело № 20221100509037 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска В. В. А., чрез адв. Н. М., срещу решение № 20021049 от 14.03.2022 г. по гр.д. № 67824/2019 г. на СРС, ГО, 42 състав, с което В. В. А. е осъден, на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, да плати на етажните собственици в сградата, находяща се в гр. София, ул. ****, представлявани от управителя на ЕС, чрез упълномощения от него адв. С. С., за ап. 4.1 - сумата 1246,50 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец септември до месец ноември 2019 г. и за ап. 4.2 - сумата 1287 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец септември до месец ноември 2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 25.11.2019 г. (предявяване на иска) до окончателното им изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушение, изразяващи се в необсъждане на релевантните искания и възражения на страните, неизвършване на преценка на всички относими към спора доказателства, неприемане на възражение за прихващане и неизлагане на мотиви, отговарящи на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, както и разглеждане на настоящото производство, въпреки изпълнение на решението на общото събрание на етажните собственици от 04.09.2019 г. да е било спряно. Твърди се и допуснато нарушение на материалния закон 1

– чл. 50, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС, както и неуважаване на възражение на ответника за незаконосъобразност на решенията на общото събрание на етажните собственици, касаещи претендираните вноски и размерите им, тъй като със същото размерите на вноските са изключително завишени и не са съобразени с планираните разходи и с конкретните нужди в етажната собственост, а етажните собственици не могат да бъдат задължени да извършват вноски за цели непредвидени в закона. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба, подаден от етажните собственици в сградата, находяща се в гр. София, ул. ****, представлявани от управителя на ЕС, чрез упълномощения от него адв. С. С., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Развити са подробни съображения за основателност на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Уважаването на иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС е предпоставено от установяване на следните обстоятелства: че ищецът е собственик на самостоятелен обект/обекти в сграда в режим на етажна собственост, както и размера на притежаваните в това му качество идеални части от общите части на сградата; че общото събрание на етажните собственици е взело законосъобразно решение за заплащане на суми за фонд „Ремонт и обновяване“; че при определяне на размера на вноските е спазено изискването на чл. 50 ЗУЕС, въвеждащо минимален размер на вноската от 1% от минималната работна заплата, както и изискването вноските да са съобразени с планираните разходи и с конкретните нужди в етажната собственост; установен размер на вноските.

В случая не се спори, а и се установява от представените нотариални актове № 45/2016 г. и № 46/2016 г. и двата по описа на нотариус В.Ч., че ищецът е собственик на ап. 4.1, ведно с прилежащите му 2,77 % ид.ч. от общите части на сградата, както и на 2 ап. 4.2, ведно с прилежащите му 2,86 % ид.ч. от общите части на сградата.

Установено е също, че на 04.09.2019 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което е взето решение да се актуализира размерът на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, необходими за извършване на ремонти за отстраняване на течове на покрива и в подземните етажи на сградата в размер на 150 лв. на 1% ид.ч.

На общото събрание са присъствали етажните собственици, притежаващи общо 98,52 % ид.ч. от общите части на сградата, от които „За“ са гласували собственици, притежаващи общо 74,95 % и „Против“ собственици, притежаващи общо 23,57 % ид.ч. от общите части на сградата. Това е видно от т. 9 от представения от ищците протокол от проведеното на 04.09.2019 г. общо събрание.

Със сила на пресъдено нещо е признато за установено в отношенията между страните, че решението на общото събрание на етажните собственици от 04.09.2019 г., касаещо процесните вземания е законосъобразно. Това е така, защото с решение № 148400 от 13.07.2020 г. по гр.д. № 57282/2019 г. на СРС, ГО, 35 състав, влязло в сила на 08.07.2021 г., са отхвърлени предявените от В. В. А. срещу етажните собственици в сградата, находяща се в гр. София, ул. ****, искове с правни основания чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 12 от протокола от проведеното на 04.09.2019 г. общо събрание.

След като искът на ответника в настоящото производство В. А. по чл. 40 ЗУЕС, за отмяна на решенията на общото събрание от 04.09.2019 г., сред които и решението по т. 9 от протокола, е отхвърлен с влязло в сила решение, то в настоящото производство са преклудирани всички възражения на ищеца, касаещи валидността и законосъобразността на решенията. Съдът, дори да счита същите за основателни, не разполага с правомощието да пререшава вече решения със сила на пресъдено нещо спор относно законосъобразността на приетите решения на етажните собственици. По тази причина съдът няма право да разглежда отново въведените от ответника по иска възражения за незаконосъобразност на решенията, на основание на които се претендира присъждане на процесните суми.

Исковете са доказани по размер. Като собственик на ап. 4.1 ответникът дължи 415,50 лв. месечно (2,77 х 150 лв.), а за периода 09.2019 г. – 11.2019 г. вкл. дължи 1246,50 лв. Като собственик на ап. 4.2 ответникът дължи 429 лв. месечно (2,86 х 150 лв.), а за периода 09.2019 г. – 11.2019 г. вкл. дължи 1287 лв.

Възражението за съдебно прихващане, направено от ответника пред първоинстанционния съд в проведеното на 12.11.2021 г. открито съдебно заседание, поддържано с въззивната жалба и с молба от 14.11.2022 г., не е прието за разглеждане по съображения, подробно изложени в определение № 5503 от 03.05.2023 г. по гр.д.

9037/2022 г., поради което по същото не се дължи произнасяне с настоящото решение.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на 3 районния съд обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, направени от ищеца за разглеждане на делото пред въззивната инстанция.

В случая се претендират разноски в размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Направеното от ответника в молба вх. № 47446/23.04.2024 г. възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК е основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, от направените от ищеца разноски за въззивното производство ответникът ще следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да бъде осъден да заплати сумата 461,34 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20021049 от 14.03.2022 г. по гр.д. № 67824/2019 г. на СРС, ГО, 42 състав.

ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на етажните собственици в сградата, находяща се в гр. София, ул. ****, сумата 461,34 лв. разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4