Решение № 835 от 09.09.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. Стара Загора, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530101697 по описа за 2024 година

Предявени са първоначални искове по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД от Е. Г. Г. от ************* против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД – гр. София.

Предявен е насрещен иск от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД против Е. Г. Г. по чл. 23 от ЗПК.

Ищцата Е. Г. твърди в исковата си молба и уточняващата молба /л. 89/, че между нея /като кредитополучател/ и ответника /като кредитор/ са сключени два договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия - Кешио“.

1/ Единият - Договор № *************г., по силата на който, кредиторът й предоставил сумата от 3500 лева. Годишният лихвен процент /ГЛП/ по заема бил 28,72 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ - 49,97 %. Връщането на кредита било уговорено в 24 месечни вноски. Кредиторът олихвявал не предоставената сума от 3500 лв., а сумата от 3920 лв., респ. ГПР не бил в правилния размер и приложената лихва била по-голяма от тази, която трябвало да бъде.

2/ Вторият - Договор № *************г., с кредитен лимит от 5600 лева.

Ищцата кандидатствала за 5000 лв. и толкова получила по банковата си сметка, респ.

ГПР не бил в правилния размер и приложената лихва била по-голяма от тази, която трябвало да бъде. Ищцата се задължила да погасява суми до размера на предоставения кредитен лимит. ГЛП по договора бил 28,72 %, а ГПР - 49,97 %.

Приложеният в кредитните правоотношения ГПР се явявал различен от посочения в договорите, защото, съгласно чл. 1 ал. 3, т. 3 от двата договора, се 1 дължала такса за „оценка на риска“, в размер на 420 лева.

Кредитодателят, залагайки като клаузи чл. 1 ал. 3, т. 3, целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Използвайки заблуждаваща търговска практика, създавал неравноправност, която го благоприятствала и увреждала кредитополучателя. С такива клаузи в договорите кредиторът целял да заблуди кредитополучателя относно действителния ГПР, като това обстоятелство пораждало недействителност на цЕ.я договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК, във връзка с чл. 19 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водело до нищожност на договора. Това било така, защото ГПР включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. С начисляването на допълнителните услуги се определяло възнаграждение за тези услуги и съответно допълнителна месечна вноска към тази, дължима по договорите за кредит. Уговорените възнаграждения под формата на такса за „оценка на риска” се явявали разходи по кредитите, които следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на тези възнаграждения в посочения в потребителските договори размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитните правоотношения.

Посочването в договорите на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че договорите за кредит са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл.

11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. С включената в договорите такса за „оценка на риска“, съгласно чл. 1, ал. 3, т. 3, в размер на 420 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредитите, вноските ставали значително по-големи. Това кумулиране на таксите към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредитите и създавало предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Въпросните клаузи се явявали неравноправни, защото нямало съответствие между правата и задълженията на двете страни. Наред с това, договорените допълнителни услуги по същността си се отнасяли към такива по усвояване на кредита, а съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗЗП, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Липсвала яснота /съгласно изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК/ относно основанието и размера на таксата и не би могло обосновано да се приеме, че действително от страна на кредитора са сторени разходи по проучване платежоспособността на кредитополучателя и оценка на риска от евентуалното негово кредитиране, чието 2 компенсиране се търсело с тази такса. Клаузата противоречала и на чл. 16 от ЗПК.

Ищцата била заплатила без основание суми по двата договора, както следва:

По Договор № *************г. - 420 лева - представляваща сбор от възнаградителна лихва и такса за оценка на риска

По договор № *************г. - 300 лева - представляваща сбор от възнаградителна лихва и такса за оценка на риска.

Моли съда да осъди ответника да й заплати следните суми:

420 лв. - недължимо платена, във връзка с Договор № *************г.;

300 лв. - недължимо платена, във връзка с Договор № *************г.

Размерът на иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД във връзка с Договор № *************г. е изменен в съдебно заседание - от 300 лв. на 4975,97 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по първоначалните искове „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че двата договора отговарят на всички изисквания на действащото законодателство, поради което, били действителни.

Сочи, че на 18.08.2022г. между ищцата и дружеството е сключен Договор за потребителски кредит тип Кредитна Линия - Кешио № *************. На същият ден ищцата усвоила главницата по кредита в размер на 3 920 лв. с лихвен процент по кредита 19 % и ГПР - 49,97 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 24 вноски, всяка в размер на 216,63 лв.

Били погасени 15 вноски по кредита, като била налице забава в плащанията на 9 броя месечни вноски - първата просрочена вноска била с падеж 18.12.2023г.

Задълженията по договора възлизали на общо 1948,93 лв., от които - главница – 1735,60 лв. и лихва – 214,07 лв.

Другият Договор за потребителски кредит тип Кредитна Линия - Кешио № ************* бил погасен изцяло.

Усвоената сума по кредитите била 3920 лв. и 5600 лв. Не ставало ясно как е формиран размерът на исковете, като счита същите за неоснователни.

По повод ГПР, в исковата молба се излагали твърдения за несъответствие със законодателството от всякакво естество – за размера, изчислението, методологията, конкретните параметри, включени в него и др. Съгласно чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следвало да се съдържа: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В чл. 1, ал. 4, т. 4 от договора било уговорено, че размерът на ГПР възлиза на 49,97 %. В същата графа от таблицата към чл. 1, ал. 4, т. 4 от договора 3 били включени взетите предвид допускания за неговото изчисляване. Законодателят не изисквал от кредитора да предостави методика или начина на изчисляване на ГПР, а „допусканията“, които са използвани за неговото изчисляване. На базата на допусканията и конкретните параметри на кредита, ГПР можело да бъде изчислен посредством законоустановената в Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК формула за изчисляване. Предвид това, не счита, че процесният договор за кредит притежава твърдения от ищцата порок по чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство и счита, че ГПР е изчислено правилно, както включително и че са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В така посочената разпоредба се указвало, че „общи разходи по кредита за потребителя“ са „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати...“. Предвид обстоятелството, че ГПР трябвало да бъде записан като реквизит в договора за потребителски кредит, то неговото изчисляване следвало да се извърши преди сключването на договора, като използваните за изчисляването „общите разходи по кредита за потребителя“ следвало да са били известни на кредитора именно към момента на сключване на договора за кредит. В тази връзка не разполага с информация такъв разход да е бил договарян от страна на клиента, както и да е заплащан от него.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на чл. 1, ал. 2 от процесния договор. Намира за неправилни изложените в исковата молба твърдения, за нищожност на основание чл. 10 и чл. 10а от ЗПК. В чл. 10, ал. 1 от ЗПК се предвиждало, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал. 2 на същия член се предвиждало ограничението, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка предвиденото ограничение не обхващало уговорената в чл. 1, ал. 3, т. 3 от договора такса за оценка на риска, тъй като последната не била свързана нито с усвояването, нито с управлението на кредита. Предвид това счита за неправилни изложените твърдения в исковата молба за противоречието на посочената клауза с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Неправилни били и наведените твърдения, че кредиторът е предоставил допълнителна услуга чрез посочената клауза, като в тази връзка и не се сочЕ. никакви основания, а единствено се излагали твърдения, които не отговаряли на истината.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД против Е. Г. Г. по чл. 23 от ЗПК – във връзка с първия договор по първоначалната 4 искова молба - Договор № *************г.

Твърди, че в деня на сключване на договора Е. Г. е усвоила главницата по кредита от 3 920 лв., с лихвен процент по кредита - 19 % и ГПР - 49,97 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 24 вноски, всяка в размер на 216,63 лв. Е. Г. била погасила 15 вноски по кредита, като била налице забава в плащанията на 9 броя месечни вноски - първата просрочена вноска - с падеж 18.12.2023г. Задълженията й по договора възлизали на общо 1948,93 лв., от които: главница – 1735,60 лв. и лихва – 214,07 лв.

В случай че бъде уважен главният иск, моли да бъде разгледан и евентуалният иск, като на кредитора бъде присъдена чистата стойност на кредита по смисъла на чл.

23 от ЗПК. Предявеният насрещен иск бил единствено за чистата стойност на кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК, която представлява непогасената до момента главница по договора за кредит /т.е. 1735,60 лв./. Претендира разноски.

Ответницата по насрещния иск Е. Г. представя писмен отговор в срока по чл.

131 ГПК, с който оспорва насрещния иск, като неоснователен и недоказан.

В случай, че съдът прецени, че насрещният иск е основателен, го оспорва по размер. Сочи, че съгласно приложената справка от кредитора за получени плащания по Договор № *************г., била заплатила общата сума от 3249,45 - 250,55 лева помалко от предоставения заем. С оглед изложеното и съображенията за недействителност на договора, тя следвало да дължи единствено чистата стойност по кредита - 3500 лв., от които 3249,45 лв. били платени.

В случай, че съдът счете, че вземането на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е основателно, то на основание чл. 103 от ЗЗД, прави възражение за прихващане по отношение на претендираната сума с насрещния иск с насрещно парично вземане, което има спрямо кредитора, произтичащо от друг сключен между страните договор Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ А1 кредит стандарт № *************г., отпуснат по Искане за кредитна линия № *************.