Разпореждане № 3581 от 20.10.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3581 гр. Благоевград, 20.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Частно гражданско дело № 20251210102333 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З. С.Б. изпълнителен директор, чрез пълномощник И. Н. Н. - в качеството на юрисконсулт срещу длъжника В. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. , за следните суми:

-498.76 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ главница по Договор за заем Microcredit № 9052-00177692, сключен на 28.03.2024 година между „Микро Кредит“ АД и В. В. В., като в последствие на 24.02.2025г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.03.2023 г. между „Микро Кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата, на който вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.10.2025 година до окончателното изплащане на вземането;

-сумата от 51,70 лв. /петдесет и един лева и седемдесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.11.2024 г. до 05.03.2025 г.;

-сумата от 494,95 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/- сума за пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00177692, сключен на 28.03.2024 година между „Микро Кредит“ АД и В. В. В., като в последствие на 24.02.2025г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.03.2023 г. между „Микро Кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата, на който вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за периода от 05.11.2024 г. до 05.03.2025 г.;

-сумата от 66,00 лв. /шестдесет и шест лева/ - лихва за забава по договора за кредит за периода от 06.11.2024 година до 10.10.2025 година.

1

Претендират се и сторените в производството разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за заем Microcredit № 9052-00177692, сключен на 28.03.2024 година между „Микро Кредит“ АД и В. В. В. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00177692, сключен на 28.03.2024 година между „Микро Кредит“ АД и В. В. В., като в последствие на 24.02.2025г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.03.2023. между „Микро Кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата, на който вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Заявителят е представил копие от цитираните договори, ОУ и Тарифа.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 3477/10.10.2025 година, поради констатирани от съда нередовности, като е дал указал на заявителя да конкретизира дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора/договорите са отнесени същите, респ. налице ли са плащания на длъжника по договора за допълнителни услуги, ако да, в какъв размер, както и конкретизира дали в уговорените възнаграждения за допълнителните услуги "Разглеждане до минута" и "Връщане до 30-дневен срок" са включени в ГПР.

В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 24626/16.10.2025 година, с която заявителят не е отстранил констатираните от съда нередовности, а посочва, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, то същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство.

Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане е носима от ответната страна, а не от ищцовата. Сочи се още, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебно начало. Подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

Съдът намира, че заявителят не е изпълнил дадените от съда указания с Разпореждане № 3477/10.10.2025 г. по привеждането на заявлението в съответствие с изискванията на закона. От съществено важно значение е заявителят да се посочи дали са налице плащания по договора за кредит, как са отнесени същите, респ. дали са налице плащания по договора за допълнителни услуги и дали уговорените възнаграждения за допълнителни услуги „Разглеждане до минута“ и „Връщане до 30-деневен срок“ са включени в ГПР, което в настоящия случай заявителят не е отстранил като констатирана от съда нередовност. Освен това липсата на конкретизация препятства и проверката от страна на съда дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза.

По отношение на твърденията на заявителя в депозираната молба от 16.10.2025 година, че въпросът за извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които с в тежест на доказване от длъжника, както и твърдения, че постъпилите плащания не намират място в текущото съкратено съдебно производство, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно Определение на Съда от 2

06.02.2024 година /Предюдициално запитване по искане на „Профи Кредит България“ ЕООД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Сити Кеш“ ООД/ по дело С-425/23г, СЕС е взело следното решение: чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в следния смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита искат потребителят да му върне и следователно е длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение на цялото пертендирано задължение, ако без такова уточнение тази юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта на претенциите по тези клаузи. В тази насока е и Определение на Съда /девети състав/ от 17 януари 2023 година по дело С-379/21 /“Ти Би Ай Банк“ ЕАД/, съгласно което СЕС е взело решение, чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - когато длъжникът потребител не участва в производството по издаването на тази заповед - е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответния договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

В действителност производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2;

В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на Закона за защита на потребителите.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл.

3

410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerov6, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си - вж. т. 90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovб, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе).