Решение № 3544 от 01.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3544 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506987 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 77173/24.04.2020 г. на СРС, 73 с-в, по гр. д. № 621/2015 г. са отхвърлени исковете с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от Е.С.Е., действащ като ЕТ „Е. - Е.Е.“, с ЕИК *******, за признаване за установено да не е задължен да плати на Д.Ф.З., следните суми:

- 14 979 лв. главница, 219, 07 лв. - договорна лихва за забава върху кредита за периода 25.04.2001 - 15.12.2001 г. и 6 155 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 16.12.2001 - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2015 г. до изплащане на сумата по издаден в полза на ДФ Земеделие изпълнителен лист № 1395/19.4.2005 г. по ч. гр. д. № 1395/2005 г. на СРС;

- 18 000 лв. - главница, 387 лв. договорна лихва за забава върху кредита за периода 06.04.2000 - 20.12.2000 г., 9 961, 13 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 21.12.2000 - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2005 до изплащането й, по издаден в полза на ДФ Земеделие изпълнителен лист от 19.04.2005 по ч.гр.д № 860/2005 г. по описа на СРС;

- 23 100 лв. - главница, 521, 68 лв. - договорна лихва за забава върху кредита за периода от 06.04.2000 - 20.12.2000 г., 12 783, 40 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 21.12.2000 - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2005 г. до изплащането й, по издаден изпълнителен лист в полза на ДФ Земеделие изпълнителен лист № 689/04.05.2005 г. по ч. гр. д. № 689/2005 г. на СРС.

- 12 600 лв. – главница, 270, 90 лв. договорна лихва за забава върху кредита за периода 06.04.2000 - 20.12.2000 г., 6 972,79 лв. - лихва за забава върху главницата да периода 1

21.12.2000 - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2005 г. до изплащането й, по издаден в полза на ДФ Земеделие изпълнителен лист 596/09.05.2005 г. па гр. д. № 596/2005 г. на СРС. С решението ищецът е осъден за заплащане на разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Е.С.Е., действащ като ЕТ „Е. - Е.Е.“, в която се излагат доводи за неговата неправилност, необоснованост и постановяване в нарушение на материалния и процесуален закон. Съдът неправилно е отхвърлил исковете, като не е разгледал всички събрани доказателства в цялост. Сочи, че СРС е приел, че давността по процесните изпълнителни листове се изчислява по общия ред - чл. 110 ЗЗД и чл. 111 ЗЗД, като те са издадени въз основа на несъдебно изпълнително основание, по чл. 237 и чл. 239 ГПК (отм.). Поддържа, че на 23.10.2006 г., по молба на взискателя, е образувано изп. д. № 614/2006 г. на СИС при Добрички районен съд. Сочи, че до 15.12.2009 г. по делото не се предприети изпълнителни действия и не е постъпвала молба за предприемане на такива от взискателя, поради което делото е прекратено по право на 23.10.2008 г., по смисъла на чл. 330, , ал. 1, б.

„Д“ ГПК (отм.). Сочи, че незаконосъобразно делото не е било прекратено от ДСИ на посоченото основание, а с молба от 15.12.2009 г. взискателят Агенция за държавните вземания (АДВ) е поискал извършване на опис, оценка и насрочване на публична продан на имот. Сочи, че след тази дата, повече от 4 години взискателят АДВ не е правил искания за предприемане на изпълнителни действия. Поддържа, че ново искане за предприемане на действия, запор върху трудово възнаграждение, е подадено от НАП на 09.04.2012 г. Едва на 28.05.2012 г. взискателят е поискал налагане на възбрана на притежавани от длъжника недвижими имоти, което е разпоредено от ДСИ, като на 11.10.2012 г. ДСИ е пристъпил към изпълнение върху имотите на длъжника, земеделска земя в гр. Добрич, без искане от взискателя. Сочи, че всички предприети след 24.10.2008 г. изпълнителни действия са предприети по вече прекратено по право изпълнително дело и не могат да се вземат предвид. Въпреки, че ДСИ е отказал да прекрати изп. дело № 614/2006 г. на ДСИ при Добрички РС, делото е прекратено по силата на закона още към 24.10.2008 г. Моли да се отмени решението и изцяло да се уважи претенцията, като се признае за установено, че ищеца не дължи сумите на ДФЗ.

Не претендира разноски в производството.

Въззиваемият ответник - Д.Ф.З., не е подал писмен отговор срещу жалбата в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 17.05.2022 г., преди съдебно заседание, ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства. Моли да се потвърди, като претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Третото лице помагач НАП не е взело становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, въпреки дадената от СРС квалификация на исковете по чл. 439 ГПК, доколкото СРС е разгледал относимите факти към предмета на спора за недължимост на вземания по изпълнително дело.

Като съобрази твърденията на ищеца в исковата молба, според които се иска 2 установяване, че не съществуват вземанията в полза на взискателя по 3 броя изпълнителни листи, издадени на 19.04.2005 г. на основание чл. 237, б. „к“ ГПК (отм.), въззивният съд намира, че исковете са с квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на вземания по изпълнителни листи издадени по молби, подадени преди влизането в сила на действащия ГПК (от 01.03.2008 г.).

В практиката се приема, че длъжникът може да предяви отрицателен установителен иск за установяване недължимост на суми, произтичащи от несъдебни изпълнителни основания, но при действието на ГПК - 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.) , искът черпи правното си от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, а не в чл. 439 ГПК, както е посочил СРС.

Този иск, който е аналогичен на иска по чл. 254 ГПК (отм.), е допустим, понеже длъжникът има правен интерес да се брани против материалноправната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение, като предяви иск за установяване, че не дължи сумата, въз основа на несъдебно изпълнително основание, по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл са решение № 129/14.10.2011 г. по т. д. № 864/2010 г. , І ТО на ВКС, решение № 216/28.08.2012 г. по т. д. № 913/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 33/06.03.2013 г. по т. д. № 1178/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 45 от 19.03.2021 г. по гр. д. № 1281/2020 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др.

В заключение следва да се приеме, че отрицателният установителен иск за оспорване съществуването на вземането по предприетото срещу длъжника принудително изпълнение е допустим и при ГПК (отм.), и при действащия ГПК, независимо от дадената му от решаващия съд правна квалификация, имаща значение единствено за процесуалната законосъобразност на постановеното решение.

От фактическа страна по делото не е спорно и от доказателствата се установява, че кредиторът ДФЗ, на несъдебно изпълнително основание, по реда на чл. 239 ГПК (отм.), по 4 производства пред СРС, съответно № 01395/2005 г., № 0860/2005 г., № 0689/2005 г. и № 0596/2005 г., се е снабдил с четири изпълнителни листа, всички от дата 19.04.2005 г., както следва :

- изпълнителен лист по ч. гр. д. № 01395/19.4.2005 г. за общо 21 353, 27 лв., от които : главница от 14 979 лв., 219, 07 лв. - договорна лихва за забава върху кредита за периода 25.4.2001 - 15.12.2001 г. и 6155,00 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 16.12.2001 - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2005 г. до изплащане на сумата ;

- изпълнителен лист по ч. гр. д № 0860/2005 г. по описа на СРС за общо 28 348, 13 лв., от които главница 18 000 лв., 387 лв. договорна лихва за периода 06.04.2000 г. 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 9 961, 13 лв., за периода 21.12.2000 г. - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2005 до изплащането й;

- изпълнителен лист по ч. гр. д. № 0689/2005 г. на СРС, за обща сума 35 405, 12 лв., от които главница в размер на 23 100 лв., договорна лихва за забава от 521, 68 лв., за периода от 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 12 783, 44 лв., за периода 21.12.2000 г. - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2005 г. до изплащането й;

- изпълнителен лист по ч. гр. д. № 0596/2005 г. на СРС, за обща сума от 19 834, 69 лв. от които : главница в размер на 12 600 лв., договорна лихва за забава в размер на 270, 90 лв. за порода 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 6 972,79 лв., да периода 21.12.2000 г. - 31.1.2005 г. и законната лихва върху 3 главницата от 31.01.2005 г. до изплащането й.

Не е спорно също така, че въз основа на изпълнителните листове по молба на Агенцията за държавни вземания от 23.10.2006 г., чийто правоприемник съгласно § 36, ал. 1 ПРЗ на ДОПК (в сила от 01.01.2010 г. ) е НАП, е образувано изп. дело № 614/06 г. по описа на СИС при PC - Добрич.

На 16.02.2007 г. е извършен опис на движимо имущество длъжника- ищец по настоящото дело.

След това действие, едва на 11.12.2009 г. взискателят е направил ново искане за извършване на действия по изпълнението - вписване на възбрана. На 02.02.2010 г. е направено искане за конституиране на НАП като правоприемник на АДВ. След това, едва с молба от 09.04.2012 г., НАП е поискало налагане на запори на вземания на длъжника по трудови правоотношения.

НАП е подал нова молба за образуване на изпълнително дело по процесните изпълнителни листи на 05.12.2018 г., в хода на настоящото производство, по която е образувано изпълнително дело № 20188450400245 на ЧСИ Петко Митев, № 845 на КЧСИ, с район СГС, с нови искания за налагане на запори.

По съществото на спора, като съобрази становищата на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

При иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 254, ал. 1 ГПК (отм.) в тежест на ответника е да докаже, че по изпълнителните листи, издадени на основание чл. 237 от ГПК (отм.), е проявил активност за събиране на вземанията, като е предприемал своевременно действия за събиране, прекъсване/спиране на погасителната давност на вземанията, както и че събраната сума в хода на принудителното изпълнение е била дължима.

С молба от 23.10.2006 г., АДВ сезира ДСИ при РС - Добрич с искане да се започне принудително изпълнение по ИЛ от 04.05.2005 г. против Е.С.Е., действащ като ЕТ „Е. - Е.Е.“ и посочва изпълнителни способи - запори на сметки и движими вещи.

Тази молба е подадена в рамките на взе още неизтеклия давностен срок и изхожда от легитимирано лице.

По силата на изрична законова делегация по чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), АДВ се явява страна (упражнява правата на взискателя) във всяко едно изпълнително производство, имащо за предмет събирането на частно държавно вземане, чиито кредитор е ДФ „Земеделие“.

Носител на вземането се явява ДФЗ, но в изпълнителното производство той се представлява от АДВ, впоследствие НАП. Този извод се налага при тълкуване на чл. 87 от ЗСДВ(отм.) във вр. чл. 27, ал. 2 ЗПЗП и чл. 163 от ДОПК.

Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 5 ЗНАП, Агенцията събира частните държавни вземания на ДФ „Земеделие”, за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП, какъвто е настоящият случай. Текста на чл. 162, ал. 4 вр. ал. 2 ДОПК сочи, че се касае за частно държавно вземане, което се събира по общия ред (чл. 163, ал. 2 ДОПК), т. е. по реда на ГПК.