Решение № 101 от 03.06.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. ХАСКОВО, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255600600199 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от адв. В. Ч., в качеството му на защитник на Д. Г. В. против Присъда № 65/19.11.2024 г., постановена по НЧХД № 384/2024 г., по описа на Районен съд – Хасково.

С посочената първоинстанционна присъда, подсъдимият Д. Г. В., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 19.04.2024 г. в гр.Х. е причинил на тъжителя Х. Т. Т. от гр.Х. лека телесна повреда чрез разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно счупване на носа, кръвотечение от носа, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядане на клепачите на двете очи - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1,във вр. с чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя Х. Т. Т. от гр.Х., ЕГН **********, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените от описаното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 19.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като гражданският иск в останалата му част - за обезщетение в разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя направените разноски по делото в размер на 1 800 лева, както и да заплати на държавата направените по делото разноски в 1 общ размер на 500 лева.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и несправедливост на присъдата. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установявало безспорно виновно поведение на подсъдимия. Първоинстанционният съд не бил изяснил въпроса, кои травми били нанесени първоначално, механизмът на нанасянето им и дали било налице основание за прилагане на института на реторсията. Развити са съображения, че Районен съд Хасково незаконосъобразно е кредитирал свидетелски показания, които било възможно да са предубедени. От въззивната инстанция се иска обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с която същият да бъде признат за невинен.

В съдебно заседание частният тъжител и частен обвинител, чрез своя процесуален представител адв. В. Г. излага становище за правилност и законосъобразност на постановената присъда и иска същата да бъде потвърдена. Подробно са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се поддържа, че първоинстанционният акт бил постановен на базата на събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимият поддържа въззивната жалба и пледира присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за невинен.

В личната си защита подсъдимия се присъединява към казаното от защитника и твърди, че не е нанасял удар с метална тръба на тъжителя.

В последната си дума подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство срещу подсъдимия, е образувано по частна тъжба от Х. Т. Т. от гр.Х., за това, че на 19.04.2024 г. в гр. Х. Д. Г. В. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно счупване на носа, кръвотечение от носа, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядане на клепачите на двете очи - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1 000 лева. В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя Х. Т. Т., против подсъдимия, за обезщетение за причинени от описаното в тъжбата престъпление неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 19.04.2024 г., до окончателното й изплащане, който с обжалваната присъда е частично уважен, като Д. Г. В. е осъден да заплати на частния ищец сума в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 19.04.2024 г., до окончателното й изплащане, а в останалата част до пълно предявения размер от 5 000 лева, 2 искът е отхвърлен.

Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, като от събраните при проведеното съдебно следствие доказателства е установено, следното:

Д. Г. В., роден на **.**.**** г. в с. М., живущ в гр. Х., бул. “Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, ******, ***** гражданин, с ****** образование, ****, *****, ЕГН **********.

Подсъдимият Д. Г. В. - на ** годни, заедно със съпругата си - св. С.Д. В.

- на ** години живеели в кооперация, намираща се на бул.“Б.“ № ** в гр. Х.

Жилището им се намирало на първия етаж, а под него в жилищната кооперация имало гаражи, един от който бил собственост и се ползвал от семейството на тъжителя Х. Т., неговите родители и брат му - св.Й. Т., живущи в същия вход. Св. Й. Т. – на ** години често се събирал със свои приятели в този гаража, което не се одобрявало от подсъдимия Д. Г. В. и съпругата му – св. С.Д. В. и това често пораждали спорове между тях и семейството на тъжителя Х. Т.. Двете семейства не били в добри отношения поради подавани от подсъдимия Д. Г. В. и св. С.Д. В. сигнали към органите на реда, оплаквайки се от шума, който св. Й. Т. и приятелите му вдигали от гаража, намиращ се под тяхното жилище.

На 19.04.2024 г. около 19:00 часа св. Й. Т. стоял пред входа на жилищната кооперация, заедно със св. Й. Д.Б. - на ** години, като двамата изчаквали св. Ф. Х. да дойде и да ги вземе с автомобил. Подс. В. като ги видял да се събират пред блока, излязъл на терасата и започнал да вика по тях, предполагайки, че същата вечер отново ще се събират и ще вдигат шум.

Същият слязъл пред входа и агресивно продължил да се разправя, като отправил обидни и нецензурни думи към св. Й. Т.. В това време св. С. В. се обадила на тел. 112, за да подаде пореден сигнал срещу шума, който св. Т. и неговите приятели вдигали, след което също слязла пред кооперацията.

Свидетелят Т. в присъствието на св. Б. се опитал да деескалира ситуацията, като се извинил на подсъдимия В. ако са му пречили неудобство по някакъв начин и двамата с неговия приятел – св. Б. се отдръпнали настрани, където се обадил на по телефона на по-големия си брат - тъжителя Х. Т., като му разказал за случилото се. Междувременно дошъл и св. Ф. Х.в, когото св.Т. и св.Б. чакали и след като двамата му разказали за случилото се, той решил да изчака с тях да дойде тъжителя Х. Т..

Не след дълго на място дошъл с автомобила си тъжителят Х. Т., който спрял пред гаража на подсъдимия В., който се намирал до гаража на семейството на тъжителя. Излизайки от автомобила си, тъжителя Т. говорел по телефона, с оператор на тел. 112, за да подаде сигнал срещу действията на Д. В.. Подсъдимият се отправил към слизащия от автомобила си Т., като гневно му казал да не си спира автомобила там, като съпругата му св. В. също се включила в разправията с тъжителя. При тези им действия, тъжителя Т. им направил знак с ръка да изчакат, защото говори по телефона. Разгневен подсъдимият В. влезнал в гаража си, взел една метална тръба с дължина около 70-80 см., и диаметър около 2 см., извита накрая, излязъл от гаража си и се 3 насочил към говорещия по телефона Х. Т.. Подсъдимият замахнал с тръбата към лицето на тъжителя Т., който опитал да се предпази, но безуспешно, поради което последвал удар с тръбата в областта на носа му, който предизвикал силно кръвотечение. В опит да се защити тъжителят хванал тръбата и започнала схватка между него и подсъдимият, при която и двамата паднали на земята. В този момент, св. В.Я. П., който се намирал в своя гараж, намиращ се до този на семейството на тъжителя Т., от другата страна на който бил гаражът на подсъдимия, чул глъчка навън и излязъл, за да провери какво става. Същият видял подсъдимият В. и тъжителят Т. да държат метална тръба и да се боричкат на земята, като и върху двамата имало следи от кръв.

Свидетелят П. отишъл до тях, опитал да ги разтърве, като и той хванал металната тръба и казал на другите двама да я пуснат. След като успешно отнел тръбата от двамата схватката приключила, като тъжителят Т. и подсъдимият В. се изправили и се отдръпнали настрани. След като приключил конфликта му с подсъдимия, Х. Т. отново се обадил на тел. 112, за да подаде сигнал и за току що случилото се спречкване между двамата, а в това време брат му св. Й. Т. се обадил на майка им – св. Г.Ж. Т.а. Свидетел на случилото се станала и Д.Г., живуща в същата жилищна кооперация, в съседен вход, на четвъртия етаж, която излязла на терасата си да пуши, когато видяла ситуация.

След няколко минути на място дошли медицински екип на ЦСМПХасково, както и полицейските служители при РУ на МВР – Хасково - С. С. и И.С.. Св.С. констатирал, че тъжителят и подсъдимият имат кръв по главите си, като от проведения на място с тях разговор разбрал какво се е случило.

Медицинска помощ била оказана на тъжителя Т., а подсъдимият В. отказал такава.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че тъжителят Х. Т. е получил счупване на носа, кръвотечение от носа, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядане на клепачите на двете очи, като описаната травма на носа може да се получи при удар с метална тръба, както и при удар с глава по главата на подсъдимия.

Заключението на вещото лице е, че е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели - Й. Т. Т., Г.Ж. Т., Й. Д.Б., Ф. Р.

Х., В.Я. П., С.Д. В., Д.И.Г., С. Н. С., В.К.Д., както и от обясненията на подсъдимия Д. В. дадени както пред първата, така е тези дадени пред въззивната инстанция, както и от заключенията на назначените съдебнотехническа и съдебно-медицинска експертизи, ведно с устните допълнения от вещото лице д-р Х. Е., дадени в с.з., проведено на 24.09.2024 г., както и от писмените документи - приети като доказателства и приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, която не се различава от тази, установена от първата инстанция, при която е постановена обжалваната присъда, настоящата инстанция споделя изводът на първоинстанционният съд, че от събраните доказателства е безспорно установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по 4 чл.130, ал.1 от НК, а именно, че на 19.04.2024 г. в гр.Х. е причинил на тъжителя Х. Т. Т. от гр.Х. лека телесна повреда чрез разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно счупване на носа, кръвотечение от носа, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядане на клепачите на двете очи, за чието извършване е предаден на съд и признат за виновен от първата инстанция.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема направения от първоинстанционният съд анализ на доказателствата по делото, тъй като същият е правилен и логичен. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между семействата на подсъдимия Д. В. и тъжителя Х. Т. има история на пререкания, предизвикани от събиранията на Й.

Т., малкият брат на тъжителя, с негови приятели в гаража на семейството, намиращ се под жилището на подсъдимия, във връзка с което са подаване поредица сигнали да тел. 112 за вдигне на шум. Показанията на свидетелите Й. Т., Й. Б., Ф. Х., В. П., Д.Г., Г. Т.а, С. С. и В.Д. са последователни, взаимно подкрепени и логични и правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал.