Определение № 154 от 12.10.2022, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 427/2022
- Вид
- Определение № 154
- Подписан
- 12.10.2022
- В сила
- 21.10.2022
- Състав
- ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.197 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.200, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27, ал.2, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.56, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.75 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.10, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.2, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.63, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.98, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- §1, ал.1, т.12 · Кодекс за социално осигуряване
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Номер година
12.10.2022 град
Кърджали
Кърджалийският административен съд състав
На
12.10. година
2022
В закрито заседание и следния състав:
Председател:
ВИКТОР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията
Виктор Атанасов административно дело номер
427 по описа за
2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197 – чл.202 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба от М.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен в жалбата постоянен адрес ***, подадена чрез адв.Д.И. от АК – ***, с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа– ***, против Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление Вх.№2113-08-912 от 13.06.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.63, ал.3 от КСО, подадено от М.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***.
Жалбоподателят
М.Ш.А. счита в жалбата, че оспореното разпореждане е неправилен и незаконосъобразен административен акт, постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и че заявлението на М.Ш.А., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни. Сочи, че за да достигне до този извод, административният орган се е позовал на факта, че е налице влязло в сила Разпореждане №2113-08-167#1/29.03.2022 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага довод, че на основание чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и че всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Развива довод, че от съществено значение било обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №2113-08-167#1 от 29.03.2022 год., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица и че разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо и че така, въпросът, дали жалбоподателят М.Ш.А. има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, не бил решен и не била налице абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа. Твърди, че административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не било преклудирано и че по това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя. Според жалбоподателя, в този смисъл следвало да се приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2 от АПК за ново упражняване на правото и че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен, като се сочи съдебна практика в този смисъл.
С оглед това, жалбоподателят счита че не е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно - липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, като сочи, че съгласно чл.27, ал.2 от АПК, административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, но че в случая административният орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя, представлява влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Счита, че това е така, тъй като се касае за индивидуален административен акт, с който, както вече било посочено, не се признават права, а напротив – отказват се, поради което не можело да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт. С оглед на гореизложеното счита, че като е прекратил производството по заявление с Вх.№2113-08-912/13.06.2022 год., административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката следва да му бъде върната за разглеждане на заявлението по същество. С оглед на изложеното, с жалбата моли съда да отмени Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, с което е прекратено производството по заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх.№2113-08-912/13.06.2022 год., като неправилно и незаконосъобразно, а преписката да бъде изпратена на административния орган за продължаване на административно производствените действия във връзка с това заявление. С жалбата моли да му бъдат присъдите направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така подадената жалба чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, е изпратена на съда със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-743#2 от 30.09.2022 год., като към същата е приложена в заверен препис административната преписка по издаване на оспореното разпореждане, постъпили в Административен съд – Кърджали с Вх.№2291 на 30.09.2022 година.
Към изпратената в съда административна преписка е приложено и писмено становище от З. Б. - старши юрисконсулт в ТП на НОИ - Кърджали, упълномощена с пълномощно №1039-08-2 от 08.03.2022 год. от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, относно подадената жалба от М.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен в жалбата постоянен адрес ***, срещу Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали. В становището се твърди, че така подадената жалба е неоснователна, като са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град Кърджали, с което е прекратено производството по заявлението с Вх.№2113-08-912/13.06.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.63, ал.3 от КСО, подадено от М.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен в жалбата постоянен адрес ***. В становището моли съда, като има предвид изложеното в него и като се съобрази с актуалната практика на Върховния административен съд/с цитирани съдебни определения/, да постанови определение, с което да отхвърли жалбата на М.Ш.А., като неоснователна. В становището моли за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на жалбата:
В разпоредбата на чл.117, ал.1 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. В конкретната хипотеза, процесното разпореждане не попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. При това положение обжалваното разпореждане подлежи на съдебен контрол по правилото на чл.56, ал.4 от АПК и съответно по реда на чл.197 и следв. от АПК, тъй като с него се прегражда развитието на административното производство по подаденото второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ и на добавка, поради което постановеният отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му.
В настоящия случай, в оспореното разпореждане също е указано, че може да бъде обжалвано по реда на глава Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
Оспореното
Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е получено на датата 20.09.2022 год., срещу подпис, от упълномощено от жалбоподателя лице – адвокат Д.И./с писмено пълномощно – на л.22/, видно от оформената разписка за получаване към разпореждането/л.13, стр.2/. Жалбата против това разпореждане е подадена на 27.09.2022 год. чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-743 от 27.09.2022 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.6/. От това следва, че жалбата е подадена на 7-ия/седмия/ ден след получаване на разпореждането от пълномощника на жалбоподателя, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, поотдселно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление с Вх.№2113-08-1647 от 18.09.2019 год на
ТП на НОИ – Кърджали/л.59-л.60/, жалбоподателят М.Ш.А. от ***, е поискал отпускането на пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като е представил набор от документи, удостоверяващи осигурителен стаж. По това производство, образувано по повод посоченото заявление, е постановено Разпореждане
№2113-08-349 от 28.10.2019 год. ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали/л.48/, с което, на жалбоподателя е отказано отпускането на искана лична пенсия за ОСВ. Отказът е постановен поради липсата на изискуемия се действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С това разпореждане е зачетен действителен осигурителен стаж от 13 години, 07 месеца и 06 дни, като не е зачетен за такъв действителен осигурителен стаж периодът на наборната военна служба, с обща продължителност от 2 години, 00 месеца и 00 дни. В това разпореждане е изложен мотив, че периодът на отслужената наборна военна служба, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Поради горното е прието от пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали, че жалбоподателят М.Ш.А. няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради което и му е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпечатката съдържа 33 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4183fe16-fb69-4410-b80e-37ac61b7fa79