Решение № 4190 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4190 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100112598 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] Л. В. е заявил в искова молба от 29.11.2022 г., че на 28.06.2022 г. е участвал в ПТП, предизвикано от П. С., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). От ПТП Л. В. е получил черепно-мозъчна травма, която се е състояла в:

- субдурален хематом вдясно;

- мозъчна контузия темпорално вляво;

- мозъчен едем;

- пневмоцефалия;

- закрита линейна недислоцирана фрактура на лява темпорална кост;

- фрактура на лява зигоматична кост;

- сфеноидален хемосинус.

1

[2] На 13.07.2022 г. Л. В. е поискал от Л.И. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, но Л.И. не го е направил. Затова Л. В. моли съда да осъди Л.И. да му заплати:

- 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- законната лихва от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6 от делото).

2. По писмения отговор на ответника

[3] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. не П. С. е причинил ПТП;

2. не всички увреждания на Л. В. са от процесното ПТП;

3. Л. В. не е претърпял твърдените болки и страдания;

4. търсеното обезщетение е прекомерно;

5. Л. В. е допринесъл за: а) настъпването на ПТП, понеже внезапно е навлязъл на пътното платно, без да се огледа и на сигнал на светофара, забранителен за него; б) за бавното му възстановяване, тъй като не е спазвал предписанията на лекарите за лечението му. Ето защо Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 41-47).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[4] Не се спори, че Л. В. е бил роден на ******* г. Той е бил жизнен и енергичен. Понеже съпругата му е била починала, той е живеел сам в ж. к.

„Надежда“ в София, едната му дъщеря е живеела в ж. к. „Люлин“, а другата в ж. к. „Сухата река“. Той сам се е грижел за себе си; работел е на вилата, шиел е гоблени, четял е книги и е обичал да се разхожда (показанията на свидетелката Б.а, л. 140-141).

2

[5] На 28.06.2022 г. П. С. е управлявал лек автомобил „БМВ“ по ул.

„Възрожденска“ в София с посока на движение от ул. „Старозагорско въстание“ към ул. „Чудотворци“. На кръстовището с ул. „Хан Кубрат“, той е предприел завиване по нея към бул. „Ломско шосе“. В този момент по пешеходната пътека на ул. „Хан Кубрат“ е пресичал Л. В.. П. С. не е спрял движението на автомобила „БМВ“ и автомобилът е ударил Л. В.. Ударът е бил предотвратим за П. С., ако той е изчакал преминаването на Л. В., който не е могъл да избегне ПТП (споразумението по наказателното дело, 149-155; основното и коригираното заключение на вещото лице доц. Х., л. 254-270 и л.

272-274).

[6] От удара Л. В. е получил:

1. черепно-мозъчна травма, изразяваща се в:

- остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (субдурален хематом) вляво с максимална ширина до 8,00 мм и без изява на компресионно-дислокационен синдром;

- контузионно-кръвоизливно огнище в левия темпорален (слепоочен дял) на мозъка;

- линейно счупване на лявата слепоочна кост на черепа;

- счупване на основата на черепа в лява средна черепна ямка;

- навлизане на въздух в черепната кухина;

2. лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на лявата ябълчна кост без фрагменти (споразумението, л. 149-155; заключението на вещото лице д-р П., л. 129-133).

[7] За извършеното П. С. се е признал за виновен със споразумение, което е влязло в сила (споразумението, л. 149-155). Не се спори, че към момента на ПТП ГО на П. С. е била застрахована при Л.И..

[8] Л. В. е бил откаран в интензивно отделение на болница, където е било установено, че той е бил дезориентиран, без спомен за случилото се. Л.

В. се е оплаквал от болки в главата и по гърба, неколкократно е повръщал. В неврологичния му статус е било отбелязано, че е имал: квадрипаретичен 3 синдром с по-изразена пареза на десните крайници; епилептичен синдром; вертебрален синдром в торокалния (гръден) отдел.

[9] Л. В. е бил лекуван чрез: интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори, аналгетици, гастропротектори; антибиотична, противогърчова и антиедемна терапия; антитромботична профилактика. На 05.07.2022 г. той е бил изследван контролно и лекарите не са установили нарастване на острия травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и на контузионнокръвоизливното огнище в левия слепоочен дял.

[10] Около четири-пет месеца Л. В. е бил на легло, а седем-осем месеца дъщеря му му е помагала (показанията на свидетелката Б.а, л. 140-141).

Година и осем месеца след увреждането Л. В. е имал епизоди от главоболие с пулсиращ характер в лявата половина на главата, лесна и бърза умора при физическо натоварване. Той е продължавал да приема конвулекс и е бил наблюдаван от невролог. Л. В. е изпитвал интензивни болки от две до четири седмици след увреждането.

[11] При прегледа му от вещото лице той: е бил в задоволително общо състояние, с ясно съзнание и ориентиран за собствена личност, време и място; е имал дисиметрия при носо-показалечната проба вляво и нестабилност при пробата Ромберг при затворени очи, а останалият му неврологичен статус е бил без отклонения (заключението на вещото лице д-р П., л. 129-133). Той вече трудно излиза от дома си, защото му се вие свят (показанията на свидетелката Б.а, л. 140-141).

[12] Увреждането на Л. В. е по-леко от това, предмет на обезщетяване на решение на ВКС 50 137-2023-II Т. О. по т. д. 1 883/2021 г., но по-тежко от тези, предмет на обезщетяване по решения на ВКС 50140-2023-I Т. О. по т. д.

1 873/2022 г. и 268-2021-IV Г. О. по гр. д. 1 030/2020 г. По скала от едно до пет, където едно е оценката за най-леката контузия на мозъка, а пет е за нейтежката, увреждането на Л. В. е с оценка четири, това по решение на ВКС 50 137-2023-II Т. О. по т. д. 1 883/2021 г. е с оценка пет, а с оценка три са уврежданията по решения на ВКС 50140-2023-I Т. О. по т. д. 1 873/2022 г. и 4

268-2021-IV Г. О. по гр. д. 1 030/2020 г. (показанията на вещото лице д-р П., л.

139-140).

[13] На 13.07.2022 г. Л. В. е поискал от Л.И. да му изплати обезщетение (претенцията, л. 14). Не се спори, че Л.И. не му е изплащал такова.

[14] Л. В. е заплатил: 100,00 лева държавна такса, като е бил освободен от заплащането на държавна такса над 100,00 лева до 4 000,00 лева (л. 34 и л.

24); 550,00 лева за вещи лица (л. 81). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 284). Л.И. е заплатил: 250,00 лева за вещи лица (л. 69); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 70); 15,00 лева за съдебни удостоверения (л. 71);

1 800,00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение (л. 286-289).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА