Решение № 77 от 05.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000118 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба от Н.

П. Т., с ЕГН ********** от гр.Варна срещу решение № 20/14.01.2026 г. (поправено с решение № 24/16.01.2026 г.), постановено по т.д. № 577/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Н. П. Т. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над присъдените 50 000 евро до пълния предявен размер от 102 258,39 евро /равняващи се на 200 000 лв./, ведно със законна лихва върху сумата, начиная от 06.06.2023г. до окончателното й изплащане.

Въззивата жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че съдът е допуснал неправилно приложение на нормата на чл.52 ЗЗД, като присъденото обезщетение въззивницата намира за крайно занижено и несъответно на принципа за справедливост. Излага, че починалата въпреки напредналата си възраст е била активна и способна самостоятелно да се грижи за себе си. Майка и дъщеря са си помагали в ежедневието, като за ищцата майка й е била единствената и изключителна опора. Загубата е била внезапна и изключително тежка, а претърпените болки и страдания – непреодолими, отчитайки силната връзка помежду им. Изрично сочи, че предявеният размер на обезвреда от ищцата попада в минимума на лимита по договора за застраховка „ГО“ на автомобилистите. Основната причина за настъпване на вредоносното застрахователно събитие и фаталния край счита, че е поведението на виновния водач и превишената скорост, с която е управлявал процесното МПС, неколкократно надвишаваща разрешената такава за пътния участък, в който е настъпило процесното ПТП. Определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение намира за несъответно на действително претърпените и подлежащи на изтърпяване болки и страдания. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част, като присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди 1 от 52 258,38 евро, ведно със законната лихва върху сумата начиная от 06.06.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок насрещната страна „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, не е депозирала писмен отговор.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, при наличие на интерес от обжалването.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва само в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените 50 000 евро до предявения размер от 102 258.39 е в р о е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ. Отделно от това, от приетата като доказателство в първоинстанционното производство присъда N 19/27.02.2025 г. по НОХД N 32/2025 г. по описа на ОС -Варна се установява, че деликвентът Д. И. е признат за виновен в това, че на 23.05.2023 г. в с.Ветрино, по улица „Витоша“, при управление на МПС л.а.“Сеат“, модел „Кордоба“ с рег.№В 7452 СН е нарушил правилата за движение на ЗДвП, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта а С Т, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което на основание чл.343, ал.3 пр.6 и предл. последно, във вр.с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и три месеца.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД. Въззивницата поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му при нарушение принципа за справедливост.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

2

От показанията на свидетелите П К и В Т, които съдът кредитира като непосредствени и взаимно допълващи се, но и преценени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед тяхната заинтересованост се установява, че ищцата е имала е изключителна връзка със своята майка, с която макар да са живеели в отделни домакинства общувала често, тъй като домовете им били близо един до друг, като майката от много години помагала на дъщеря си при отглеждане на двете й деца, и особено на по-голямото, което имало умствена изостаналост. Според свидетелите, починалата С Т макар и в пенсионна възраст (82 г.), била в много добро физическо състояние, сама се грижела за себе си, имала е лично стопанство и е помагала на двете си деца. Свидетелите излагат, че смъртта на С Т е понесена много тежко от ищцата, настъпила е коренна промяна в поведението, станала необщителна, по-нервна, изпаднала в депресия, което наложило да посещава лекари и да приема изписани успокоителни лекарства за период от 5-6 месеца, затворила се е в себе си, видимо тъгувала за майка си и страдала от загубата й.

Наред с това, следва да се съобрази, че търпените от ищцата болки и страдания, както в психологичен, така и в емоционален план, не се ограничават само до изживените към момента на загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим за нея човек – майка, а тези болки и страдания продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели, за което говорят у събраните свидетелски показания. В един миг дъщерята на пострадалата, макар и зрял индивид е претърпяла огромната скръб от загубата на скъп и незаменим за нея човек, която горчивина не би могла да бъде заличена, отчитайки близките и топли отношения на дъщерята с нейната майка. Ищцата завинаги и до края на живота си ще трябва да живее с болката от нелепата загуба, изгубвайки майка си при трагични обстоятелства, като такава загуба няма паричен еквивалент.

Ето защо, по изложените съображения, настоящият съдебен състав с оглед точното приложение на чл.52 ЗЗД приема, че обезщетението за неимуществени вреди, следва да се определи в размер на 70 000 евро.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Според застрахователя неправилната и неадекватна субективна преценка на ищцата при предприемане на пресичане по пешеходна пътека е допринесла за настъпването на ПТП и причиняването на неимуществени вреди, тъй като тя е навлязла внезапно на пътното платно, без да се съобрази с приближаващия се автомобил – т. е. твърди се противоправно поведение, съставляващо нарушения на правилата по чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 ЗДвП.

От приложеното НОХД №32/2022 г. по описа на ОС – Варна се установява, че с влязла в сила присъда от 27.02.2025 г., обвиняемият Д. И. е признат за виновен в това, че на 23.05.2023 г. в с.Ветрино, по улица „Витоша“, при управление на МПС л.а.“Сеат“, модел „Кордоба“ с рег.№В 7452 СН е нарушил правилата за движение на ЗДвП, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С Т, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието Забраната да се преразглеждат от съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, вече разрешените от наказателния съд въпроси относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на деца - чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.

2 и ал. 3 НПК, се отнася до всички елементи на деянието, включени във фактическия състав на престъплението. В случая, пресичането на пешеходна пътека от пострадалото лице е квалифициращо обстоятелство по чл.343, ал.3, предл. последно от НК, прието с влязлата в сила присъда от наказателния съд. Съгласно чл.119, ал.5 от ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Допуснатите нарушения на правила от ЗДвП от страна на водача на увреждащото МПС посочен от ищцата като автор на процесния деликт, са изрично изброени в присъдата ои наказателното дело, в това число и нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ задължение за водача при приближаване на 3 пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Налице са всички изискуеми предпоставки за приложение на нормата на чл.119, ал.5 от ЗДвП. Законът за изменение и допълнение на ЗДвП, с който е създадена новата ал.5 на чл. 119 ЗЗД, е обнародван в ДВ бр.9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017г., след постановяването на ТР № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което абсолютното право на пешеходеца при пресичане на пътното платно на специално очертана с маркировка пешеходна пътека се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. Т.е. даденото от ВКС разрешение с това тълкувателно решение е относимо към казусите, за които не е приложима новата разпоредба на чл.119 ЗЗД. Ищцата, като пешеходец, не може да бъде квалифицирана като съпричинител за настъпване на съответното произшествие на пешеходна пътека, виновно причинено, в нарушение на правилата за движение по пътищата, от водач на застраховано при ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, моторно превозно средство, на основание чл. 119, ал. 5 от ЗДвП. Отделно от това, събраните по делото доказателства изключват истинността на обстоятелствата, на които е основано възражението н застрахователя, тъй като ударът между пешеходката и застрахования автомобил не е настъпил при внезапно навлизане на пешеходеца на пътното платно, обозначено с пътна маркировка „пешеходна пътека“, а при вече започнало от нейна страна пресичане.