Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 12.12.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно административно наказателно дело 471/2024
Вид
Решение № 190
Подписан
12.12.2024
В сила
05.03.2025
Състав
Кристина Иванова Тодорова, Магдалена Димова Инджова, Анелия Маринова Игнатова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Ив. Тодорова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Паолина Б. С.а в присъствието на прокурора Б. Ив. Б. като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно административно наказателно дело № 20241800600471 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 318 и сл. НПК.

Образувано е по въззивни жалби от защитниците на обвиняемите В. Ц. Ц. и Е. С. Т. срещу Решение № 102 от 26.09.2022 г., постановено по а.н.д. № 470/2021 г. по описа РС – С..

С обжалваното решение състав на РС – С. е признал, както следва: обвиняемия В. Ц. Ц. за виновен в това, че на 09.06.2019 г. около 06.00 часа в гр. С., Софийска област, ул. „К.В.“ № 1 в казино „Ф.“ и пред него, като извършител в съучастие с Е. С. Т., като съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето и тялото причинил на К.Ц.Я. лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в кръвонасядане съчетано с травматичен оток в областта на горната устна вдясно и дясната орбита, ангажиращи горния и долния клепачи, както и охлузване в областта на лявото коляно, които увреждания в съвкупност са причинили болка и страдание, като деянието е извършено по ксенофобски подбуди, обусловени от етническата ромска принадлежност на Я. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал.

2 вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева; и 1 обвиняемия Е. С. Т. за виновен в това, че на 09.06.2019 г. около 06.00 часа в гр. С., Софийска област, ул. „К.В.“ № 1 в казино „Ф.“ и пред него, като извършител в съучастие с В. Ц. Ц., като съизвършител, с чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето и тялото причинил на К.Ц.Я. лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в кръвонасядане съчетано с травматичен оток в областта на горната устна вдясно и дясната орбита, ангажиращи горния и долния клепачи, както и охлузване в областта на лявото коляно, които увреждания в съвкупност са причинили болка и страдание, като деянието е извършено по ксенофобски подбуди, обусловени от етническата ромска принадлежност на Я. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал.

2 вр. ал. 1 НК като на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С решението съдът възложил на всеки от двамата обвиняеми направените по делото разноски в размер от по 174,83 лева за всеки от тях.

На основание чл. 111, ал. 1 НПК е постановено след влизане в сила на решението веществените доказателства – компактдиск CDR FILIPS 700 mb с видеозаписи, да се върнат на собственика, а диск със сравнителен материал да остане към материалите по делото.

Недоволни от решението са останали защитниците на обвиняемите Ц. и Т., които в срока по чл. 319, ал. 1 НПК са подали въззивни жалби, съдържащи искане да се отмени атакувания съдебен акт, като вместо него бъде постановен нов, с който обвиняемите да бъдат оправдани. Това искане се поддържа с довод за недоказаност на обвинението. В тази насока се твърди, че решаващият извод на съда за авторството на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, е постановен въз основа на неправилно кредитиране на показанията на пострадалия Я., които са противоречиви относно мястото, на което се твърди, че е извършено престъплението. Считат, че показанията на пострадалия Я. не следва да бъдат кредитирани и поради обстоятелството, че същият се е намирал в състояние на силно алкохолно опиянение и не би могъл да възпроизведе достоверно обстоятелствата по делото. Твърди се, че правото на защита на обвиняемите Ц. и Т. е било нарушено, тъй като досъдебното производство е образувано за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 198 НК, а обвиняемите Ц. и Т. са привлечени в това им качество за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК без РП – С. да е отделила материалите по делото и да е образувала ново досъдебно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Твърди се още, че прокурорът не е конкретизирал кое предположение на разпоредбата на чл. чл. 131, ал. 1, т. 12 НК се вменява във вина на обвиняемите Ц. и Т..

Районна прокуратура – Костинброд, ТО – гр. С., не е депозирала становище по жалбите.

Обвиняемият Т. редовно призован не се явява за проведеното съдебно заседание. За него се явява адвокат А., който заявява, че обвиняемият Т. е зает в работата си и не желае да присъства при разглеждане на делото.

2

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът счита, че решението е постановено при анализ на всички доказателства по делото, които са безпротиворечиви и водят до извод за осъществено от обвиняемите престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Излага съображения, че е изтекъл давностният срок за наказателно преследване, предвиден в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

Защитниците на обвиняемите Ц. и Т. – адвокат В. Н. и адвокат А. А., поддържат въззивната жалба и правят искане производството по делото да бъде прекратено, поради изтичане на предвидената в закона давност.

Обвиняемият Ц. в лична защита пред въззивния съд поддържа казаното от своя защитник, а в последната си дума пред съда моли производството да бъде прекратено.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

С обжалваното решение съдът е признал обвиняемите В. Ц. Ц. и Е. С. Т. за виновни в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК.

За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

В настоящия случай е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като наказателната отговорност на обвиняемите Ц. и Т. за извършеното от тях престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. В случая срокът по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал.

1, т. 5 НК, с чието изтичане се погасява наказателната им отговорност, е четири години и шест месеца. Този срок е започнал да тече от датата на извършване на деянието – 09.06.2019 г. – и е изтекъл на 09.01.2024 г., т.е. абсолютната давност за наказателно преследване на обвиняемите Ц. и Т. за извършеното от тях престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК е изтекла още преди изготвяне на мотивите на обжалваното решение (13.05.2024 година).

В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание обвиняемият В. Ц.

Ц. излага становище, че не желае наказателното производство да продължи и моли същото да бъде прекратено. Становище в същия смисъл е изразено и от адвокат А. А., защитник на обвиняемия Е. С. Т..

При така установеното поради изтичането на предвидената в закона давност решението следва да бъде отменено в наказателната му част, а съгласно чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство да бъде прекратено.

Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК недвусмислено разписва на кого следва да бъдат възложени разноските по делото, когато производството бъде прекратено, а именно разноските по дела от общ характер, какъвто е настоящият случай, остават за сметка на държавата, поради което 3 обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Решението следва да бъде отменено и в частта относно произнасянето по веществените доказателства, тъй като съдът счита, че същите следва да останат към материалите по делото.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 102 от 26.09.2022 г., постановено по а.н.д.

№ 470/2021 г. по описа РС – С..

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство срещу обвиняемите В. Ц. Ц. и Е. С. Т. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на решението, веществените доказателства – компактдиск CDR FILIPS 700 mb с видеозаписи и диск със сравнителен материал, да останат към материалите по делото.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15дневен срок от получаване на съобщения от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4