Присъда № 6 от 22.05.2023, Районен съд - Омуртаг

МОТИВИ към Присъда № 6, постановена на 22.05.2023 г. по Н ЧХД № 19/2023 г. по описа на Районен съд - Омуртаг.

Подсъдимият А. М. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.

146, ал. 1, предл. 1 от НК - за това, че на 28.10.2022 г. около 10.00 – 10.30 часа, в гр. Омуртаг, на публично място - на кръстовището на улиците „Търновска“ и ул. „Любен Каравелов“, в непосредствена близост и пред кафезаведение „Пианото“ в гр. Омуртаг, А. М. Х. е казал нещо унизително спрямо честта или достойнството на П. Б. Б. в негово присъствие, а именно следните думи и изрази: „***“, „Знам те аз тебе“, „Ти си долен циганин“, „Помни ми думата - ти повече няма да караш камион“.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от П. Б. Б. против подсъдимия А. М. Х. за сумата от 10000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК , ведно със законната лихва от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв. Б. Н. поддържа частното обвинение срещу подсъдимия така, както е повдигнато с тъжбата. Намира същото за доказано по безспорен начин.

Пледира за осъдителна присъда и за уважаване на предявения граждански иск, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Подс. Х. не се признава за виновен. Заявява, че тъжителят му е показал среден пръст през прозореца на автомобила си, след което му е казал: „Ти си долен циганин! Кой си ти бе, че ще дръпна колата?“. В последната си дума заявява, че иска тъжителят да заяви пред съда дали му е показал среден пръст и дали го е обидил.

Защитникът на подсъдимия адв. Е. Р. пледира за прилагане на института на реторсията, доколкото подсъдимият е произнесъл обидни думи, но го е направил след като е бил предизвикан с думи и действия от тъжителя.

Адв. Р. моли съдът да постанови съдебния си акт на основание чл. 148, ал. 3, във вр. с чл. 146, ал. 2 от НПК.

Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за установена следната фактическа обстановка:

В периода 2002 г. – 2009 г. частният тъжител П. Б. Б. бил ***, а в момента работи като международен шофьор. С Присъда № 367/01.07.2014 г. п о НОХД № 883/2013г. на Районен съд - Силистра, П. Б. е признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за престъпление по чл.

311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК . С Решение № 65/07.11.2014 г. на Окръжен съд - Силистра по ВНОХД № 184/ 2014 г., Присъда № 367 / 01.07.2014г. на Районен съд Силистра по НОХД № 883/2013 г. е потвърдена, а решението па Окръжен съд - Силистра е окончателно и не подлежи на обжалване.

1

На 28.10.2022г. около 10.00- 10.30 ч. тъжителят П. Б. Б. се намирал в гр.

Омуртаг, на кръстовището на улиците „Търновска“ и ул. „Любен Каравелов“, в непосредствена близост до кафе-заведение „Пианото“. Б. паркирал личния си автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** в близост до кафе-заведение „Пианото“. Зад него спрял бял джип с рег. № ***, който бил управляван от подсъдимия А. М. Х. от гр. Омуртаг. Същият започнал да свири гневно с клаксона на автомобила си спрямо П. Б., който слязъл от своя автомобил, за да разбере защо Х. му свири толкова настоятелно. Подсъдимият А. Х. първи слязъл от автомобила си и започнал да крещи на тъжителя, че бил спрял пред неговата частна собственост и нямал право да спира точно на това паркомясто. Подсъдимият му разпоредил незабавно да премести автомобила си другаде. Тъжителят отказал да го направи, с аргумента че не е извършил никакво закононарушение, както и че там, където бил спрял по никакъв начин не нарушавал правилата за движение, паркомястото било обществено, нямало данни да е частна собственост на подсъдимия Х.. Подсъдимият А. Х. започнал да заплашва тъжителя със саморазправа, като му казал че не се ли махне незабавно от мястото където бил спрял автомобила си, то лично щял да удари неговата кола „Фолксваген Голф“ с джипа си. Частният тъжител Б. казал на подсъдимия да се успокои и да престане с обидите и заканите, като в противен случай ще се обади на на тел. 112.

В този момент подсъдимият А. М. Х. отправил следните словесни изрази по адрес на П. Б.: „***“, „Знам те аз тебе!“, „Ти си долен циганин“, „Помни ми думата - ти повече няма да караш камион!“. Тези думи, освен че били възприети от тъжителя, били чути и от св. П. Г. , която в този момент се намирала пред пенсинерския клуб до заведението на подсъдимия. Били чути и от св. Ц. Ц., който се намирал в съседния офис на „Изипей“ в същата сграда, където е и заведението на подсъдимия.

От собствения си мобилен телефон с № **********, частният тъжител П. Б. провел разговор , при който подал сигнал до Оператора на тел. №112, с молба за съдействие. На подадения сигнал, на място реагирал и пристигнал мобилен полицейски патрулен автомобил от Районно управление на МВР гр. Омуртаг в състав: св. С. Е. и св. И. Т.. Част от горепосочените обидни думи, а именно: „Теб те изгониха от ***“, били възпроизведени от страна на подсъдимия Х. и в присъствието на отзовалите се на място полицейски служители от РУ на МВР гр. Омуртаг. Св. Е. и Т. съставили протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 1 ЗМВР на страните и снели сведения от тях.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал – частично от обясненията на подсъдимия А. Х., показанията на свидетелите С. Е., И. Т., П. Г., Ц. Ц., назначената в хода на настоящото дело съдебна аудиотехническа експертиза, материалите по преписка № ЯП308р-16045/22 г. по описа на РУ на МВР - Омуртаг, както и останалите приложени към делото писмени доказателства.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват и не 2 съдържат противоречия относно обстоятелството, че на посочените място и време между подсъдимия и тъжителя е възникнал конфликт. Безспорно установен е и поводът за това – паркирането от страна на тъжителя на автомобила му пред заведението, стопанисвано от подсъдимия – кафе бар „Пианото“.

Не е спорно по делото, че тъжителят се е обадил на тел. 112, за да сигнализира на полицейските органи за възникналия скандал с подсъдимия.

От заключението на съдебно аудиотехническата експертиза на предоставения запис от РЦ-112 Варна, се установява, че същият запис няма сривове, смущения или следи от манипулации. От възпроизведеното в заключението съдържание на проведения разговор се установяват два мъжки и един женски глас, обозначени съответно с М1, М2 и Ж1 в заключението. Мъжкият глас М1 се представя като П. Б. и дава информация за конфликта на оператора на тел.

112 – женският глас Ж1. На няколко пъти се чува втори мъжки глас, обозначен с М2, като единствените ясно разпознаваеми реплики, които е възпроизвело вещото лице в заключението си, са следните: „Бия“; „И втори път ми се иска на средата тука да спреш..“; „Ако обичаш, дръпни си колата“.

Спорният момент по делото е дали тъжителят при паркирането на автомобила си е показал нецензурен жест със среден пръст на подсъдимия, както и дали тъжителят е отправил към подсъдимия следните словесни изрази: „Какво свириш бе, циганин?“ и „Кой си ти бе, мръсен циганин?“. В тази насока по делото са налице две групи гласни доказателствени средства:

От една страна са обясненията на подс. Х. и показанията на св. Г. А. и св. Н.

М. От друга страна са показанията на св. П. Г. и св. Ц. Ц.

Според обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г. А. и св. Н.

М. тъжителят е показал среден пръст през прозореца на автомобила му, като жестът е бил насочен по адрес на подсъдимия.

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че обясненията на подс. Х. освен доказателствено средство са и средство за защита в процеса, като същите са изолирани и не намират подкрепа в доказателствения материал. Съдът не кредитира и показанията на св. А. и св. М. По отношение на показанията на св. М., следва да се посочи, че същият при разпита си заяви, че процесният конфликт между подсъдимия и тъжителя се е развил тази година „преди месец и нещо“. Разпитът на въпросния свидетел бе проведен в съдебно заседание на 22.05.2023 г., а по делото безспорно се установи, че конфликтът между страните е възникнал на 28.10.2022 г., т.е. преди повече от половин година. От друга страна са налице противоречи в показанията на св. А. и св. М. И двамата сочат, че са се движили с колата на св. М., като единствено са минали покрай заведението на подсъдимия. Според св. А., „ние не сме спрели, продължихме си, защото те нещо взеха да се разправят и ние си продължихме, не сме слизали“, а според св. М.: „Бях паркирал и изчаквах г-н Х. Моята кола беше на разстояние около 20 метра от заведението“. Налице е противоречие в показанията на тези двама свидетели 3 относно това дали са били спрели пред заведението на подсъдимия или само са минали с автомобила покрай него. Същевременно двамата свидетели са видели отправен жест със среден пръст от страна на тъжителя и единствено са чули реплики от страна на подсъдимия, но не и целия разговор между двамата. Съдът намира, че ако двамата свидетели действително са били на мястото на инцидента на 28.10.2022 г. между страните, то те е следвало да са възприели по-съществена част от проведения разговор между тъжителя и подсъдимия. Поради всичко изложено дотук съдът не кредитира показанията на св. А. и св. М., доколкото същите не отразяват обективно и достоверно фактическата обстановка по случая.

Не следва да бъдат кредитирани и обясненията на подсъдимия, в частта относно отправените изрази от тъжителя по негов адрес, както и по отношение на това, че тъжителят му е показал нецензурен жест със среден пръст, доколкото тези обяснения не се потвърждават от събрания по делото доказателствен материал. Съдът прие, че обясненията на подс. Х. са изолирани и не намират подкрепа в доказателствения материал.

Същевременно показанията на св. Г. и св. Ц. категорично потвърждават описаната в тъжбата фактическа обстановка. От показанията на св. Т. се потвърди и твърдяното в тъжбата, че и в присъствието на полицейските служители, подсъдимият е продължил да твърди, че тъжителят е ***.

Обстоятелството, че това твърдение не отговаря на истината се потвърди от представената и приета по делото като доказателство присъда на РС – Силистра, потвърдена с решение на ОС – Силистра.

На тази база, съдът прие, че обвиненията са доказани по безспорен и категоричен начин от обективна страна.

Съдът не счита за основателно възражението на защитника на подсъдимия за приложение на института на реторсията по отношение на обвинението от П. Б.. За да е приложим този институт, чл. 146, ал. 2 НК предвижда, че обиденият следва веднага да е отвърнал с обида. В хода на съдебното производство не бяха събрани категорични и непротиворечиви доказателства тъжителят да е отправил обидни, нецензурни думи и/или изрази спрямо подсъдимия.

Предвид изложеното, на база така кредитираните свидетелски показания, съдът намери за безспорно доказано, че в хода на описания инцидент подс. Х. отправил на тъжителя Б. следните обидни думи и изрази:

„Ти си ***“, „Знам те аз тебе“, „Ти си долен циганин“, „Помни ми думата - ти повече няма да караш камион“. Безспорно думите „***”, „долен циганин“ характеризират отрицателно и негативно личността от гледна точка на обществения морал, т.е. подсъдимият е казал думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие. По отношение на изразите „Знам те аз тебе“ и „Помни ми думата – ти повече няма да караш камион“, съдът намира, че с отправянето на същите подсъдимият също е унизил честта и достойнството на тъжителя, взети предвид наред с останалите изрази, които 4 оценяват тъжителя, като човек неспособен да изпълнява служебните си задължения, поради това, че е ***, т.е. приема имуществени облаги за да извърши или да не извърши нещо, което е част от служебните му задължения.

Следователно по описания начин подсъдимият е нанесъл на пострадалия обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК. От събраните по делото доказателства се установи, че обидните думи са били чути и възприети освен от тъжителя и от свидетелите И. Т., П. Г., Ц. Ц., което сочи, че обидните думи от страна на подсъдимия са били изречени публично. От субективна страна подсъдимият е действал виновно с евентуален умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици – накърняване честта и достойнството на пострадалия. Подс. Х. е целял чрез думите си да унижи тъжителя и преследвайки тази цел, се е отнасял безразлично към обстоятелството, че трети лица също ще чуят и възприемат обидните думи. Предвид изложеното, съдът прие, че по описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състав на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, за което го призна за виновен.