Решение № 335 от 29.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Р., 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20264520200564 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №18-2600006/26.02.2026г., издадено от Директор на Д“ШТ“0Р., против „МАРИСАН и КОЛЕВ“АД, с ЕИК 203275007, за нарушение на чл.52, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.2, ал.2 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ и на основание чл.413, ал.2 вэв вр. с чл.12 от Закон за въвеждане на еврото в РБ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 800 евро.

Срещу постановлението е подадена жалба от „МАРИСАН и КОЛЕВ“АД, чрез адв.К. К. /упълномощена/. В нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, в с.з. се представлява от упълномощения представител, които поддържа жалбата и представя доказателства в тази насока.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпращат упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Р., редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се 1 запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.12.2025г. при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Д“ИТ – Р. на „МАРИСАН и КОЛЕВ“ АД с ЕИК:203275007, с обект на контрол - предприятие за производство и търговия със сухи строителни смеси и стиропор, находящо се в гр.Р., ул.“****, контролния орган е констатирал, че към на момента на настъпване на злополуката с Р.Р.Б. с ЕГН: ********** /в 08:30ч. на 06.11.2025г./, работодателят не е застраховал за риск „трудова злополука“ работещия в дружеството Р.Р.Б. с ЕГН: **********, /съгласно трудов договор № 87/26.08.2025г. с упомената дата на постъпване на работа - 27.08.2025г./ въпреки, че коефициентът на трудов травматизъм (определен за 2025г. със Заповед № РД 06-45 от 30.10.2024г. на Министъра на труда и социалната политика) на икономическата дейност (КИД 20 - производство на химични продукти) към, която принадлежи дружеството е по-висок (Ктг=0,8б) от средния за страната (Ктт=0,63). Констатациите по-горе били установени от представената от жалбоподателя в 16:56ч. при проверката застрахователна полица № 109Е0000011518/13.05.2025г. и Добавък № 1 от 06.11.2025г. Във връзка с тази констатация, св.Р. съставил АУАН сер. A N № №182600006/28.01.2026г. против ю.л.-жалбоподател, връчен му на 03.02.2026г., като на 06.02.2026г. постъпило и възражение против процесния АУАН.

Впоследствие въз основа АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.

Наказателното постановление е издадено против жалбоподателя затова, че ю.л.-жалбоподател, на 06.11.2025г. /до 16,55ч./, на АНО не били представени от ю.л.-жалбоподател такива документи, които да удостоверяват, че е застраховал за риск „трудова злополука“ работещия в дружеството Р.Р.Б. с 2

ЕГН: **********, /съгласно трудов договор № 87/26.08.2025г. с упомената дата на постъпване на работа - 27.08.2025г./ въпреки, че коефициентът на трудов травматизъм (определен за 2025г. със Заповед № РД 06-45 от 30.10.2024г. на Министъра на труда и социалната политика) на икономическата дейност (КИД 20 - производство на химични продукти) към, която принадлежи дружеството е по-висок (Ктг=0,8б) от средния за страната (Ктт=0,63). Според АНО, нарушението било установено и от представените до 16:56ч. при проверката застрахователна полица

№

109Е0000011518/13.05.2025г. и Добавък № 1 от 06.11.2025г. Нарушението е квалифицирано относително правилно към установяването му, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.

В случая наказващият орган не е преценил в достатъчна степен, дали се касае за маловажен случай, а си е позволил бланкетно и немотивирано да коментира чл.28 от ЗАНН в обстоятелствената част на НП, което е довело до нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН. Установи се, че от нарушението обективно не са настъпили каквито и да е неблагоприятни вредни последици, било е установено за първи път и представените от предсавените от одв.К. доказателства – официални справки от ЗАД“Армеец“-София и е-майл комуникация става ясно, че първо – към часа и датата на настъпване на трудовата злополука на работника Р.Р.Б. /06.11.2025г./, без значение дали е бил вписан в този списък който е описан и коментиран в АУАН и НП, е имал валидно сключена застраховка „Трудова злополука“ и второ – всички претенции по застрахователна полица от 13.05.2025г. за Радослав Бубянов са заплатени по банков път и претенциите му са удовлетворени /л.73 и л.74 от делото/. Съгласно чл.28 ЗАНН при маловажен случай на административно нарушение наказващия орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършено нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка, дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложни правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Съгласно пар.1, ал.1, т.4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължението от едноличен търговец или юридическо лице към държава и 3 община с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, т.к. е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подходи индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено от ЗДДС. Следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение за неспазване задължението по трудовото законодателство /доколкото може да се твърди със сигурност за установено и доказано/ се явява явно несъразмерно с наложената санкция, т.к. претенциите на пострадалия работник са удовлетворени по застрахователната полица изцяло още на 13.05.2025г., което от своя страна води на извод, че към момента на разглеждане на делото в съдебна фаза, е спорен момента до колко към момента на установяването му от АНО е било налице. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяваща се инцидентен случай без вредоносни последици.

С оглед на изложеното по-горе, намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващия орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще бъде наложено на дружеството наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в поголяма степен, отколкото с издаването на обжалваното НП. Неправилно е да се приеме, че нарушението не може да има маловажен случай, както АНО в мотивите си при издаване на НП е посочил бланкето. Той не е маловажен защото единствено липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице други смекчаващи обстоятелства, които посочих по-горе, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.413, ал.2 от КТ във вр. с чл.52, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.2, ал.2 от Наредба за задължително застраховане на 4 работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

Процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на /255,00 евро/, за което е представил Договор за правна защита. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените в раздела въпроси се прилага субсидиарно ГПК. Издаденото по прилагане на чл. 78, ал. 1 от ГПК /отговорност за разноски/ ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдържа в т. 1 задължително тълкуване, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай по делото е представен договор за правна помощ, подписан двустранно от клиент и адвокат, в който е посочено, че сумата от 255,00 евро е платена в брой. Ето защо съдът намира за доказана претенцията на жалбоподателя за реално направени съдебни разноски по настоящото дело, поради което и следва да се присъдят такива в негова полза, а адвокатският хонорар в този размер е изцяло обоснован.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление №18-2600006/26.02.2026г., издадено от Директор на Д“ИТ“0Р., против „МАРИСАН и КОЛЕВ“АД, с ЕИК 203275007, с което за нарушение на чл.52, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.2, ал.2 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ и на основание чл.413, ал.2 вэв вр. с чл.12 от Закон за въвеждане на еврото в РБ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 800 евро.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „МАРИСАН и КОЛЕВ“АД, с ЕИК 203275007, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София ДА ЗАПЛАТИ на „МАРИСАН и КОЛЕВ“АД, с ЕИК 203275007, за направени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Р..

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________

Разпечатката съдържа 35 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/418120ca-ed70-46e8-adc8-dadb3027af3c