Решение № 159 от 17.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500317 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. Д. С., З. В. П. и Й. В. П. чрез процесуалния им представител адвокат Е. С. против решение № 261015/12.12.2021 г., постановено по гр.д. № 2916/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с., в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 2/6 ид.ч. до пълния предявен размер от 3/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти. Жалбоподателите твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, поради което молят съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да уважи иска в пълен обем. Оспорват въззивната жалба на „О.“ ЕАД – С. и молят съда да я остави без уважение.

Претендират разноски за двете инстанции.

Постъпила е въззивна жалба и от „О.“ ЕАД – С. против същото решение в частта, в която е признато за установено, че И. З. П. не е собственик на общо 2/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти.

Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно и 1 необосновано, за което излага подробни мотиви, като моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Оспорва въззивната и частната жалби на Т. Д. С., З. В. П. и Й. В. П. и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски за двете съдебни истанции.

Постъпила е частна жалба от Т. Д. С., З. В. П. и Й. В. П. чрез процесуалния им представител адвокат Е. С. против определение № 260174/17.03.2022 г., постановено по гр.д. № 2916/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с., като жалбоподателите смятат, че то е неправилно и незаконосъобразно и молят съда да го отмени.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на обжалване съдебни актове от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Т. Д. С., З.

В. П. и Й. В. П. чрез процесуалния им представител адвокат Е. С. против „О.“ ЕАД – С. и И. З. П. обективно съединени отрицателни установителни искове за собственост на недвижими имоти по чл. 440, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищците твърдят, че Т. С. въз основа на постановление за възлагане от 16.11.2019 г. след проведена публична продан по изп.д.№ 301/2018 г. на ЧСИ А.А. с рег. № *** и район на действие района на Пловдивския окръжен съд с длъжник З. И.ов П. е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, както и от СОС с идентификатор ***.1.1, от СОС с идентификатор ***.1.2 и сграда с идентификатор ***.2, подробно описани в исковата молба, придобити от длъжника чрез договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 15/2017 г. с К.

И.ова Н., като към датата на договора за покупко-продажба и към датата на вписване на постановлението за възлагане по партидите на З. П. и К. Н. не е имало вписани възбрани за имотите. Останалата ½ ид.ч. от имотите е била придобита от З. В. П. и брат му Й. В. П. чрез договор за дарение, сключено с техния баща В. З. П. през 2017 г., но към датата на прехвърляне на правото на собственост по партидата на техния прехвърлител също не е имало вписани възбрани или други тежести. Възбрана е била наложена само върху 1/6 ид.ч.

2 от имотите, собственост на И. З. П., като обезпечение на иск по гр.д. № 2057/2016 г. на Пловдивския районен съд, допусната с определение от 30.03.2016 г., вписана единствено по партидата на И. П. на 01.04.2016 г., но с решение № 1691/21.12.2016 г. по гр.д. № 726/2016 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 178/14.02.2018 г. по гр.д. № 3113/2017 г. на Пловдивския окръжен съд са отменени наложените по изп.д. № ***/2015 г. на ЧСИ П.И. с взискател „О.“ ЕАД и длъжник И. П., възбрани по отношение на процесните недвижими имоти. На 05.11.2020 г. ищците получили съобщение от ЧСИ П.И., че по изп.д. № ***, образувано от „О.” ЕАД – С. против длъжника И. З.

П., е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от гореописаните недвижими имоти /земя и сгради/ и насочен опис на същите за 17.11.2020 г. Доколкото описаните имоти никога не са били и понастоящем не са собственост на И. П., а те са изключителна собственост на ищците, и спрямо тях е насочено принудителното изпълнение по изп.д. № *** на ЧСИ П.И. за дълг на И. П., ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че подробно описаните в исковата молба недвижими имоти не принадлежат на длъжника по изпълнителното дело И. З.

П.. Претендират разноски.

Ответникът И. З. П. не е взел конкретно становище по иска.

Ответникът „О.“ ЕАД – С. чрез процесуалния му представител адвокат А. Н. оспорва изцяло предявените искове и моли съда да ги отхвърли изцяло.

Твърди, че е взискател по изп.д. № ***/2015 г. на ЧСИ П.И. с длъжник И. З.

П., по което има вписани възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника, както и са представени удостоверения за извършени от него откази от наследството на майка му Н.Ц. П.а и баща му З. И.ов П., като дружеството е завело искове по чл. 56 от ЗН за унищожаване по отношение на него на извършените от И. П. откази от наследството на родителите му, по които са образувани гр.д. № 2057/2016 г. на Пловдивския районен съд и гр.д. № 18444/2017 г. на Пловдивския районен съд, изпратено по подсъдност на Пловдивския окръжен съд и образувано като гр.д. № 980/2018 г., по двете дела са допуснати обезпечения на предявените искове чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти, собственост на И. П., а с влезли в сила на 12.12.2018 г. решение № 1141/13.04.2017 г. по гр.д. № 2057/2016 г. на Пловдивския районен съд и съответно на 19.05.2020 г. решение № 301/12.03.2019 г. по гр.д. № 980/2018 г. на Пловдивския окръжен съд са 3 унищожени по отношение „О.“ ЕАД извършените от И. П. откази от наследството на майка му Н. П.а и З. П., но по време на съдебния процес на 06.10.2017 г. В. П., брат на длъжника И. П., се е разпоредил с наследствените имоти, продавайки на 06.10.2017 г. на К. Н. ½ ид.ч. от тях и дарявайки на 10.11.2017 г. на синовете си З. П. и Й. П. останалата ½ ид.ч. при равни права, а впоследствие на 10.11.2017 г. К. Н. продала на З. П., син на длъжника И. П., закупената от нея ½ ид.ч. от имотите. Предвид постановените съдебни решения наследственото имущество никога не е напускало патримониума на И. П., а извършените от него разпоредителните действия с наследствените имоти са непротивопоставими на дружеството, доколкото са станали след вписване на обезпечителна възбрана в негова полза на 01.04.2016 г. и съдебният изпълнител може да насочи изпълнението върху недвижимите имоти, без да се налага взискателят да води отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД срещу последващите приобретатели. Претендира разноски.

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на Т.

Д. С., З. В. П., Й. В. П. и „О.“ ЕАД – гр. С., последният като взискател по изп.д. № ***/2015 г. по описа на ЧСИ П.И. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие района на Пловдивския окръжен съд, че длъжникът по същото изпълнително дело И. З. П. не е собственик на общо 2/6 ид.ч. от подробно описаните недвижими имоти - ПИ с идентификатор *** по КККР с площ от 218 кв.м., ведно с построените в него сгради: сграда с идентификатор ***.1 по КККР със застроена площ от 109 кв.м, която сграда съгласно нотариален акт съставлява жилищна сграда с площ от 105 кв.м., състояща се от жилищен етаж и сутеренен етаж, в която сграда са разположени 2 бр. етажи, съставляващи: СОС с идентификатор ***.1.1 с площ от 105 кв.м, СОС с идентификатор ***.1.2, с площ от 105 кв.м.; сграда с идентификатор ***.2, съгласно КККР със застроена площ от 15 кв.м., която съгласно нотариален акт съставлява паянтов гараж с площ от 11,40 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в ПИ с идентификатор ***, като за разликата от 2/6 ид.ч. до пълния предявен размер от 3/6 ид.ч., т.е. за 1/6 ид.ч. от същите имоти, исковете са отхвърлени.

Решението е обжалвано от двете страни и в своята цялост то е предмет на въззивна проверка.

С определение № 260174/17.03.2022 г. е допълнено решението в частта 4 за разноските, като Т. Д. С., З. В. П. и Й. В. П. са осъдени да заплатят на „О.“ ЕАД – С. общо 695,30 лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска и след компенсация с направените от ищците съдебни разноски съобразно уважената част от иска.

Определението по чл. 248 от ГПК е обжалвано само от ищците изцяло и също е предмет на въззивна проверка.

При служебната проверка на решението и определението по реда на чл.

269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи тяхната нищожност или недопустимост.

Съдът намира, че исковете по чл. 440 от ГПК са допустими и ищците имат правен интерес от предявяването им досежно ½ ид.ч. от имотите, придобити от И. П. по наследство от родителите му, отказ от което той е направил, а впоследствие същият е бил унищожен по отношение на кредитора „О.“ ЕАД, в които рамки се е произнесъл първоинстанционният съд, като останалите ½ ид.ч. от имотите не е спорно между страните, че И. П. никога не е притежавал.

Този правен интерес може да се изведе както от факта, че върху имотите е започнало принудително изпълнение за задължения на длъжника И.

П., които пряко засягат правата на ищците като трети лица, претендиращи, че са собственици на недвижимите вещи, така и от множеството прехвърлителни сделки, наложени възбрани, част от които отменени по съдебен ред и необходимостта от разрешаване на правния спор между страните кои разпоредителни действия са били извършени от длъжника след вписване на възбрана върху имотите, за да бъде призната тяхната непротивопоставимост по отношение на лицето, наложило възбраната, респ. кои от тях са били извършени преди този момент.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

От събраните по делото писмени доказателства е видно, че процесните 5 недвижими имоти са били придобити от Н.Ц. П.а, починала на 20.12.2006 г., и З. И.ов П., починал на 01.07.2017 г., в режим на съпружеска имуществена общност, като след смъртта на първата тя се е трансформирала в обикновена съсобственост между наследниците й по закон – преживелия съпруг З. И.ов П. с 4/6 ид.ч. и синовете й И. З. П. и В. З. П. с по 1/6 ид.ч. всеки от тях.

През 2015 г. е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ П.И. с рег.

№ *** на КЧСИ и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд по искане на взискателя „О.“ ЕАД против длъжника И. З. П. и въз основа на изпълнителен лист от 13.10.2015 г., издаден по т.д. № 5106/2015 г. на СГС, ТО, IV-12 с. Това дело не е приключило към датата на образуване на разглежданото гражданско дело, а с влязло в сила определение № 260074/11.02.2021 г. по ч.гр.д. № 78/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по отношение на процесните недвижими имоти.

На 05.01.2016 г. върху 1/6 ид.ч. от недвижимите имоти, каквато част е притежавал в този момент И. П. по наследство от майка си, е била наложена възбрана, вписана в СВ – Пловдив на 06.01.2016 г.

С решение № 1691/21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 726/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, са отменени действията на съдебния изпълнител по горепосоченото изпълнително дело, по което е насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана и насочване на опис върху процесните недвижими имоти до размер от 1/12 ид.ч. от тях.