Решение № 6269 от 20.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6269 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия А.а

Членове:

Катя Хасъмска

Т. Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия А.а Въззивно гражданско дело № 20251100501545 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. В., с която се обжалва Решение № 18147/08.10.2024 г., постановено по гр. дело № 43531/2023 год. по описа на Софийски районен съд, 139-ти състав, с което родителските права по отношение на малолетните деца Х. М. В., роден на ****г и А.-Е. М. В., родена на ****г., са предоставени за упражняване на майката В. С. А., при която е определено и местоживеенето им; определен е режим на лични отношения на бащата М. В., разпределен като общ режим, специален режим лятото, празничен режим, ваканции, официални празници и лични празници. С обжалваното решение е осъден бащата М. В., да заплаща месечни издръжки на всяко от децата Х. М. В. и А.-Е. М. В., чрез майката и законен представител В. С. А., на основание чл. 143, ал. 2 СК в размер на по 300,00 лева на дете, платима до 20-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на насрещна искова молба /06.04.2023 г./ - за детето А.-Е. М. В., а за детето Х. М. В., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ДОПУСНАТО е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка в полза на А. - Е. М. В., 1 действаща чрез своята майка и законен представител В. С. А.. ОТХВЪРЛЕН е предявеният от М. В. срещу В. С. А. иск с правно основание по чл. 127а, ал. 2 СК във вр. с ал. 1 СК и чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване съгласието на майката за пътувания на децата Х. М. В. и А.-Е. М. В. извън територията на Република България до държавите членки на Европейския съюз, Република Турция и Великобритания, както и за издаване на международни паспорти на децата;

ОСЪДЕН е М. В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата в общ размер на 864,00 лева, представляваща държавна такса върху присъдените издръжки. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби, като се излагат съображения относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните отношения на децата с неотглеждащия родител, както и относно искането за заместващо съгласие за пътуване на децата в чужбина.

Въззивникът моли решението на Софийския районен съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата М. В., да се определи режим на лични отношения между майката и децата, както и да се уважи искът по чл. 127а, ал.

2 СК за заместване съгласието на майката за пътуване на децата в чужбина и за издаване на международни паспорти. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна В. С. А. е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от М. В., с която е предявен срещу В. С. А. иск с правно основание по чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 СК, с искане за първоначално определяне на мерките, свързани с родителската отговорност по отношение на общите на страните деца – Х. М. В., роден на **** г., и А.-Е. М. В., родена на **** г., обективно кумулативно съединен с искане по чл. 127а, ал. 2 СК във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД, за заместване съгласието на майката за пътувания на децата Х. М. В. и А.-Е. М. В., извън територията на Република България до държавите – членки на Европейския съюз, Република Турция и Великобритания, за срока на валидност на международния паспорт на децата (5 години), както и за издаване на международни паспорти на децата (уточнено с молба от 04.12.2023 г., подредена на лист 35 от делото на Софийски районен съд). В исковата молба се твърди, че страните са живеели във фактическо съпружеско съжителство и имат две малолетни деца – Х. М. В. и А.-Е. М. В.. Твърди се, че след раждането на дъщерята на страните семейството се е преместило да живее в гр. Поморие. Излагат се доводи, че през 2021 г. ответницата е започнала работа в гр. София, където трайно се е 2 установила да живее. Твърди се, че през периода от 2021 г. до август 2022 г. бащата е полагал непосредствени грижи за двете деца, когато майката е отвела двете деца в гр. София без съгласието на бащата. Поддържа се, че бащата не е имал контакт с ответницата и двете деца до м. септември 2022 г., а през м. октомври същата година е разбрал от директора на детското заведение, което двете деца посещавали, че е получено заявление за отписване от майката поради преместване на децата в друг град. Отделно от това, се твърди нужда децата да пътуват в чужбина с цел екскурзия, почивка, участие в спортни прояви, обучение и други.

В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. С. А., в който са оспорени изложените от насрещната страна фактически твърдения и е изложено становище за неоснователност на претенциите. Посочено е, че ответникът е извършвал актове на домашно насилие. Ответницата е заявила, че се е преместила заедно с Х. и А.-Е. в гр.

София, но тъй като не е получавала писмено съгласие от бащата да запише сина им в предучилищна подготвителна група в детска градина, находяща се в гр. София, периодично се е налагало да пътуват до гр. Поморие, за да може детето да посещава там детска градина. Предявила е и насрещен иск относно упражняването на родителските права по отношение на децата, определяне на местоживеенето на децата – при майката, определяне на режима на лични отношения между бащата и децата, както и определяне на месечна издръжка в размер на по 300,00 лева за всяко дете, считано от подаването на насрещната искова молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Ответникът по насрещния иск е изложил доводи за неоснователност на претенцията.

С Решение № 18147/08.10.2024 г., постановено по гр. д. № 43531/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 139-ти състав, родителските права по отношение на малолетните деца Х. М. В., роден на **** г., и А.-Е. М. В., родена на **** г., са предоставени за упражняване на майката В. С. А., при която е определено и местоживеенето им. Определен е режим на лични отношения на бащата М. В., разпределен като общ режим, специален режим за лятото, празничен режим, ваканции, официални празници и лични празници.

С обжалваното решение е осъден бащата М. В. да заплаща месечни издръжки на всяко от децата – Х. М. В. и А.-Е. М. В., чрез майката и законен представител В. С. А., на основание чл. 143, ал. 2 СК, в размер на по 300,00 лева на дете, платима до 20-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на насрещната искова молба (06.04.2023 г.) – за детето А.Е. М. В., а за детето Х. М. В. – считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка в полза на А.-Е. М. В., действаща чрез своята майка и законен представител В.

3

С. А.. Отхвърлен е предявеният от М. В. срещу В. С. А. иск с правно основание по чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 СК, във връзка с чл. 76, т. 9 ЗБЛД, за заместване съгласието на майката за пътувания на децата Х. М. В. и А.-Е. М.

В. извън територията на Република България до държавите – членки на Европейския съюз, Република Турция и Обединеното кралство, както и за издаване на международни паспорти на децата. Осъден е М. В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата в общ размер на 864,00 лева, представляваща държавна такса върху присъдените издръжки.

Първоинстанционният съд е постановил решението си, след като страните са били изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Събрани са гласни доказателства (св. И.Т. и К.В., преценени като логични и последователни), приети са социални доклади, справки за доходи от НОИ/НАП (около 2300 лв. осигурителен доход за всеки родител), писмени доказателства, както и съдебнопсихологична експертиза (СПЕ), кредитирана от съда като компетентна и обективна. По делото е прието и влязло в сила решение по ЗЗДН с мерки за защита спрямо майката и децата.

Съгласно СПЕ, приета от първата инстанция, и двамата родители имат емоционална връзка с децата, но по-топла е тази с майката; при майката се установяват емоционална топлина и емпатия, яснота за нуждите на децата; при бащата – личностови дефицити (емоционална хладнина, сприхавост и др.). Децата са в конфликт на лоялност; при А.-Е. е налице лека степен на отчуждение от бащата, преодолима при нормализиране на родителските отношения.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е съобразил чл. 127 СК и утвърдените критерии (ППВС № 1/1974 г. – интересът на детето като водещ критерий; съвкупна преценка – възпитателни качества, среда, възраст и пол на децата, подкрепяща среда, реално полагани грижи, възможности, привързаност). Приел е, че режимът на лични отношения следва да осигурява пълноценни контакти с неотглеждащия родител.

Районният съд е приел също, че майката разполага с подходящи жилищни и социални условия (включително подкрепа от своята майка), демонстрира по-висок родителски капацитет и е по-пригодният родител към настоящия момент. Упражняването на родителските права е предоставено на майката, като при нея е определено и местоживеенето на децата.

Относно режима на лични отношения с бащата е определен преходен период до 01.01.2025 г. без преспиване – всяка нечетна седмица в събота и неделя от 10:00 до 18:00 ч.; след 02.01.2025 г. – всяка нечетна седмица от петък 18:00 ч. (или след занятия) до неделя 18:00 ч., с преспиване. Предвиден е разширен празнично-ваканционен режим (лятото – два пъти по 7 последователни дни през юни, юли или август, несъвпадащо с отпуска на майката; детайлни правила за Коледа, Нова година, Великден, междусрочна и пролетна ваканция, официални и лични празници, с разпределение по четни/нечетни години и изключения при съвпадение) с цел постепенно 4 изграждане и укрепване на емоционално-доверителната връзка и преодоляване на констатираното отчуждение.

Относно издръжката, на основание чл. 143 СК и ППВС № 5/1970 г., при съобразяване с минималния размер по чл. 142, ал. 2 СК (1/4 от минималната работна заплата), доходите на страните и нуждите на децата, съдът е присъдил на всяко дете месечна издръжка по 300 лв., платима от бащата чрез майката.

Начален момент: за А.-Е. – от подаването на насрещната искова молба; за Х. – от влизане на решението в сила (предвид че към приключване на съдебното дирене бащата е полагал непосредствени грижи за него).

Допуснато е предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК за издръжката.

Искът по чл. 127а, ал. 2 СК (заместващо съгласие за пътувания в чужбина и за паспорти) е отхвърлен като недоказан, тъй като първоинстанционният съд е приел, че не са събрани доказателства за необходимост децата да пътуват в чужбина в заявения обхват и период. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания в следните насоки:

Първо, сочи се неправилна преценка на доказателствата

– първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и не е мотивирал защо не кредитира определени свидетелски показания и социални доклади. Второ, счита се, че съдебно-психологичната експертиза е непълна и противоречива, не отчита културните и личностовите особености на бащата като нидерландски гражданин и не се основава на конкретни проверими факти. Трето, твърди се нарушение на правото на децата да бъдат изслушани – съдът не ги е изслушал, в противоречие с чл. 15 ЗЗДет и чл. 59, ал. 6 СК.