Решение № 774 от 19.12.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 706/2025
- Вид
- Решение № 774
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Албена Бонева, Боян Цонев, Мария Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл. 128 · Семеен кодекс
- чл. 128, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 774 гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Бонева
Членове:
Боян Цонев
Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002100706 по описа за 2025 година
Производство по чл. 290 от ГПК.
Касационното производство е образувано е по жалба на ответницата Б. З. Л., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. А. Д. срещу решение № 1216/23.10.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2046/2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстнционното решение № 237/29.04.2024 г. по гр. дело № 1660/2023 г. на Асеновградския районен съд (АРС), на основание чл. 128 от СК са определени мерки за лични отношения на ищците Т. С. Ф. и С. Д. Ф. с тяхната малолетна внучка С. А. Ф., както следва: всяка втора неделя от месеците януари, март, май, юли, септември и ноември за времето от 10 ч. до 17 ч.; всяка четвърта сряда от месеца за времето от 17 ч. до 19 ч.; пет дни през лятото в период, в който майката не ползва платения си годишен отпуск и бащата не ползва режима на лични отношения; задължение на ищците е да вземат и връщат детето от и до дома на майка му; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските за въззивното производство по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК Поддържа се, че определеният с него режим е незаконосъобразен и изключително нецелесъобразен, несъобразен с целодневно посещение в работните дни на детска градина от детето, както и с трудовата ангажираност на майката (жалбоподателката), което би довело до невъзможност тя да изпълнява трудовите си 1 задължения, а също и до изключителна обремененост за нея да осигури предаването на детето в определените дни. Изтъква се и че поддържането на нормални отношения на детето с родителите и прародителите му не следва да е за сметка на интересите и спокойствието на детето, при което то многократно да променя обстановката, при която расте и живее.
Изтъква се и че никой от родителите не препятства контактите на детето с ищците, като жалбоподателката счита, че те осъществяват такива с него в разумен и достатъчен срок в рамките на определения за бащата режим на лични отношения. Изложеното в касационната жалба се поддържа в молба от 26.11.2025 г., подадена също чрез адв. Д., в която се изтъква и че след постановяване на въззивното решение е налице влязла в сила присъда, с която ищецът Т. Ф. и ответникът А. Ф. (бащата на детето) са признати за виновни в това, че на 14.12.2022 г. са причинили леки телесни повреди на дядото и бабата на детето по майчина линия.
Насрещната страна по делото – ищците Т. и С. Ф., в отговора на касационната жалба, подаден чрез процесуалния им пълномощник адв. Л. Ч., излагат единствено съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, без да вземат становище по оплакванията и доводите в касационната жалба; не заявяват такова становище и в откритото съдебно заседание, в което не се явят и не изпращат представител.
Ответникът А. Т. Ф. не е насрещна страна по отношение на жалбоподателката-ответница Л. и няма право на отговор на касационната й жалба, като подаденият такъв лично от него съдът цени като писмено становище, в което той излага своите доводи за неоснователност на жалбата, като изразява категорично несъгласие с искането на жалбоподателката родителите му (ищците) да виждат детето във времето, определено на него от съда за лични контакти с детето.
С постановеното по делото определение № 2701/28.05.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: как и по какви критерии съдът преценява интереса на малолетното дете в производството по чл. 128, ал. 1 от СК и как следва да определи режима на лични отношения с неговите дядо и баба, когато те имат възможност да контактуват с него през времето, определено за лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права.
Настоящият съдебен състав възприема даденото от него разрешение с решение № 147/28.07.2022 г. по гр. д. № 4889/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, а именно:
Изключителният критерий от първостепенно значение за решаване от съдилищата на въпроси, отнасящи се до децата, е техният интерес; това се отнася и за хипотезата по чл. 128 от СК. Естествено е внуците и техните прародители да поддържат лични отношения. Касае се за самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзките между дете и родители, скрепени със законово определени правни последици. В производство по чл. 128, ал. 1 от СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките на лични отношения по чл. 128 от СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца по чл. 59, ал. 4 от СК, като не е задължително да 2 бъдат идентични с мерките за лични отношения, които в случая са определени за родителя, комуто не е поверено детето. Мерките винаги трябва да са конкретни и така съответни, че да са рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя, а не източник на нови спорове. За интереса на детето от определяне на мерки за лични отношения с дядото и бабата, в производство по чл. 128 от СК, съдът изхожда от целия комплекс от обстоятелства на конкретния случай, вземайки за база предпоставките по чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, в светлината на проблематиката, за да постигне по възможност най-адекватното решение. Целта на цитираните законови разпоредби е не да предложи готова формула и схоластични правила, а комплекс от предпоставки, приложими за различни житейски и правни ситуации, които не са и подредени по важност и с оглед приоритета им, а позволяват широк обхват на съдебно произнасяне и оптимално съобразяване с всеки детайл от фактическата обстановка. Списъкът от предпоставки в двата нормативни акта не съвпада напълно; съдилищата, произнасяйки се в процедури по СК обаче винаги имат предвид и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, а още и други обстоятелства, значими за конкретния интерес на децата. Добрите отношения, честите лични контакти на внуците с бабата и дядото, следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителите, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В същото време, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, както и евентуално несъответно ограничаване на времето и възможностите за лични контакти на децата с родителите им. Когато родителските права спрямо детето са предоставени на единия от родителите, на другия се определят мерки на лични отношения с детето, които трябва да обезпечават широка възможност за общуване, чието пълноценно осъществяване не бива да бъде препятствано с мерките по чл. 128 от СК. Също така, при осъществяване на личните отношения с внуците, бабата и дядото не трябва да нарушават режима на отглеждане, почивка, здравето и спокойствието на децата, като следва да съобразяват подходящо ли е срещите, когато са кратки, да се осъществяват извън местоживеенето на децата и в тази връзка – колко дълго и колко често ще следва да пътуват децата. От значение е има ли предписани мерки по чл. 59, ал. 4 от СК за осъществяване на лични отношения с родител, какви са те, родителят живее ли съвместно с прародителите на детето, създава ли пречки за контактите с бабата/дядото, съответно – определеният на родителя режим позволява ли детето да пребивава, и с бабата и с дядото достатъчно време; в интерес на детето ли е личните отношения да се осъществяват съвместно. В същия смисъл са и решение № 291/28.01.2020 г. по гр. д. № 865/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 275/18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В първото от тях е изтъкнато още, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 от СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е 3 възложено упражняване на родителски права. Във второто посочено решение на ВКС е разяснено още, че в случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност на бабата и дядото да общуват с техния внук през времето, определено му за лични контакти с детето, пребивава при родителите си или, без да живее в едно домакинство с тях, им дава възможност за контакти с внука им, включително и предоставяйки им го за гледане, то тези обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда. Съдът следва да прецени дали контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това, или с оглед конкретните обстоятелства и нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото.
При извършената служебна проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, като относно правилността на същото съдът намира следното:
За да постанови посочените по-горе мерки на лични отношения между ищците и тяхната малолетна внучка, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Основни грижи за детето С. полага майката, която е осигурила всичко необходимо за отглеждането му в къщата на своите родители в [населено място]. Ищците – бабата и дядото по бащина линия на детето желаят активно да участват в живота му, като считат, че трябва да имат повече време с него. Същите са осигурили подходящи играчки според възрастта на детето в своя дом в [населено място], където се поддържа и добра битова хигиена. Родителските права върху детето са предоставени на майката, като с решение № 269/09.06.2023 г. по гр. дело № 2485/2022 г. на АРС е определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч., без преспиване при бащата, до навършване на тригодишна възраст; след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. с преспиване при бащата; по 20 дни през лятото, който период не съвпада с отпуска на майката; по един ден на Коледа, Нова година и Великден и по три дни през зимната и пролетната училищни ваканции. С решение от 09.05.2023 г., влязло в сила на 03.07.2023 г., ответникът Ф. (бащата) е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ответницата Л. и му е наложена мярка за защита да не я доближава за периода от 6 месеца, считано от 09.05.2023 г. В периода от постановяването на решение № 269/09.06.2023 г., с което е определен режимът на лични отношения между детето и бащата, до изтичане на срока на мярката за закрила – 09.11.2023 г., детето е предавано от майката на ищците по настоящото дело, които са го предоставяли на бащата за осъществяване режима на лични отношения съгласно решението на съда, а впоследствие отново бабата и дядото на детето са го връщали на майката. Това положение е продължило и след изтичане срока на действие на заповедта за защита от домашно насилие.
Горните обстоятелства са и безспорни между страните по делото.
Правилни са и фактическите констатации на въззивния съд, че до фактическата раздяла на родителите на 14.12.2022 г. детето е обитавало дома в [населено място], познава средата там, 4 както и че бабата и дядото (ищците) имат желание да общуват с внучката си, могат да подкрепят нейното физическо, емоционално и духовно израстване и са заинтересовани в отглеждането и възпитанието на детето. Доводите в касационната жалба на майката за липса на изградена емоционална връзка между ищците и тяхната внучка са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, като жалбоподателката неоснователно се позовава в тази връзка на присъдата, с която ищецът Т. Ф. и ответникът А. Ф. (бащата на детето) са признати за виновни в това, че на 14.12.2022 г. са причинили леки телесни повреди на дядото и бабата на детето по майчина линия. Тази присъда правилно не е приета като доказателство по делото от въззивния съд, тъй като при представянето й пред него тя не е била влязла в сила; същата (вече влязла в сила) не е приета и от настоящата инстанция, тъй като събирането на доказателства в касационното производство е недопустимо, освен ако доказателствата имат значение за валидността или допустимостта на въззивното решение, какъвто не е настоящият случай. Относно инцидента на 14.12.2022 г. жалбоподателката неоснователно се позовава и на събраните по делото доказателства – свидетелските показания и влязлото в сила решение, с което бащата е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо майката, тъй като от тях се установява единствено настъпилият ожесточен конфликт между бащата и неговите родители от една страна и майката и нейните родители и сестра й от друга страна, който инцидент е и непосредствената причина за фактическата раздяла между родителите на С., както и за трайно влошените отношения между двете разширени семейства, но по никакъв начин не сочат на негативно поведение на двамата ищци към детето, нито на такова, застрашаващо неговите интереси. Показателни в тази насока са и изричните твърдения в самата касационна жалба, категорично подкрепящи се и от събраните по делото доказателства, че никой от двамата родители не препятства контактите на ищците с тяхната внучка, а напротив – в продължителен период от време (повече от година) предаването на детето за осъществяването на личните контакти с бащата е извършвано именно чрез двамата ищци, които са го взимали и връщали в дома на майката.
Разпечатката съдържа 22 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41800657-9ae3-4a8d-ac6e-13b00bb683e4