Разпореждане № 5627 от 14.09.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5627 гр. Монтана, 14.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20261630104333 по описа за 2026 година

В производство по реда на чл. 410 от ГПК е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С. М. С., ЕГН **********. С настоящ адрес: ***** за парично вземане в размер на сумата 511.29€ главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2026 година до изплащане на вземането, сумата 118.89€ договорна лихва, 578.88€ такса за допълнителни услуги, сумата 40.58€ мораторна лихва, както и 21.24 € ДТ и 25.56 € юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от сключен Договор за паричен заем MicroCredit № 909200240810 и Договор за допълнителни услуги към същия заем, сключени на 06.10.2025 г.

Кредитното правоотношение между страните е подчинено на ЗПК. След едностранен анализ на доказателствата, съдът намира, че са налице условията на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, поради което следва да бъде отказано частично издаването на заповед за изпълнение, а на заявителя следва да се укаже възможността да предяви осъдителен иск в едномесечен срок.

Настоящият състав намира, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в сключения договор (недействителност на договора за допълнителни услуги), доколкото наличието се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата, предмет на договора и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване (арг. чл.145 ЗЗП).

Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на допълнителни услуги, в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и неразделно. С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на допълнителни услуги следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е 1 уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е предвидено в договора. Сключването на този допълнителен договор за гаранция води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Видно е, че с плащането по този договор ГПР надвишава многократно допустимия размер от 50%. Двата договора следва да се разглеждат именно като част от едно кредитно правоотношение, доколкото изпълнението на договора за заем е предпоставено от сключването на договор за допълнителни услуги. Не случайно и заявителят претендира съвместно вземането.

Сключването на този допълнителен договор за води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Нарушението на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на договорките между страните, поради което и длъжникът дължи връщане само на заетата сума. В конкретния случай е претендирана такава в размер на 511.29€.

Изложеното по – горе води до извод за наличие на предпоставките на чл. чл.411, ал.2, т.3, предл.2 ГПК, поради което съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С. М. С., ЕГН **********. С настоящ адрес: ***** В ЧАСТТА за сумите: 118.89€ договорна лихва, 578.88€ такса за допълнителни услуги, сумата 40.58€ мораторна лихва, както и за държавна такса над сумата от 10.86 € /за разликата до 21.24 € не се присъжда/.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърленото вземане.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

2