Решение № 7401 от 22.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7401

Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20267180700397 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

2. Образувано е по жалба, предявена от С. П. Н., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощник адвокат М., против Решение № 1040-15-15/26.01.2026 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-8471-3 от 19.12.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на Н. по чл. 54а от КСО, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004.

В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. За да постанови оспореното в настоящото производството Решение № 1040-15-15/26.01.2026 г., Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:

С. П. Н. е подала чрез Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив Заявление вх. № 611-6847/07.08.2025 г. с рег. № 151-00-8471/07.08.2025 г. в ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на ПОБ, като в него е посочено, че последната й заетост е в Германия и същата е приключила на 01.08.2025 г.

Във връзка с писмо изх. № У-151 -00-8471-1/12.08.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, Н. е представила Заявление с вх. № 1019-15-2678/20.08.2025 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, с вписани осигурителни периоди по законодателството на Германия от 01.12.2019 г. до 31.03.2022 г., от 01.08.2022 г. до 31.07.2024 г. и от 01.08.2024 г. до 31.07.2025 г., ведно с приложени документи във връзка с упражняваната трудова дейност в Германия, формуляр за удостоверяване на осигурителни периоди в Германия и декларация от 20.08.2025 г. относно определяне на пребиваване на лицата във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Същите са приети със справка с вх. № 151-00-8471-2/22.08.2025 г.

Посочено е, че в случая се касае за искане за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61 - 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а – 54б от КСО.

При разглеждане на административни преписки с трансграничен елемент институциите за социална сигурност се сочи, че обменят информация с институциите на други държави-членки за удостоверяване на данни и обстоятелства, свързани с изплащане на обезщетения, в това число и ПОБ. Информацията се обменя чрез Структурирани електронни документи (СЕД), като обезщетенията се отпускат и изплащат единствено въз основа на официално потвърдена информация от КИ на съответната държава-членка.

Чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (EESSI), до КИ на Германия е изпратен формуляр СЕД U001 - искане на осигурително досие за удостоверяване на декларираните от лицето осигурителни периоди.

При разглеждане на заявления, подадени при прилагане на разпоредбите на чл. 61 - 65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а – 54б от КСО, от съществено значение се посочва, че е определяне на пребиваването на лицата, поради това, че този въпрос оказва влияние спрямо компетентността на българската институция по отношение на отпускането и изплащането на паричните обезщетения за безработица. По правило всяко лице, което осъществява дейност като наето лице или самостоятелно заето лице в дадена държава-членка, се подчинява на първо място на законодателството на държавата, в която действително осъществява икономическа дейност (член 11, § 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.). Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В тази разпоредба са установени условията, при които спрямо безработно лице, кандидатстващо за отпускане на обезщетение за безработица, е приложимо законодателството на държавата-членка по пребиваване. Така съгласно чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В този случай, съгласно чл. 65, § 5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., това лице получава парично обезщетение за безработица в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Това обезщетение се предоставя от институцията по пребиваване.

Мотивирано е, че за изясняване на понятието „държава по пребиваване“, в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за установяване на процедура по прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., са регламентирани „Елементи за определяне на пребиваването“. В тази връзка е изготвен и Практически наръчник относно законодателството, приложимо в ЕС, ЕИП и Швейцария, изготвен от и одобрен от Административната комисия по чл. 71 от Регламента за координация на системите за социална сигурност, състояща се от представители на държавите-членки, предназначен да служи като работен инструмент в помощ на институциите, работодателите и гражданите при решаване на въпроса законодателството на коя държава - членка трябва да бъде приложено при дадени обстоятелства. В посочения документ, публикуван и в официален превод на български, в част трета от същия, озаглавена „Определяне на пребиваването“ се сочи, че е указано много подробно как се дефинира понятието „пребиваване“, какви са критериите за определянето му и са дадени и конкретни примери в насока на това как да бъдат оценявани конкретни ситуации. Регламент (ЕО) № 987/2009 г., в чл. 11, ал. 1 предвижда, че при спор между държави-членки относно обстоятелството, коя е държавата по пребиваване се следва оценка на това къде е центърът на интересите на лицето, вземайки предвид конкретни релевантни факти, неизчерпателно и примерно по целесъобразност изброени, като: продължителност и непрекъснатост на пребиваване на територията на съответните държави-членки, естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Според чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в § 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

Във връзка с определяне на държавата по пребиването на лицата при прилагането на чл. 65 (2) във връзка с чл. 65 (5) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., на безработните лица се предоставя за попълване декларация с въпроси относно естеството и специфичните характеристики, постоянния характер и продължителността на упражняваната трудова дейност.

В представената Декларация от 20.08.2025 г. относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., е посочено, че Н. е вписала, че през последните 5 календарни години преди годината на прекратяване на последната заетост и през годината, през която е прекратена последната заетост, е работила в Германия, като е посочила следните периоди: от 01.12.2019 г. до 31.03.2022 г., от 01.08.2022 г. до 31.07.2024 г. и от 01.08.2024 г. до 31.07.2025 г. Съгласно декларираните обстоятелства, през периода на последната заетост на Н., няма деца под 18 години, а съпругът и е бил първоначално в България, а през последната 1 година и 7 месеца са били заедно в Германия. Н. е посочила, че роднините й са живели в Република България и притежава постоянно жилище в страната по произход, плащала е данъци върху доходите по последната заетост в Германия, където е живяла под наем. Прибирала се е в България по време на отпуск и е отбелязала, че нищо друго не я свързва с държавата по последната заетост и не смята да се завръща там.

Предвид липсата на необходимата информация за отпускане на ПОБ, с разпореждане [номер]-00-8471-1/26.08.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, производството по отпускане на ПОБ е спряно на основание чл. 54г, ал. 4, т. 1 от КСО.

Със Заявление с вх. № 1019-15-2678#1/11.09.2025 г. Н. е представила допълнителни документи от Германия, които с формуляр СЕД Н001 - Уведомление/искане за предоставяне на информация чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (EESSI) са изпратени до КИ на Германия.

На 04.12.2025 г. чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (EESSI) от КИ на Германия е постъпил СЕД U002-Осигурително досие, с вх. № 3209-15-713#1/04.12.2025 г. В него са удостоверени периоди на заетост от 01.12.2019 г. до 31.03.2022 г. - заетост, която не представлява осигурителен период и от 01.08.2022 г. до 31.08.2025 г. - заетост, която представлява осигурителен период.

С писмо изх. № 3209-15-713#2/05.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив до Началника на сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР е изискана справка за задграничните пътувания на Н. и съпругът й за времето след 01.01.2019 г.

Получено е писмо УРИ 104600-7497, екз. № 2/14.11.2025 г. (вх. № 3209-15-713#3/12.12.2025 г.) на Началника на Сектор БДС при ОД на МВР - Пловдив, съдържащо отговор на исканата информация.

Въз основа на получения документ, с разпореждане [номер]-00-8471-2/15.12.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК.

Предвид постъпилите документи и удостоверените с тях обстоятелства, е прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост съвпадат. Като следствие от това е издадено и обжалваното разпореждане [номер]-00-8471-3/19.12.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от Н. заявление вх. № 151-00-8471/07.08.2025 г. Разпореждането е връчено чрез лицензиран пощенски оператор на 07.01.2026 г.