Определение № 2332 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2332 гр. София, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502270 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 – 278 вр. чл. 435 и сл. ГПК.

С решение с характер на определение № 246 от 8 май 2025г. по ч. гр. д.

№ 37/2025г. Окръжен съд - Благоевград е оставил без разглеждане жалба, депозирана от И. А. К. против разпореждане от 18.10.2024г. на ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело № 20247010400330 в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да вдигне запора на банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД и да намали дължимите пропорционални такси по изпълнителното дело и прекратил производството в посочената част. С решение № 246 от 8 май 2025г. по ч. гр. д. № 37/2025г. Окръжен съд Благоевград се е произнесъл и по същество, като е отменил разпореждане от 18.10.2024г., постановено по изпълнително дело № 20247010400330 по описа на ЧСИ А. Ц. в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да намали приетото юрисконсултско възнаграждение на взискателя и вместо това е постановил, че намалява същото до размера от 50 като разноски, дължими по изпълнително дело № 20247010400330 по описа на ЧСИ А. Ц. от длъжника И.

А. К. на взискателя „ЕОС Матрикс" ЕООД за юрисконсултско възнаграждение и потвърдил разпореждане от 18.10.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20247010400330 по описа на ЧСИ А. Ц. в частта, в която СИ е отказал да прекрати изпълнителното дело.

За да постанови акта си с характер на определение, с което е 1 констатирал недопустимост на подадената до съда жалба от длъжника по изпълнението, съдът е приел, че чл. 435 ГПК лимитативно изброява подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, като изчерпателно са посочени и основанията за обжалване на всяко от действията и запорът не е предвиден като действие, което длъжникът може да обжалва; жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да намали дължимите пропорционални такси по изпълнителното дело е приета за недопустима поради липса на надлежен акт на съдебния изпълнител, с който да са определени пропорционални такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което обжалването е прието за безпредметно.

Срещу това определение е подадена частна жалба от И. А. К. с искане да бъде отменено като неправилно. Сочи, че действията на СИ са обжалваеми.

В тази връзка излага съображения, че съдът не е взел предвид, че се е позовал на несеквестируемост на дохода в запорираната сметка, както и, че размерът на пропорционалните такси, определен от ЧСИ, е ясен – те са начислени в размер на 175, 90 лв.

Взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД не е подал отговор на частната жалба.

Частната жалба срещу посоченото преграждащо определение на съда, с което той е оставил без разглеждане подадена до него жалба, е допустима. Тя е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, правото на жалба е упражнено от заинтересувано лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК с редовна жалба, разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Нормата на чл. 435, ал. 2 (след изм. - ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.) ГПК гласи, че длъжникът може да обжалва:1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.

485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

2

В разглеждания случай в подаденото до ЧСИ възражение от 17.09.2024г., оставено като последица без уважение от ЧСИ с разпореждането от 18.10.2024г., обжалвано пред съда, с което той е отказал да уважи исканията на длъжника, длъжникът се е позовал на несеквестируемост на дохода, който постъпва в опредЕ. сметка, - и е поискал вдигане на наложения запор върху сметка в „Юробанк банк“, по която сумите са с произход инвалидна пенсия, като е посочил, че получаваната от него пенсия е под размера на минималната работна заплата, поискал е и възстановяване на преведените по сметка на ЧСИ суми, представляващи несеквестируем доход. ЧСИ е отхвърлил възражението по съображения, че несеквестируемите суми могат да бъдат изтеглени свободно. Във връзка с оплакванията му, че не дължи суми, посочени в изпратеното до него съобщение за изпълнителното дело от ЧСИ, длъжникът е изразил недоволство във възражението си и срещу размера на опредЕ.та такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която счита, че следва да възлиза в размер на 54, 45 лв.

ЧСИ, в обжалваното разпореждане, е приел, че няма основание за преизчисляване на пропорционалната такса, тъй като тя е изчислена на база размера на актуалния дълг. Обжалвайки пред съда разпореждането на ЧСИ, с което исканията от възражението му, свързани с главното му искане принудителното изпълнение, образувано срещу него да бъде прекратено, не са уважени, и с искането това разпореждане да бъде отменено изцяло, длъжникът по същество преповтаря доводите си за процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изтъкнати пред ЧСИ и пред съда.

Взискателят е оспорил жалбата на длъжника до съда, а в мотивите си, дадени на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ също е посочил, че жалбата на длъжника е неоснователна.

С оглед така приетото за установено, САС намира, че определението, с което жалбата с адресат съда е оставена без разглеждане поради недопустимостта й, е незаконосъобразно. На обжалване от длъжника подлежи, както се посочи, насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК). При положение, че длъжникът се е позовавал на несеквестируемост за принудително изпълнение на парично вземане пред ЧСИ, съответно пред съда, обжалвайки разпореждането на ЧСИ, жалбата му е допустима – с нея като правна последица той изразява недоволство от насочването на изпълнението чрез 3 запора върху несеквестируемо имущество, като съдът дължи произнасяне дали отделните изпълнителни действия, извършени по изпълнението, са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават (вж. т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС). Наред с това, тъй като длъжникът е легитимиран да обжалва и „разноските по изпълнението“ /за сравнение, редакцията на нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК до изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., сочи като предмет на обжалване „постановлението за разноските“/, жалбата срещу определения от ЧСИ размер, посочен в съобщението до него, потвърден като резултат в разпореждането на ЧСИ от 18.10.2024г., също се явява допустима, независимо дали в следващ момент на упражняването на правото на жалба ЧСИ е изготвил и нарочни сметки съгласно чл. 79 ЗЧСИ.

Посоченото в обжалваното определение, че, за да им предмет жалбата срещу разноските, следва е издаден нарочен „надлежен“ акт от ЧСИ, с който се определят разноските и акт, с който се отказва намаляването им /без да е посочено от коя норма произтича задължението на ЧСИ да се произнася по искане за намаляване на таксите по изпълнението и при липса на задължение на СИ да се произнася по разноските в един акт/, освен че противоречи на закона, доколкото, за да се определи предметът на обжалване в този случай е необходимо да е ясен размерът на задължението за разноските, независимо в какъв акт е обективиран той - в нарочна сметка/постановление/ разпореждане на ЧСИ или друг документ, изпратен до длъжника, в който е посочен размерът на разноските, така и на разрешението, дадено и при предходната редакция на закона, в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, - че „постановление за разноски“, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.

По горните съображения, в приложение на нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК и при изложените оплаквания и искания в жалбата на длъжника до съда, оставена без разглеждане, САС счете, че обжалваният акт с характер на определение, с което съдът се е десезирал от разглеждането на жалбата по същество за проверка на твърдените в нея факти, е неправилен и подлежи на отмяна, а делото на връщане за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от изложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение с характер на определение № 246 от 8 май 2025г. по ч. гр. д. № 37/2025г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалба, депозирана от длъжника по изпълнението И. А. К. против разпореждане от 18.10.2024г. на ЧСИ по изпълнително дело № 20247010400330.

Връща делото на ОС – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5