Определение № 214 от 06.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Ловеч, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500115 по описа за 2025 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 398/23.01.2025 година „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чрез юриск. Н. Пенчева А., срещу Разпореждане № 83/ 20.01.2025 г., постановено от Районен съд - Троян по ч.гр. д №1025/ 2024 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. С. Г. от град Троян, Ловешка област.

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заявлението е редовно по смисъла на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, като счита, че заповедният съд е излязъл извън рамките на вменената му по закон проверка. Позовава се на съдебна практика на окръжни съдилища.

В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. С. Г. от град Троян, Ловешка област, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесете по съществото на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, 1 намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. С. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: от град Троян, Ловешка област, ул. „Христо Ботев“ бл. 171, ет.3, за вземане в размер на 436.09 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит ***; 32.83 лева - възнаградителна лихва за периода от 24.02.2024г. до 24.05.2024 г.; 28.96 лева – обезщетение за забава, начислено за периода 25.02.2024 година до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в Рс до окончателното изплащане на вземането.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски № *** от 24.07.2023 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и Д. Г., за сумата от 1000 лева, обезпечено с договор за поръчителство между длъжникът и „Кредит Гаранция“ ЕООД, сключен но същата дата. Поради неизпълнение от страна на длъжника, задължението е изпълнено от поръчителя. На 21.06.2024 година вземането е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Твърди се, че длъжникът е уведомен с писмо изх.

№ УПЦ-П-ККМ-Г/ *** от 28.06.2024 г.

Първоинстанционният съд с разпореждане № 18/ 03.01.2025 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да представи всички документи по договора за кредит, включително и договора за цесия и за уведомяване на длъжника; да индивидуализира претендираните вземания, като посочи какви плащания е направил длъжника и каква част от главното и аксесорните задължения са погасени с направените вноски, както и кога е извършено последното плащане.

С молба вх. № 198/ 13.01.2025 година заявителят е посочил, че нормата на чл. 410, ал.3 от ГПК изчерпателно изброява какви приложения следва да се представят, като не предвижда представяне на уведомление по чл. 99, ал.3 от 2

ЗЗД, и изследването на този въпрос на е предмет на заповедното производство. Изтъква се, че въпросът за извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото състезателно производство, поради което не е носима от ищцовата страна. Позовава се на практика на окръжни съдилища.

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че същото е нередовно и не са отстранени констатираните нередовности.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, по ясен и разбираем начин.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед 3 за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. II т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241 от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия, по изискуем потребителски кредит. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията чрез писмо с изх. № УПЦ-ПККМ-Г/ *** от 28.06.2024 г., от името на цедента, изпратено до длъжника без в тази насока да е посочено кога и от кого е получено и без да е приложена самата разписка.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, както и всички факти относно цедирането и настъпването на изискуемостта, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна 4 индивидуализация на вземането не е направена,поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, на договорната лихва, като това не може да се извлече и от приложения договор, вкл. и погасителния план, с оглед данните за извършени плащания. Не е ясен и ГПР, който съгласно договора - чл. 1, ал.4 е отразен в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, но същото не е представено със заявлението. Твърди се, че е извършено плащане от поръчителя, като в такъв случай не е налице вземане в полза на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде възражение. Това е необходимо и с оглед задължението на съда по чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника за цесията, и съответните приложения към договора за кредит, съдържащ уговорения ГПР. Освен това от представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на заявителя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС- Троян е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 83/ 20.01.2025 г, постановено от Районен съд - Троян по ч.гр. д № 1029/ 2024 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. С. Г.

ЕГН **********, с настоящ адрес: от град Троян, Ловешка област, ул.

5

„Христо Ботев“ бл. 171, ет.3, по Договор за потребителски № *** от 24.07.2023 г. с кредитор „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6