Определение № 1678 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1678 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501427 по описа за 2024 година Производството е образувано по въззивна частна жалба от М. Б. Д., ЕГН **********; и Х. Б. Д., ЕГН **********; чрез тяхната майка и законен представител М. Б. П., ЕГН **********; против определение № 5475/06,05,2024 г., постановено по гр. д. № 6718/2024 г. на РС Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

С оплакване за незаконосъобразност на определението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните окръжният съд приема следното:

Производството пред РС е образувано по предявена от М. Б. Д., ЕГН **********; и Х. Б. Д., ЕГН **********; чрез тяхната майка и законен представител М. Б. П., ЕГН **********; против Х. П. Б., ЕГН **********; молба за защита от домашно насилие.

Твърди се, че ответникът е фактически съжител на Х. Б., която е баба по бащина линия на двамата малолетни молители. Твърди се, че в периодите на осъществяване режима на лични отношения между молителите и техния баща, последният ги оставя на грижите своята майка (посочената по1 горе тяхна баба) и в резултат на това молителите пребивават за различни периоди от време в дома, в който тя съжителства с ответника. Твърди се, че с изказванията си пред децата по адрес на тяхната майка ответникът разрушава добрия й образ и ги настройва срещу нея, с което ги травмира и им причинява психо-емоционални вреди.

Твърди се, че описаното поведение на ответника спрямо молителите представлява домашно насилие, тъй като децата били поверявани от техния баща на грижата на ответника, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 8 от ЗЗДН. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови мерки на закрила, като забрани на ответника да приближава до молителите и да осъществява контакт с тях.

С обжалваното определение РС е върнал молбата като недопустима и е прекратил производството по нея като е счел, че между страните не е налице такава връзка, даваща основание защитата на молителите спрямо ответника да бъде реализирана по реда на ЗЗДН. Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН въвежда – като условие за приложимост на защитата по този закон, изискването между пострадалия и извършителя да е налице определена връзка – родствена или фактическа, като изброява конкретни хипотези (настоящи или бивши съпрузи, съжители или интимни партньори; родители на общо дете, роднини по права линия – възходящи или низходящи, роднини по съребрена линия до четвърта степен вкл. или по сватовство до трета степен вкл., както и когато извършителят е настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено; родственик на настоящ или бивш съжител или интимен партньор на пострадалия; настоящ или бивш съпруг, съжител или партньор на родителя на пострадалия). От изброяването е видно, че се имат предвид хипотези, в които страните са в близка връзка, обуславяща специфични отношения и налагаща необходимостта от специален ред за бърза и облекчена защита на пострадалите.

Молителите се позовават на хипотезата на т. 8, която допуска защита по този закон да се търси, когато домашното насилие е извършено от настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено. Както е посочил и РС в обжалвания акт, 2 редакцията на т. 8 е нова - изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С изменението вместо „приемен родител“ са въведени хипотезите „лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено“.

Целта на изменението, съгласно мотивите към законопроекта за изменение, е разширяване кръга на допустимата защита, за да се обхванат особените случаи на представителство и грижа за деца, както и уеднаквяване на терминологията, използвана в чл. 36д ал. 3 и 4 от ЗЗДет. и в чл. 137 ал. 1 и 3 от СК.

Разпоредбата на чл. 36д от ЗЗДет. урежда защита на дете – жертва на насилие или експлоатация. Ал. 3 предвижда като мярка за закрила при извършено насилие от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, възможност детето да се настани извън семейството в социална услуга за деца, и предписва в тази случаи в решението на съда да се постановяват мерки по отношение на родителските права. Предвидените мерки за закрила – извеждане на детето от семейната среда, и необходимостта от постановяване на мерки относно родителските права, сочат, че се имат предвид хипотези, в които насилието е упражнявано в семейната среда на детето от лице, комуто трайно са възложени грижите за отглеждането и възпитанието на детето. Това се потвърждава и от разпоредбата на пар. 1 т. 3 от ДР на ЗЗДет., която изрично разяснява, че "Други лица, които полагат грижи за детето" са семейство на роднини и близки или приемно семейство, при които детето е настанено по реда на чл. 26, както и останалите лица, при които детето пребивава по настоящ адрес.

В този смисъл е употребено понятието „Лица, на които са възложени грижи за детето“ и в разпоредбата на чл. 137 от СК, озаглавена „Особени случаи на представителство и грижа“. Тази разпоредба урежда права на лицата, на които са възложени грижи за дете или при които дете е настанено по съдебен ред, като сочи хипотези на трайно установени отношения в средата, в която детето се отглежда.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 3 т. 8 от ЗЗДН не е приложима за всяко краткотрайно пребиваване на детето при някой възрастен (извън останалите хипотези на родствена или фактическа връзка по чл. 3), а се отнася за особени хипотези на възлагане на грижи или 3 поверяване на детето по силата на нарочен акт (административен или съдебен), създаващ състояние на трайна връзка и среда за отглеждане и възпитание на детето. В този смисъл са изложените от РС съображения, които настоящата инстанция напълно споделя.

Следователно обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5475/06,05,2024 г., постановено по гр. д. № 6718/2024 г. на РС Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4