Решение № 992 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110208273 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

„****”ООД, ЕИК ***, представлявано от И.Й. и А.Й. обжалва наказателно постановление (НП) № 42-0001285/16.05.2022г. издадено от Д.И.Б.–Директор на Регионална дирекция”Автомобилна администрация”, с което е наложена:имуществена санкция от 3 000/три хиляди/лева - за нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят представител поддържа жалбата. чрез процесуалния си

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по 1 чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество и основателна.

На 21.03.2022г., около 14:00 часа, в град София, ул.”Витиня” № 1, в административната сграда на

РД”Автомобилна администрация”от служителите й, сред които свидетеля Д. Б., била извършена проверка на транспортната документация на „****”ООД.Проверяващите констатирали, че на 27.03.2021г. превозвачът осъществил превоз на пътници за собствена сметка, с водач Герасим Вергилов Радев, който управлявал автобус с рег.№ ****, и който не отговарял на изискванията за притежаване на карта за квалификация на водач за категория D/пътници/. Във връзка с констатираното нарушение, свидетелят Б. съставил АУАН, въз основа на който АНО издал обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитания свидетел Д. Б..

От показанията на свидетеля Ц.Ц. се установява, че от страна на жалбоподателя винаги, включително и на процесната дата автобуса на фирмата е извършвал само и единствено превоз на работници, които са служители на „****”ООД и работят на лозовите масиви в село **** Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на последното.

Допуснато е съществено процесуално нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Не е посочена ясно приложимата правна норма. За нарушена се сочи разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП, която определя само изискванията, на които следва да отговаря водачът, но не и формата на изпълнителното деяние. В чл.7б, ал.1 се сочи общо изразът „осъществяват превози на пътници и товари”, който е конкретизиран едва в разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвП с конкретните форми: назначи на работа или допусне.

Последната разпоредба не се посочва като нарушена, а само като определяща санкцията и то по неясен начин. Посочен е чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвП-за първи път в НП, в АУАН липсва посочване на тази разпоредба. Неясно остава коя хипотеза касае сочената разпоредба. Същата гласи: Който назначи на работа 2 или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Разпоредбата има три хипотези, в които задава алтернативни белези.

АНО е следвало да посочи и конкретно къде е осъществен превозът, тъй като този факт е част от административнонаказателното обвинение и липсата нарушава изискването за пълно описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му.Относно мястото на извършване на нарушението също липсва конкретика. Ето защо следва извода, че в случая не са спазени разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и мястото на извършване на нарушени ята не е посочено точно и разбираемо.

Непосочването по ясен и непротиворечив начин на място на извършване на нарушението е ограничило защитата на жалбоподателя по факт ите на деянието и обстоятелствата при които е извършено.

От правна страна АНО е следвало да посочи, че е нарушена нормата на чл.96г, ал.1, вр. с чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП, но разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвП е посочена за първи път едва в НП, като санкционна . Съгласно чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени, необходимо е правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и тази, отразена в НП. Посочването на разпоредба от нормативен акт, като нарушена за първи път в наказателното постановление и непосочването на същата в акта за установяване на административно нарушение, създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение. Засегната е възможността, предоставена от закона на нарушителя още в началото на административнонаказателното производство срещу него да научи конкретните обстоятелства на нарушението, правните разпоредби, които са нарушени.

Следва да се посочи, че по делото се събраха и доказателства относно това, че водачът е превозвал не пътници, а работници, полагащи труд в лозовите масиви на дружеството-жалбоподател, което не предполага допълнителна квалификация за Герасим Вергилов Радев и разколебава извода на АНО за извършено административно нарушение.

С оглед гореизложеното, НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер съгласно чл.18, ал.2 вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 600 лева.

3

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 42-0001285/16.05.2022г. издадено от

Д.И.Б.–Директор на Регионална дирекция”Автомобилна администрация”, с което на „****”ООД, ЕИК *** е наложена: имуществена санкция от 3 000/три хиляди/лева - за нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози.

О С Ъ Ж Д А ИЗПЪЛНИТЕЛНА

АГЕНЦИЯ”АВТОМОБИЛНА

АДМИНИСТРАЦИЯ”да заплати на „****”ООД, ЕИК *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600/шестстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4