Решение № 3346 от 05.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3346 гр. София, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110206141 по описа за 2025 година СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, след провеждането на което, като съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление №25-4332-006383/26.03.2025 г. издадено от Д.Д., началник сектор при СДВР, ОПП – СДВР, упълномощена да издава наказателни постановления със Заповед на министъра на вътрешните работи с рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г., с което страните са запознати.

Жалбата е подадена в срок от активно легитимирано за подаването й лице.

Самото НП, което се обжалва, е издадено от компетентен за издаването му административно наказващ орган, въз основата на АУАН, който също е съставен от компетентен за това орган. Самият АУАН е съставен след преглед на видеозаписи на АТСС, което е констатирало и заснело самото нарушение.

Причината за съставяне на АУАН, е тежестта на нарушението, чиято санкция включва не само глоба ( противен случай директно би се издал ЕФ), но и лишаване от право да се управлява МПС за определен срок. Това означава, че за установяване на нарушението актосъставителят е разчитал не само на своите преки възприятия в момента на извършване на нарушението, а и след преглеждане на доказателствения материал – записа и снимките на АТСС.

1

Самото АТСС съдът служебно констатира, че липсва основание за съмнение в техническата му годност, предвид приложените към преписката Удостоверения – за одобрен тип и за проведена последваща проверка на средството.

АТСС е била разположена на пътя от автопатрул, като видно от съставения за използването на това АТСС Протокол – също приложен, датата и часът на нарушението попадат във времевия обхват, в който е отразено да е провеждана операцията по контрол на скоростта на посочения участък от пътя, в рамките на който попада и мястото, посочено в АУАН и НП като място на извършване на нарушението. Съдът не намира проблем и в обозначаване на отсечката, колкото и дълга да е тя, в този АУАН. И отново във връзка с коректното посочване на местопроизшествието, съдът намира за необходимо да обърне внимание на процесуалния представител на жалбоподателя, че навсякъде сред материалите по делото – АУАН, Протокол за използване на АТСС, а и на инкорпорирания в снимката, фиксираща нарушението, е указано нарушението да е извършено до пощенска станция, а не до пощенска кутия.

Доколкото съдът излага мотивите си в откритото съдебно заседание, в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът го приканва в бъдеще да не прави опит за подвеждане по този начин. Няма защо да се търси на фотоснимката изображение на пощенска кутия, когато става въпрос за цяла пощенска станция, пощенски склон - сграда, а не кутия.

Съдът в отговор на възражението на процесуалния представител на жалбоподателя изразява становището си, че за доказателство на регистрационния номер процесното МПС служи не само визуалното изображение на снимката, направена от АТСС в момента на заснемане на нарушението. Тази снимка, разпечатана и приложена към делото действително е с недобро качество – лошо принтирана или заснела зацапан номер. Като доказателство за този регистрационен номер служи и инкорпорирания във видео файла и автоматично инкорпориран от самата АТСС регистрационен номер, който самата АТСС автоматично разчита. В тази връзка съдът намира за безспорно установено, че посоченият в АУАН и в обжалваното НП регистрационен номер на мотоциклета е именно този, който АТСС е разчела и инкорпорирала като текст в снимката на нарушението.

Самото нарушение достатъчно ясно и конкретно е описано в обстоятелствената част на АУАН, а и на обжалваното НП.

2

По отношение удебеляването на предпоследния символ в регистрационния номер на мотоциклета в Декларацията, за която процесуалният представител на жалбоподателя настоява да внася неяснота относно лицето, направило удебеляването, което счита за поправка, настоящият съдебен състав смята, че този въпрос би имал своето значение в случай, че този регистрационен номер установяваше друг регистрационен номер на МПС, което да е неотносимо към случая. В Декларация, която се подава доброволно, от значение е волята на декларатора и поводът, по който се подава. В случая, деклараторът е поканен да декларира, ако желае (защото като нарушител има право и да откаже да съдейства на контролния орган по подаването на тази декларация), дали е предоставял владението на собственото си МПС – конкретен индивидуализиран чрез регистрационния му номер мотоциклет на друго лице на конкретна дата – датата на нарушението.

Деклараторът саморъчно е вписал ръкописния текст на Декларацията, вкл и регистрационния номер на своя мотоциклет. Удебеляването на предпоследния символ не внася изменение във волеизявлението му, доколкото декларацията е подадена по повод изрично запитване за точно този мотоциклет, с който се твърди да е извършено нарушението. Затова съдът намира, че липсата на подпис на лицето, внесло удебеляването/поправката в предпоследния символ на Декларацията не съставлява процесуално нарушение – тази Декларация се подова доброволно; подадена е от собственика на мотоциклета, който се индивидуализира чрез този регистрационен номер; регистрационният номер е вписан саморъчно от декларатора; декларацията има значението на признание за определени факти и обстоятелства от значение за изясняване на случая – кой е управлявал този мотоциклет на датата на нарушението. Затова съдът приема, че липсва основание да се приеме, че деклараторът е питан зали на конкретна дата е управлявал някой друг свой мотоциклет – също „***“, но с регистрационен номер, различаващ се с 1 символ – предпоследния символ от регистрационния номер на хондата, предмет на това дело, който също да е негова собственост и за който всъщност да е направил волеизявлението в декларацията, а неизвестно лице впоследствие да е преправило това изявление, преправяйки и удебелявайки единствения различен символ в този регистрационен номер, и всичко това да е направено в ущърб на жалбоподателя. Липсват данни по делото, а и не се твърди друго, жалбоподателят да притежава втора ***, при това с регистрационен номер, 3 различаващ се само в предпоследния си символ с процесния номер. Затова липсва основание да се приеме, че някое друго лице, а не декларатора, е внесъл удебеляването при изписването на номера. Доброволността на декларацията пък изключва възможността органа, пред който се подава същата, да контролира нейното съдържание. Затова съдът приема, че не някой друг, а точно деклараторът е внесъл посоченото удебеляване.

Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно доказано процесното нарушение – както от обективна, така и от субективна страна. То е извършено виновно – умишлено. Правилно АНО е решил да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя – собственика на мотоциклета, който доброволно е в коментираната веч„е Декларация е признал да е управлявал този мотоциклет на процесната дата. Скоростта, с която този мотоциклет се е движил е установена чрез АТСС, заснела нарушението.

Обжалваното НП обаче се явява незаконосъобразно издадено, т.к самото административнонаказателно производство е образувано незаконосъобразно – в извънпроцесуално време. Както процесуалният представител на жалбоподателя обърна внимание, разпоредбата на чл.34, ал.1, изр второ от ЗАНН - Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя…, е преклузивен, с изтичането на три месеца от установяване на нарушението и извършителя му, се прекратява възможността на контролния орган да ангажира административнонаказателната отговорност на конкретно лице.

От значение в случая е моментът, в който е установен нарушителя и дали до съставянето на АУАН, което е станало на 04.03.2025г. са изминали повече от три месеца от установяване самоличността на нарушителя, извършил деянието на 30.10.2024г. в София. За съда е от значение и евентуалното късно установяване на тази самоличност да не се дължи на незаинтересованост на контролните органи

Съдът намира за безспорно установено, че за контролните органи – в случая полицаи при ОПП – СДВР, които на 30.10.2024г са били наряд със служебен автомобил с рег.№ *** и в 11,00 часа са активирали АТСС с идентификационен № *** в София, на бул.Марко Семов до пощенска станция 4

1784, в участъка от ул.Йерусалим към бул.Св.Климент Охридски за контрол на движението - спазване на законовото ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, с посока на задействане – отдалечаващ се обект, в стационарен режим на измерване на АТСС, които са присъствали на местопроизшествието към момента на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя е била веднага установима – при инициатива за това от тяхна страна. *** е собственост на нарушителя. Полицаите са били в състояние, при желание, разбира се, веднага да установят самоличността на нарушителя. Превишаването на разрешената скорост на движение от мотоциклетиста е съществено – с над 80 км/ч над законово допустимите 50 км/ч – обстоятелство, което за полицай с опита и компетентността на служител на ОПП – СДВР би следвало да означава, че всеки от автопатрула е следвало да съобрази веднага, че това превишаване е толкова съществено, че излиза приложното поле на електронния фиш, който системата ще създаде автоматично, че това нарушение следва да бъде изведено пред скоби – да се разгледа преимуществено – след като за санкционирането му законодателят е предвидил не издаването на ЕФ, а съставянето на АУАН, който от своя страна пък е обвързан с преклузивен срок за съставяне.

За това, че извършеното нарушението е било установено от автопатрула още в момента на извършването, указват и отразеното в Протокола за използване на АТСС, съставен от В.А. 03.10.2024г. На тази дата е мл.автоконрольор В.А. е предал протокола на ст.инспектор Т.Н. – видно от Разписката, инкорпорирана в самия Протокол и Протоколът е бил проверен на следващия ден от ст.комисар К., видно от съответната разписка – отново инкорпорирана в Протокола.

Видно от Протокола, системата е действала от 11,00 до 12,30 часа на 03.10.2024г.; заснела е 102 нарушения, сред които и процесното, което е извършено в 11,58 часа – според записа на АТСС върху снимката.

Нарушението е установено веднага от съставилия протокола мл.автоконтрольор, броено е за нарушение, а драстично високата скорост на движение е следвало да привлече вниманието на присъствалия на местопроизшествието полицай, който да отчете нуждата от срочно съставяне на АУАН.

Това означава, че още на пътя, а и по-късно същия ден при преглеждане 5 на записите – още на 03.10.2024г., контролните органи (сред които и мл.автоконрольор В.А. от ОПП – СДВР) самоличността на нарушителя е била установима и е могло да бъде направена справка за същата своевременно, още на тази дата, още повече, че в случая нарушител е именно собственикът на процесния мотоциклет.

Обстоятелството, че от собственика е изискана Декларация кой е управлявал мотоциклета на процесната дата съдът не разглежда като доказателство, че едва на датата на попълване на Декларацията, асктосъставителят е узнал самоличността на нарушителя. Съдът изхожда от житейската презумпция, че превозните средства се управляват предимно от своите собственици. Правният характер на тази Декларация е самопризнание за негативно за декларатора обстоятелство, а никой не може да бъде осъден само на базата на своето самопризнание. В настоящият случай, доколкото тази декларация не оборва посоченото вече положение – че вещите се ползват от собствениците си, в частност - че МПС се управляват от своите собственици, съдът намира за безспорно установено, че на процесната дата и място именно жалбоподателят Б. е управлявал собствения си мотоциклет в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.