Решение № 852 от 19.07.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2079/2022
- Вид
- Решение № 852
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 26.02.2025
- Състав
- ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106 · Кодекс за застраховането
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 852 гр. Бургас, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20222100102079 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Х. М. Х., от с. М. к., Община Т., с която претендира осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София, да му заплати следните суми: 170 000 лева, частично предявена от 240 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от ПТП, настъпило на 02.06.2022 год. на автомагистрала „Тракия“, в участъка между 357 и 358 км. в посока гр. Бургас, причинено от А. Н. В., водач на л. а. „Ауди А8“, рег. № 9499МХ, за което е образувана Щета № 2210022702/2022 год. при ответното дружество, и 11 973,30 лева – обезщетение за имуществени вреди (сбор от направените от ищеца разходи за медицинско обслужване, медикаменти, транспорт с линейка и болнични такси, по фактури и фискални бонове, издадени през периода 10.06.-24.09.2022 год.), последица от същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете процесни главници, начиная от 29.07.2022 год. до окончателното им изплащане; ангажира доказателства; претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалния си представител, на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв.
Главният иск за имуществени вреди е уточнен с писмени молби от 1
21.12.2022 год. и 19.01.2023 год.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 499, ал. 1, чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД.
Ответното АД оспорва исковете със следните съображения: не е налице деликтният фактически състав, в т. ч. вина и противоправност в поведението на водача А. В.; недоказаност на механизма на настъпване на ПТП и на уврежданията на ищеца; налице е прекомерност и недоказаност на главниците, вкл. и поради 30 %-тно съпричиняване на вредите от пострадалия ищец, който пътувал в лекия си автомобил без поставен обезопасителен колан – съгл. писмена уточняваща молба от 02.05.2023 год. Ответникът е признал съществуването на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГО към 02.06.2022 год. за автомобила, управляван от дееца А. В., както и настъпването на процесното ПТП, при което е пострадал ищецът Х..
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от доказателствата по делото, около 09.08 ч. на 02.06.2022 год. ищецът Х. Х. управлявал л. а. марка „Опел“, модел „Комбо“, рег. № У3112АХ, по автомагистрала „Тракия“, при км. 357, в дясната лента за движение в посока гр. Бургас. В лявата лента (за изпреварване) на същото платно се движел л. а. марка „Ауди“, модел „А8“, рег. № А9499МХ, управляван от А. Н. В., който изгубил контрол над автомобила си, навлязъл в дясната лента, а после и в аварийната лента, автомобилът му се блъснал в еластичната мантинела, върнал се обратно на пътното платно, където блъснал отзад автомобила на ищеца. Вследствие от този сблъсък л. а. „Опел“ излязъл извън пътното платно и се преобърнал по таван, а водачът му Х. Х. е бил изхвърлен от купето.
За това пътно-транспортно произшествие е бил съставен констативен протокол от 02.06.2022 год. от служител на ОД на МВР – Бургас.
Ищецът сочи, че вина за настъпване на произшествието носи водачът на л. а. „Ауди“ – А. В., който, поради движение с несъобразена скорост, не успял да избегне удара с правомерно движещия се автомобил „Опел“, 2 управляван от Х. Х..
Безспорен по делото факт е, че към момента на процесното ПТП за управлявания от А. В. лек автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника-застраховател.
Ищецът е отправил в писмена форма две извънсъдебни застрахователни претенции за обезвреда към ответника, който е съставил Щета № 2210022702/2022 год. Първата от тях е получена от застрахователя на 29.07.2022 год., тя се отнася за обезщетението за неимуществени вреди – 240 000 лева, и за имуществените вреди от 9613,98 лева. С втората претенция, получена от ответника на 17.10.2022 год., се въвежда като ново искане обезщетение за имуществени вреди за сума от 2359,32 лева. С две писма – от 12-и и 24.10.2022 год., ответникът е отказал изплащане на застрахователните обезщетения до момента, в който ищецът представи допълнителни доказателства по чл. 106, КЗ – документи, рентгенови снимки и фотоснимки.
Част от това указание е свързано с документи, за които не е установено дали са съществували както към момента на съставяне на писмото, така и към настоящия момент (присъда, решение или споразумение по наказателно дело, постановление за прекратяване на наказателно производство, служебна бележка), поради което ищецът е бил поставен в невъзможност да изпълни в цялост указанието на застрахователя. На ответника е бил представен съставеният констативен протокол за ПТП, поради което отказът на застрахователя за произнасяне по същество по претенцията за щета е недопустим, предвид разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1, КЗ.
Вследствие от описаното произшествие ищецът Х. Х. е претърпял тежка политравма, изразяваща се в: контузио капитис; вулнус лацеро контузим глабеле; комоцио церебри; контузио торацис; параартикуларна фрактура в областта на ос сакрум и диасхиза – тип 3 по „Young and Burgess”; фрактура на десен трансверзален израстьк на L3; деколма на дясна подбедрица в просималната част по задна повърхност; остра бъбречна недостатъчност; силно разтворена травматична симфиза на таза; фрактури на 5-та ребрена дъга в дясно и 6 ребрена дъга в ляво; открита рана на главата; охлузна рана на дясна подбедрица и проксимално с дължина 10 см.; закрито счупване на пубиса (срамна кост); закрито счупване на 4-ти и 5-ти торакален гръбначен прешлен – за тези травми са представени писмени доказателства, 3 те се установяват и от изготвеното и прието по делото медицинско експертно заключение, неоспорено от страните.
Ищецът Х. Х. твърди, че в резултат от процесното ПТП е претърпял оперативна намеса и множество други медицински интервенции, наложили болничното му лечение в продължение на повече от 44 дни; била му направена и животоспасяваща операция в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“София; бил му е поставен катетър, възстановявал се дълго време; бил обездвижен, на легло, обслужван изцяло от с. си; бил стресиран и уплашен, а нормалният му живот на физически и психически здрав мъж бил променен изцяло в негативна посока, като последиците не са отшумели и понастоящем.
В подкрепа на тези твърдения са ангажирани показанията на двама свидетели.
С. на ищеца – М. Х.а, твърди, че след процесния инцидент Х. изпитвал изключително силни болки; след изписването му от болницата бил обслужван изцяло от с. си, ползвал памперси, а до края на м. август 2022 год. – и тоалетен стол за ходене по голяма нужда; превърнал се в затворен и депресиран човек, съвсем различен от мъжа преди инцидента; боял се да пътува и да управлява автомобил; изпитвал болки в кръста и краката, не можел да работи, като и понастоящем ползва болнични.
Свидетелят С. С., без родство с ищеца, твърди, че след инцидента Х. се променил негативно – станал затворен и притеснен, отказвал да се събира с приятелите си и да пътува с тях, не можел да спортува и не се чувствал добре.
По делото са приети основно и допълнително автотехнически експертни заключения, които съдът цени като обективни и безпристрастни.
Вещото лице сочи, че възникването на процесното ПТП е пряка последица от противоправното поведение на водача А. В., който е управлявал лекия автомобил „Ауди“ с несъобразена с пътната обстановка скорост, като при предприетата маневра за изпреварване автомобилът му е бил насочен твърде наляво по посока на движението, предната лява гума е срещнала твърдо препятствие – бордюрното ограждение на средната разделителна ивица на магистралата, гумата се е разкъсала, след което водачът му е завъртял два пъти волана – надясно и наляво, в резултат от което е блъснал отзад движещия се пред него автомобил на Х. Х.. Вещото лице сочи, че ищецът Х. е пътувал без поставен обезопасителен колан, поради което, при преобръщането на автомобила и счупването на панорамното стъкло, ищецът е 4 бил изхвърлен извън купето.
Според вещото лице от медицинската експертиза, в съставените медицински документи, представени по делото, детайлно са описани травмите на ищеца Х. Х., последица от процесното ПТП, като експертът изключва единствено фрактурата на ребро, каквато не фигурира в изготвената диагноза. Вещото лице ясно е посочило, че констатираните телесни поражения са последица от високоенергийна травма, получена при процесното ПТП, с последвало развитие на травматичен шок. В устното си пояснение на медицинската експертиза вещото лице сочи, че към настоящия момент ищецът се движи свободно, но са налице и неблагоприятни последици, които не ще отшумят през остатъка от живота на пострадалия Х.
Х.: изтръпване на пръстите на единия му крак, лесна уморяемост при ходене, ограничение в движението на двете тазобедрени стави и необходимост от избягване на тежки физически усилия.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за доказан по основание. Нормата на чл. 477, ал. 1, КЗ ангажира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за репариране на имуществените и неимуществените вреди, нанесени на трети лица при използване на застрахованото МПС. В настоящия казус е безспорно установен фактът на застраховане при ответника на отговорността на А. В., в качеството на водач на л. а. „Ауди А8“, рег. № А9499МХ. Деликтната отговорност на виновния водач е покрита от застрахователя-ответник, съгласно предмета на задължителната застраховка, който отговаря за претърпените от ищеца вреди. Виновното поведение на водача А. В. за причиняване на процесното ПТП се установява от съставения констативен протокол (срещу верността му не е проведено насрещно доказване от ответника) и от приетото експертно автотехническо заключение, което съдът цени като обективно и компетентно. Деецът В. е управлявал автомобила със скорост над разрешените 140 км/ч – чл. 21, ал. 1, ЗДвП , поради което грубо е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2, ЗДвП, тъй като не е контролирал непрекъснато управлявания автомобил и избраната скорост на движение не е била съобразена с интензивността на движението.
Водачът В. не се е съобразил в достатъчна степен със средата, в която се е движел (участък от магистралата с интензивно движение на ППС в утринния час на летния ден – 02.06.); той е следвало да избере значително по-ниска 5 скорост на движение при изпреварването, както и правилна траектория, за да е в състояние да контролира автомобила си в рамките на пътната лента, за да не допусне спукване на предната лява гума поради сблъсъка й с бордюра на средната мантинела. Предвид изложеното, възражението за ответниказастраховател за липса на виновно и противоправно поведение на водача А.
В. не е подкрепено с доказателства и следва да бъде прието за неоснователно.
Това мотивира съда да приеме, че не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2, ЗЗД, поради което е налице деликтна отговорност за водача А.
В., която е покрита от ответника на основание чл. 477, ал. 1, КЗ.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредата от пострадалия ищец – чл. 51, ал. 2, ЗЗД, тъй като водачът Х. Х. е управлявал автомобила си без поставен обезопасителен колан, т. е. в грубо нарушение на императива на чл. 137а, ал. 1, ЗДвП. Данните по делото сочат, че Х. не е поставил колана, с който автомобилът му „Опел Комбо“ е бил снабден – в тази насока са както безспорният факт, че пострадалият е намерен извън преобърнатия автомобил след настъпване на процесното ПТП (съгл. протоколите по досъдебното производство), така и допълнителното заключение на вещото лице по САТЕ, установило изправността на колана в автомобила и липсата на физически следи за употребата му в условие на тежък пътен инцидент (разтегляне нишките на колана и задействане на пиропатрона). Съдът отбелязва факта, че в качеството си на водач на лекия автомобил „Опел“ Х. Х. не е допринесъл за настъпване на процесното ПТП – той се е движил правомерно, с подходяща скорост и съобразно пътната обстановка. При съпричиняването ищецът, с противоправното си поведение, е спомогнал частично за собственото си увреждане, тъй като неизползването на обезопасителния колан е довело до неконтролирано движение на тялото на водача в купето на л. а. „Опел Комбо“ и изпадането му оттам през падналото (или счупено) предно панорамно стъкло на преобърналия се автомобил (Решение № 50123/20.10.2022 год. по търг. д. № 1387/2021 год. на I ТО на ВКС). Поведението на ищеца при управлението на автомобила без поставен обезопасителен колан е допринесло до настъпване на две от уврежданията (най-тежкото – счупването на таза, и счупване на израстъците на прешлените), в който смисъл е устното пояснение на медицинската експертиза. За тези вреди не може да се приеме, че са последица само от поведението на водача А. В., тъй като няма доказателства, 6 че и при правилно поставен обезопасителен колан двете счупвания за ищеца Х. неминуемо биха настъпили (вж. Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 год. по тълк. д. № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС; Решение № 207/17.03.2021 год. по гр. д. № 165/2020 год. на IV ГО на ВКС и Определение № 263/18.05.2021 год. по търг. д. № 1872/2020 год. на II ТО на ВКС).
Разпечатката съдържа 32 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/417da06a-5fbd-4028-a610-37a1bacd8642