Решение № 38 от 28.05.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Тетевен, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Б. Г. при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Г. Административно наказателно дело № 20264330200093 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. В. Б. ,ЕГН ********** от с. ******** срещу наказателно постановление №310000546/25.11.2025г . на Венцислав Спасов началник ОО“АА“ ,Областен отдел „Автомобилна Администрация“-Ловеч, с което на лицето било наложено административно наказание "глоба" на основание чл.177 ал.3т.1 от З.Дв.П.в размер на 3000лв /три хиляди лева /1533,88 евро/, за това ,че на 06.11.2026г. на ПП1-3 разклона за гр.

Я. , посока гр. С.,управлявал МПС ******** с рег. № ******** от кат.№3 като извършва обществен превоз на товари на територията на Р.България с маршрут с. Б. на АМ „Х.“ с пътен лист №0005231/06.11.2025г., като при проверката е установено ,че ППС е с маса , която надвишава допустимата максимална маса за движение по пътищата , отворени за обществено ползване –МПС с четири оси , с две управляеми оси е над 32 тона, видно от кантарна бележка 1018764/06.11.2025г. с обща маса 45440 кг, като претоварването е с 13440 кг., което е нарушение на чл.139ал.1 ,т.2,пр.2 ЗДВП във вр. с чл.6 ал.1 т.6 ,б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ .

Жалбоподателят изтъква, че следва да се изключи кантарната бележка от доказателствения материал , позовава се на пар.1 от ДР на ЗАвП и излага доводи в тази насока,моли НП да бъде отменено .

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява , представена е молба от защитника по хода на делото . Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител .

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М. Д.

М. и А. А. Д. както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На дата 06.11.2026г. на ПП1-3 разклона за гр. Я. , посока гр. С., жалбоподателят, е управлявал МПС ******** с рег. № ******** от кат.№3 като извършвал обществен превоз на товари на територията на Р.България с маршрут с. Б. на АМ „Х.“ с пътен лист№0005231/06.11.2025г., при проверката от свидетелите служители на АНО е установено ,че ППС е с маса , която надвишава допустимата максимална маса за движение по пътищата 1

, отворени за обществено ползване –МПС с четири оси , с две управляеми оси е над 32 тона, този факт е установен от кантарна бележка 1018764/06.11.2025г. което е нарушение на чл.139ал.1 ,т.2,пр.2 З.Дв.П. във вр. с чл.6 ал.1 т.6 ,б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ.

Съдът кредитира така свидетелските показания , както и така представената кантарна бележка , същата е издадена във връзка с товара на съответното МПС .

Предвид на установеното при проверката, свидетелят М. М. съставил на Д. Б. акт за установяване на административно нарушение № 00456/06.11.2025г. за нарушение на посочените по-горе разпоредби на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на който като свидетел се подписал А. Д.. Така съставеният му акт жалбоподателят Б. подписал акта и получил екземпляр от него. Няма данни по делото, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да е представил писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка.

Наказващият орган също приел, че е извършено нарушение , което квалифицирал като деянието като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Приел също така и че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. За така посочените нарушения, наказващият орган наложил на жалбоподателя предвидените в чл.

177, ал. 3, т. 1, "глоба", съответно от 3000 лева /1533,88 евро/.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законовия 14 -дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.

При съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са били спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат изискуемите по закон реквизити, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка съдът не споделя наведеното с жалбата възражение за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно непосочването на всички елементи от обективната страна на нарушението по чл. 139, ал. 3, т. 1, от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 3, т. 1,от ЗДвП въвежда глоба 3000 лв. за водач, който, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Конкретните стойности на последните пък са определени в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г.). Безспорно в разглеждания казус е било установено, а и не се спори по делото, че процесното МПС е управлявано от жалбоподателя . При това положение, при движението му по пътищата на 06.11.2025 г. за него са били в сила нормите визирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, а именно: Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси 32 t. В този смисъл правилно, както актосъставителят, така и наказващия орган са формулирали и определили словесната и цифрова квалификация на нарушението, доколкото при проверката, от представената кантарна бележка е било установено брутното тегло на товарния автомобил, е общо в размер на 45 440 килограма, т.е претоварването е с 13440 кг.

Видно от представената по делото кантарна бележка която съдът кредитира . Във въвеждащата задължението норма на чл. 139, ал. 1, т. 2пр.2 от ЗДвП се визира единствено изискването размерите , масата и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението . Съответно, състава на санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда същите елементи от обективна 2 страна на нарушението, като под израза "... без да спазва установения за това ред... " се имат предвид въведените от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ допустими норми за маса, размери и натоварване на ос – чл. 5–7 от Наредбата.

Що се отнася до наведеното възражение, че посочените ,кантарната бележка следва да се изключи от доказателствения материал , то същото не се споделя от съда по следните съображения:На първо място – макар и да не е изрично посочена в жалбата, нормата на чл.

35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ въвежда подобно задължение за контролните органи само случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 4,ал.5, ал.6,ал.7 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. чл.15 ал.6 вр. с 14, ал. 3. Разглежданият случай обаче не е такъв, тъй като не е правена проверка за съответствие. На следващо място – в случая общата маса на натоварване е била установена въз основа на документ, представен от самия жалбоподател, който той е приел без възражение относно извършеното претегляне и резултата от него.

С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, в достатъчна степен са индивидуализирани времето, мястото и начина на извършване на нарушението, както и нарушителя. Правилно също така, въз основа на констатираните обстоятелства и събраните доказателства е била определена цифровата квалификация на нарушението и приложена съответната на него санкционна норма. Извършеното административно нарушение не следва да се определи и като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушения от този вид. Жалбоподателят не сочи конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават такъв извод, а и от приобщените по делото доказателства също не се установяват такива. Ето защо, съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая, предвид претоварването МПС става нестабилно и опасно за другите участници в движението , пътната настилка се руши под тежестта на товара и също става опасна . Фактът, че нарушението е първо за него (доказателства за обратното липсват), безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство, което явно е било съобразено от наказващия орган налагайки минималния предвиден от закона размер на глобата от 3000 лева. Но в никакъв случай, само обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя не е достатъчно за достигане на извод за неговата маловажност. Предвид така изложените съображения съдът счете, че подадената от Д. В. Б. жалба против наказателно постановление №310000546/25.11.2025г на Началник на ОО "АА" Ловеч е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като постановлението следва да бъде потвърдено, като законосъобразно издадено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №310000546/25.11.2025г. на Венцислав Спасов Началник на ОО "АА" Ловеч, с което на Д. В. Б. ,ЕГН ********** от с.

******** е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лева /1533,88 евро /, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3