Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 42 от 14.11.2022, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Наказателно дело от общ характер 217/2022
Вид
Присъда № 42
Подписан
14.11.2022
В сила
30.11.2022
Състав
Христина Вълчанова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 42/14.11.2022г. по НОХ № 217/2022 г. по описа на РС Р.

С обвинителен акт РП Стара Загора, ТО Р. е внесла за разглеждане в РС – Р. материалите по досъдебно производство № 3273М- 86/2022 г. на РУ Р., като е предявила против подсъдимата В. А. А. от гр. Р. обвинение за това, че на 19.12.2021г. в гр.Р., нарушила мерки против разпространяването на заразна болест по хората, визирани в заповед № РД 01 - 977 от 26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, като лице поставено под карантина с предписание на здравните власти № 211216/389023 от 16.12.2021г., нарушила задълженията си да не напуска мястото за настаняване, където е посочила, че ще пребивава - гр.Р. кв. ,,К.” №25, за посочения в предписанието срок от 10 дни, като деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимата В. А. А., не се явява и по делото е установено, че не пребивава на посочения от нея адрес за призоваване в страната, както и че се намира в Р. Г., където работи. При горните обстоятелства делото е разгледано в нейно отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НК при преценка на съда, че явяването й не е задължително с оглед тежестта на повдигнатото обвинение и отсъствието на подсъдимата няма да попречи за разкриване на обективната истина, и с участието на упълномощения от нея служебен защитник с оглед охраняване на интересите й.

В съдебно заседание защитника на подсъдимата В. А. А. - адв.А. е представил нотариално заверена декларация, с която подзащитната му декларира, че се признава за виновна по повдигнатото обвинение по чл.355, ал.2, във вр. ал. 1 от НК. Моли наказателното производство да се развие и приключи в нейно отсъствие. Заявява, че признава изцяло фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, не желае да присъства в наказателното производството, не желае да се разпитват свидетели и заявява, че желае делото да се приключи по реда на Глава XXVII от НПК.

Защитника на подсъдимата адв.А. п оддържа декларацията, предоставена от подзащитната му и моли делото да се разгледа по реда на Глава XXVII от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК. От нейно име заявява, че тя признава всички факти и обстоятелства по обвинителния акт.

Желае производството да приключи , като съда се произнесете незабавно с присъда и счита, че с оглед предс тавената декларация от името на подзащитната му са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на особените правила - съкратено съдебно производ ство. Заявява, че е разяснил на подзащитната си всички последици от самопризнанието й, както че ще се ползва от съда като доказателство, че няма да се събират 1 допълнителни доказателства, така и привилегията на чл.58а НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. С оглед представената нотариално заверена декларация от подсъдимата А., че признава всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и желае делото да се разгледа по реда на съкратено съдебно следствие счита, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимата за извършеното престъплението по чл.355, ал.2, във вр. ал.1 от НК да й бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл.58 а от НК да бъде намалено с една трета, т.е. осем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 10000лв.

Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава XXVII от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК с оглед на наличната нотариално заверена декларация, в която подсъдимата В.

А. А. се признава за виновна по повдигнатото обвинение и изрично заявеното й желание, че желае наказателното производство да приключи по реда на Глава XXVII от НПК, както и заявеното от адв.А. в това съдебно заседание съдът счита, че са налице предпоставките за при ключване на производството п о делото по реда на Глава XXVII от НПК с оглед отсъствието на подсъдимата и обстоятелството, че адв.А. е разяснил на подсъдимата всички последици от самопризнанието й. Съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подсъдимата А. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения от РП Стара Загора, ТО Р. обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата В. А. А. е родена на 18.06.1993 г. в гр.Ямбол, български гражданин, с постоянен адрес: с.С.р общ.С. неомъжена, с основно образование, работи в „Якоби” ООД Ф.Р.Г., неосъждана, с ЕГН: **********.

На 16.12.2021 г. през ГКПП К., подсъдимата А. влязла на територията на Р. България от Ф. Р. Г. „червена зона”.

С предписание №211216/3 89023 на Директора на РЗИ Софийска област, на основание чл.61, ал.6 от ЗЗдр. и Заповед № Р Д-01-977/26.11.2021 г. подсъдимата А. е била поставена под карантина за 10-дневен срок, считано от 16.12.2021г. на адрес с.С.р общ.С. ул. „Х.Я” № 6.

2

На 16.12.2021г. подсъдимата А. пристигнала в гр.Р. и се настанила в хотел „Р.”. На 17.12.2021 г. в 16:57 ч. подсъдимата А. е подала по електронна поща до Столична РЗИ писмо, с което е посочила адрес - гр.Р., кв. "К." №25, на който щяла да спазва наложената й карантина. Писмото е било регистрирано в СРЗИ под №94-7303 и отразено в базата данни за карантинирани лица в Р. България. Предписанието №211216/389023 на подсъдимата А. е било актуализирано/ изх.№23-307112/16.12.2021г./ с адрес на който щяла да спазва наложената й карантина - гр.Р., кв."К." №25.

На 19.12.2021г. подсъдимата А. бил установена от служители на РУ - Р.

/св.Й и И. - полицаи от РУ-Р./ да обядва в ресторанта към хотела, в който била настанена.

От така приетата за установена фактическа обстановка, считам, че с деянието си подсъдимата В. А. А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 355, ал.2, вр. ал. 1 от НК, като на 19.12.2021 г. в гр.Р., нарушила мерки против разпространяването на заразна болест по хората, визирани в заповед № РД 01 - 977 от 26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, като лице поставено под карантина с предписание на здравните власти №211216/389023 от 16.12.2021 г., нарушила задълженията си да не напуска мястото за настаняване, където е посочила, че ще пребивава - гр.Р. кв. ,,К." №25, за посочения в предписанието срок от 10 дни, като деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи.

С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 година, на основание чл. 84, т. 12 от КРБ бе обявено извънредно положение на територията на страната заради разрастваща се епидемия от COVID-19, свързана със смъртни случаи. По повод на това чрез Заповед № РД-01183/06.04.2020г., издадена съобразно предви-деното в чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21/18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, Министъра на здравеопазването определи различни противоепидемични мерки, явяващи се задължителни за спазване от посочените в нея лица.

Деянието е осъществено от обективна страна с напускането на адреса за изпълнение на карантината - в гр. Р., кв. "К." № 25 на дата 19.12.2021г., посочена в обстоятелствената част на обвинението.

От обективна страна, изпълнителното деяние по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК се изразява в нарушаване на регламентирани мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората - вируса COVID-19, включен в Списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на задължителна регистрация, съобщаване и отчет - Приложение № 1 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Цитираната разпоредба на НК е бланкетна и препраща към въведени нормативни изисквания и изисквания на общия административен 3 акт, каквато се явява Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България. Същата определя изчерпателно кои правни субекти подлежат на задължителна карантина, като подсъдимият попада в категорията лица, посочени от цитираната Заповед, като лице, пристигащо от рискова държава, с потвърдени случаи на COVID-19 и потенциален заразоносител, който не е изпълнил задължението си да не напуска посочения от него адрес за периода на предписаната му карантина.

Безспорно установен е квалифициращия състава на престъплението признак по чл. 355, ал. 2 от НК , а именно, че деянието е извършено през време на извънредна епидемична обстановка, свързана със смъртни случаи – обявена и удължавана неколкократно, обхващаща и датата на процесното деяние – 19.12.2021г., съгласно Решение № 72 от 26.01.2021г. на Министерския съвет. Дифинитивно събитието се определя като бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на гражданите (арг. от § 1, т. 45 от ДР на Закона за здравето ). Една от тези извънредни защитни дейности е изискването за карантина - действие по отделяне на контактни лица на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна болест (арг. от § 1, т. 47 от ДР на Закона за здравето ).

Подсъдимата А. е бил надлежно запозната с това свое задължение – поставянето й под карантина за точно определен срок. Била е уведомена за съдържанието на издаденото Предписание, определящо ясно и недвусмислено 10-дневен период на изолация в домашни условия, считано от 16.12.2021г., на посочения от нея адрес, който период не е бил изтекъл към датата – 19.12.2021г., когато е напуснал трайно адреса - само три дни след поставянето й под карантина. Предписанието не е оспорено от подсъдимата по предвидения административен ред и е валиден административен акт, с който подсъдимата е следвало да съобрази поведението си и да изпълнява вменените й задължения.

От субективна страна, престъплението по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК може да бъде извършено единствено при форма на вината – пряк умисъл. Деецът е осъзнавал, че нарушава въведените правила и мерки, издадени против разпространяването на заразната болест COVID-19 и че деянието е извършено по време на епидемия - извънредно положение, свързано със смъртни случаи, като е искал нарушаването на тези правила и мерки. Действал е със знание за общественоопасния характер на извършеното от него деяние и желание за настъпване на неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно негово поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК . Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на 4 престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимата. Нарушавайки карантината, подсъдимата е подложила на риск здравето и живота на множество други хора.

Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимата А. ангажира наказателната си отговорност по посочения законов текст на чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността си, наказание. При определяне на същото съдът отчете висока обществена опасност на деянието, както с оглед на обществените отношения, които засяга, свързани с опазването на живота и здравето на хората, така и с оглед особеностите на конкретната проява начина и обстоятелствата, при които е извършена.