Решение № 1467 от 27.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1467 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300502031 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Обжалвано е решение № 1955/03.05.2023г., постановено по гр. д. № 4364/2022г. по описа на Пловдивския районен съд, XIV гр. с., с което е отхвърлен предявения от С.

Д. А., ЕГН ********** срещу Ю. Г. К., ЕГН ********** и О. Д. К., ЕГН **********, иск по чл. 109 от ЗС, за осъждането на Ю. Г. К. и О. Д. К. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на С. Д. А. да упражнява правото си на собственост върху ПИ с идентификатор 6285** по КК и КР на село Р., като премахнат част от сграда с идентификатор 62858.** по КК и КР на село Р., навлизаща в ПИ с идентификатор 6285**, разположена между точки 3, 4, 6, 7, 3, съгласно скица приложение № 4 към СТЕ лист 74 от делото, неразделна част от решението.Осъжда С.

Д. А., ЕГН ********** да заплати на Ю. Г. К., ЕГН ********** и О. Д. К., ЕГН ********** сумата от 1283 лева – разноски по делото.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Оспорват се изводите на районния съд, че с предявения иск се цели преустановяване на съС.ие, което не е предизвикано от поведение на ответниците, че за това съС.ие ищецът бил изразил съгласие с прехвърлянето на 1 сградата, както и че било дадено от ищеца и съпругата му изрично съгласие за преустройство на сградата в процесната част с декларацията от 2012г.Неправилно било прието също така, че при съпоставяне на плана от 1932г. и действащата в момента кадастрална карта, било налице почти пълно съответствие на външните стани на сградата, както и че едва с плана от 1978г. се обособявали два отделни УПИ-та чрез поставянето на регулационна линия по точки 2, 8, 7, 6 на приложение № 2 към СТЕ, приета по делото.В тази насока се поддържа, че с прилагането на плана от 1978г. регулационната линия, която съвпадала и с имотната граница, не е преминавала върху сградата, а върху навеса в нейната западна страна, поради което самата сграда не попадала в два отделни имота, както неправилно приемал районния съд.Излага се и оплакване, че неправилно районният съд изключил от предмета на делото извършеното преустройство на процесната сграда, въпреки констатираното ново строителство на юг.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено ново, с което да се уважи предявения иск.Претендират се разноски.

С писмения отговор на въззивната жалба се изразява становище, че същата е неоснователна, поради което се моли да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ищец, по отношение на който предявения иск е бил отхвърлен с постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Решението е валидно и допустимо.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от С. Д. А., ЕГН ********** чрез адв. А. П. против Ю. Г. К., ЕГН ********** и О. Д. К., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят неоснователното си действие, като премахнат незаконно построената сграда 6285**, находяща се в с. Р., ул.** * № *, Област Пловдив, Община Марица, с функц. предназн. – друг вид сграда за обитаване, брой етажи – 1, застроена площ 43 кв. м., съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-34/06.03.2008г. на изп. директор на АГКК, в частта й, разположена извън допустимите линии на застрояване.

Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че в имота на ответниците още преди 1989г. била изградена и съществувала второстепенна постройка – лятна кухня, ситуирана до вътрешната имотна граница между двата имота.По отношение на същата тази постройка през периода 2017-18г. ответниците извършили строителство – пристрояване и реконструкция, в резултат на което тази второстепенна постройка понастоящем представлявала основно строителство – сграда 2 с жилищно предназначение, навлязла с над 1, 2 м. в имота на ищеца, без за това да има надлежно учредено право на строеж. Твърди се, че тази незаконна сграда ограничава правото на собственост на ищеца върху собствения му ПИ *** по КККР на Община Марица, с. Р., одобрени със заповед за одобрение на КККР № РД-1834/06.03.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: с. Р., ул. ** №*, като му пречи да ползва в пълен обем имота си, тъй като земята под сградата нямало как да бъде ползвана.Новоизградената сграда била и в нарушение на отС.ията от имотната граница и от дома на ищеца, което водело до допълнително непредвидено засенчване в дворното място.Освен това самото наличие на незаконно строителство в имота му било законна пречка да бъдат предприемани и осъществявани нови инвестиционни намерения, предвид забраната по чл. 147, ал.7 от ЗУТ.

След оставяне на исковата молба без движение за уточняване каква част от сградата се иска да бъде премахната, с допълнителна молба вх. № 30940/18.04.2022г. ищецът е уточнил, че искането е за осъждане на ответниците да преустановят неоснователното си действие, като премахнат незаконно построената сграда 1, описана по кадастрални данни, в частта й, построена в собствения на ищеца недвижим имот, с която част ограничават правото му на собственост.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решаващият съд неправилно е изключил от предмета на делото извършеното преустройство на процесната сграда, т. нар. “ново строителство в южна посока“, в резултат на което тази „лятна кухня“ от допълващо застрояване вече представлява самостоятелна жилищна сграда – основно застрояване, като това е основният довод да се приеме, че се касае за незаконно строителство.В тази насока от материалите по първоинстанционното дело е видно, че във второто поред съдебно заседание по делото, пълномощникът на ищеца е направил уточнение, съгласно което претенцията касае, както сграда 1 в имот с ид. н.

6285**, така и извършеното преустройство по отношение на тази сграда, изразяващо се в увеличаване на нейната застроена площ на юг и запад към имота на ищеца.В следващото съдебно заседание пълномощникът на ищеца е завил, че се иска премахване на всичко построено от имотната граница на изток по линия 3-20 от заключението на вещото лице.Районният съд е приел, че изявлението за включване в предмета на делото, както на съответната част от сграда № 1, навлизаща в имота на ищеца, така и извършеното преустройство по отношение на тази сграда, представлява изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК чрез добавянето на нови обстоятелства и отправянето на ново искане, като в исковата молба изрично е посочено, че предмет на предявената претенция е сграда № 1 в частта й, попадаща в собствения на ищеца имот, като в тази насока е приложена и скица към исковата молба.По същия предмет в първото съдебно заседание е приета и СТЕ за определяне цената на иска, която включва само частта от сградата, заснета по кадастрална карта.Поради това е счел, че не са налице предпоставките по чл. 214 от ГПК, тъй като искането е отправено едва 3 във второто съдебно заседание.При тези данни и настоящият състав намира, че искането по чл. 214 от ГПК правилно е оставено без уважение.

С писмения отговор на ответниците по чл. 131 от ГПК искът е оспорен като неоснователен.Направено е възражение, че процесната сграда е съществувала още по кадастралния план от 1932г., като двата имота са съставлявали един имот с пл. № 184, наследствен на ответницата и на съпругата на ищеца.През 1978г. този имот бил разделен с регулационната линия и от него били образувани имоти XIII-469 и II-469, без да е установена имотна граница между двата новосъздадени имота.Извършеното урегулиране било неправилно и не било влязло в сила за целия имот пл. № 184, тъй като не били уредени регулационните сметки, имало навлизане от имот II-469 в имот XIII-469 с 31 кв. м.Твърди се, че сградата е на допълващо застрояване, съществувала е по отменения устройствен план на с. Р. и е отговаряла на строителните норми към датата на построяването.През 2012г. ответниците извършили ремонт с цел укрепване на сградата, който бил наложителен с оглед запазването й.Ищецът и съпругата му дали съгласие за извършване на такъв тип застрояване с нотариално заверена декларация.Оспорено е твърдението за засенчване имота на ищеца, тъй като процесната сграда съществувала още преди той да стане собственик на процесния имот и до момента упражнявал правото си на собственост, без тя да му пречи.Досежно инвестиционните намерения на ищеца за реализиране на ново строителство също нямало пречки, тъй като строителството на процесната сграда не било извършено от него.В случая била приложима разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, но поради изграден незаконен басейн на регулационната линия между двата имота на около 31 кв. м. в имота на ответниците.Направено е и възражение, че имотите са разделени по силата на приложена дворищна регулация за с. Р. през 1978г., но същата била приложена неправилно, като била прокарана през съществуващата сграда.При извършено геодезическо заснемане на имотите било установено, че приложената регулация не отговаря на действителните граници на имотите.

Като писмено доказателство с писмения отговор е представена декларация с нотариална заверка от 31.08.2012г. на подписите на Т. Г. А.. ЕГН ********** и ищеца С. Д. А., с която като собственици на съседен имот, дават съгласие Ю. Г. К. и О. Д. К., да извършат строителство на второстепенна постройка на допълващо застрояване – лятна кухня по см. на ЗУТ, на вътрешната имотна граница в тяхното собствено дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 1260 кв. м., съставляващо УПИ XIII469 от кв. 73 по регулационния план на с. Р., Община Марица, Област Пловдивска, при описани граници по скица, ведно с построената в него стопанска постройка, ведно с построената в него лятна кухня, ведно с всички подобрения и насаждения в дворното място, вкл. и част от тяхното собствено дворно място, съставляващо УПИ II-469 от кв.

73 по регулационния план на с. Р., Община Марица, Област Пловдивска.

4

Като свидетел по делото е разпитан Г. А., който е син на ищеца и от малък живеел в с. Рогош.Сочи, че в имота е имало кухничка, която била до къщата.Впоследствие леля му и калеко му взели тази къща и направили преустройства, като я удължили отстрани покрай къщата почти до задния й край, успоредно на стената на основата на къщата.Това станало през 2015-16г., след като си разделили имотите.Това строителство пречело, като единият прозорец на къщата не можело да се използва, вътре било тъмно, събирала се влага.РазС.ието между двете къщи било по-малко от 1 метър.Когато било дъждовно пръскало направо на стената на къщата, в която живеели.Климатиците и комина на съседната къща били разположени много близо от страната към основата на къщата.Временната ограда направили преди една година.В техния двор имало построен басейн, който бил на около 20 м. от основата на къщата.

Като свидетел по делото е разпитана и И.Л., която е майка на ответницата.Същата е посочила, че от 1959г. е живяла в старата къща, а в последствие в новата къща до 2021г. на долния етаж.През м. юли същата година отишла да живее при дъщеря си Ю..Къщата, в която живеели с нея била построена от бащата на свекър й.Тя била стара, керпичена, от две стаи и сайвант.Ответниците правили два пъти ремонт на тази къща.Първото преустройство било извършено през 1965г., но строежа бил спрян, тъй като бил на имотната граница.През лятото на 1966г. им разрешили да го довършат, след като заплатили глоба.Сградата била керпичена, измазали я и сложили прозорци.Имало две стаи и от западната страна имало килер.През 1966г. направили и баня.Сградата, в която живеели ответниците в момента, била направена на основите на старата къща.Имало две стаи.Преди от южната страна имали навес, който бил ограден, покрит, гледали буби вътре.Навесът бил залепен за старата постройка.Бил направен от дъски, отгоре покрит с интернитово платно.По думите на свидетелката в новата къща нямало мухъл.От западната страна на първия етаж имало един прозорец, който бил на стаята, в която са живели с мъжа й.В тази стая имало общо 3 прозореца – от северната страна, от южната и от западната.Къщата на ищеца била по-висока от тази на ответниците.Когато О. запознал да строи, навеса влязъл към къщата му.Бутнали го и той си направил веранда.На мястото на навеса имало една спалня, а другото си стояло от старата къща.