Определение № 489 от 18.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Ямбол, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500298 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Оренда- 777“ ЕООД, с ЕИК 201365235, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Тервел“ №7, ет.1, ап.3, представлявано от управителя К.Г.П. и Б. К. П. от гр.*****, подадена от пълномощник- адв. Д. Т. от АКПловдив, против действията на ДСИ С.С. при СИС към РС- Елхово по изп.дело №56/2024 г., изразяващи се в незаконосъобразно насрочен въвод във владение по изпълнителното дело.

В жалбата се излагат доводи за ненадлежно уведомяване на длъжника за насрочен въвод във владение, обжалване на решение на ЯОС пред ВКС, както и с доводи, че взискателят Е. А. не е единствен собственик на имотите, като право на собственост върху тях има Б.К.П., по отношение на който се твърди, че притежава правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от тях, същият не е подал искане до ДСИ и не е уведомен за насрочения въвод.

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело до края на стопанската 2022/20223 г., мотивирано с това, че към момента масивитепредмет на въвода са засадени и продукцията все още не е прибрана и упражнявайки правото си да владее имота на валидно правно основание, арендаторът „Оренда- 777“ ЕООД прави изявление, че ще упражни законното си право на задържане до събиране на плодовете от засетите от него земеделски земи.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения по подадената жалба от взискателя по изпълнителното дело делото Е. А. с искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, респ. без уважение, като са изложени доводи, че жалбоподателят Б.К.П. не е страна в изпълнителното производство и не твърди, че е бил във владение на имотите към момента на предявяване на иска, което според взискателя сочи на недопустимост на 1 подадената от него жалба; призовката за принудително изпълнение е връчена редовно на представляващия длъжника; обжалването на осъдителното решение пред ВКС на РБ не спира изпълнението му, като за длъжника е налице законовата възможност да поиска такова спиране от съда, до който е адресирана касационната жалба, но същият не се е възползвал от това си право. Тъй като съдебния акт подлежи на изпълнение, обстоятелството, че към момента масивите са засети и продукцията не е прибрана, не е от значение за изпълнението на осъдителното решение.

Съдебният изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 ГПК е представил писмени мотиви, в които излага становище за неоснователност на жалбата.

След като се запозна с материалите по делото, ЯОС намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №56/2023 г. по описа на СИС при РС- Елхово е образувано по молба на Е. Д. А.- визскател, против „Оренда- 777“ ЕООД- длъжник, представлявано от К.Г.П., въз основа на издаден изпълнителен лист №13 от 02.03.2023 г. по в.гр.д. № 534/2022 г. по описа на ЯОС, по което с Решение № 86/21.02.2023г. е потвърдено Решение № 133/14.12.2021 г., постановено по гр.д. № 507/2020г. по описа на ЕРС, с което е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на „Оренда- 777“ ЕООД, че Е. А. е собственик на основание дарение и покупко- продажба на 5/9 ид.ч. от осем поземлени имота, находящи се в землището на с. Лесово, общ. Елхово и „Оренда- 777“ ЕООД е осъдено да предаде на Е. А. владението върху поземлените имоти. По твърдение на жалбоподателите, против решението на ЯОС е била подадена касационна жалба, приложена по настоящото дело в ненадлежен вид.

След образуване на изпълнителното дело, ДСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника „Оренда- 777“ ЕООД, връчена на 03.04.2023 г. на адв. Д. Т..

С разпореждане от 20.04.2023 г. ДСИ е насрочил въвод във владение на взискателя по изпълнителното дело на недвижимите имоти, индивидуализирани в изпълнителния лист, приложен по делото. Въвода във владение е насрочен да 16.05.2023 г. от 11.00 часа. За насрочения въвод ДСИ е изпратил призовка за принудително изпълнение до длъжника „Оренда- 777“ ЕООД на адреса в гр. Пловдив, връчена на 28.04.2023 г. на адв.

Д. Т..

Жалбата от длъжника и третото за изпълнитеното дело лице- Б. К. П. против действията на ДСИ, изразяващи се във насрочен въвод във владение на взискателя, е постъпила по електронен път чрез ССЕВ в СИС при ЕРС на 12.05.2023 г.

Видно от приложените по делото протоколи за принудително отнемане на недвижими имоти, въвода във владение на визскателката А. е извършена 16.05.2023 г. и на 19.05.2023 г.

Против действията на ДСИ във връзка с извършения въвод във владение, видно от материалите по изпълнителното дело, на 20.06.20223 г. в СИС при ЕРС е постъпила жалба от „Оренда- 777“ ЕООД и Б. К. П..

2

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран е недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:

В разпоредбата на чл.435 от ГПК са посочени изчерпателно лицата, които са легитимирани за обжалват действията на съдебния изпълнител, конкретните действия, подлежащи на съдебен контрол и основанията за това. Посочената норма е императивна. От изложеното в жалбата може да се направи извод, че от страна на длъжника и трето за изпълнителното производство лице се оспорва самото насрочване на въвода като процесуално действие по движение на изпълнителното производство и предпоставка за същинското принудително действие, което обаче не е предвидено да подлежи на съдебен контрол. В случая се касае за насрочен въвод във владение въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание подлежащо на изпълнение съдебно решение, с което длъжникът е осъден да предаде на взискателя владението върху недвижими имоти, представляващи земеделски земи, т.е. налице е изпълнение на непарично вземане- принудително отнемане на вещ по чл.522 и сл. от ГПК. В чл.435 от ГПК не е предвидена възможност действията на съдебния изпълнител по насрочване на въвода във владение в хипотезата на чл.522 от ГПК да подлежат на обжалване. Правото на обжалване на действията на съдебния изпълнител, съгласно чл.435 от ГПК за длъжника и за третото лице, се пораждат при осъществен въвод във владение. Както бе посочено и по- горе, в конкретния казус жалбоподателите атакуват не осъществения въвод във владение, а насрочването на такъв, което действие не е сред подлежащите на обжалване действия, лимитативно посочени в разпоредбата на чл.435 от ГПК. Жалбата против действието на ДСИ по насрочване на въвода е подадена на 12.05.2023 г., а въвода във владение е извършен на 16.05.2023 г. и на 19.05.2023 г. Против извършения въвод, видно от приложеното изпълнително дело, е подадена нарочна жалба от длъжника и третото лице, която подлежи на разглеждане в друго производство, поради което и не би могло да се приеме, че жалбата от 11.05.2023 г. представлява такава срещу самия въвод във владение, още повече и предвид на това, че в нея по недвусмислен начин се посочва действието на съдебния изпълнител, което се обжалва- насрочен въвод във владение по изпълнителното дело.

От изложеното следва, че жалбоподателите „Оренда- 777“ ЕООД и Б. К. П. не са активно легитимирани да обжалват действието на ДСИ по насрочването на въвода във владение, тъй като същото е извън обхвата на съдебния контрол, който може да се осъществи чрез жалба на длъжника в изпълнителното производство и жалба на третото за изпълнителното производство лице.

По изложените съображения, подадената жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Искането за спиране на изпълнението, формулирано в жалбата, следва да се квалифицира като такова по чл.438 от ГПК, тъй като е във връзка с обжалване на насрочения по изпълнително дело №56/2023 г. въвод. При това положение, след като жалбата се оставя 3 без разглеждане като недопустима по отношение на обжалваното действие на ДСИ, то недопустимо се явява и искането за спиране на изпълнителното производство.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустима, подадената жалба от „Оренда- 777“ ЕООД, с ЕИК 201365235, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Тервел“ №7, ет.1, ап.3, представлявано от управителя К.Г.П. и Б.К.П. от гр.*****, подадена от пълномощник- адв. Д. Т. от АК- Пловдив, против действията на ДСИ С.С. при СИС към РС- Елхово по изп.дело №56/2024 г., изразяващи се в насрочване на въвод въ владение на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Лесово, общ. Елхово за дата 16.05.2023 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустимо, направеното от „Оренда777“ ЕООД, с ЕИК 201365235, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Тервел“ №7, ет.1, ап.3, представлявано от управителя К.Г.П. и Б.К.П. от гр.*****, искане с правно основание чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 56/2023 г. по поиса на ДСИ С.С. при СИС към РС- Елхово.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр.д. № 298/2023 г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване Апелативен съд гр.Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4