Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 07.06.2023, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 238/2022
Вид
Решение № 105
Подписан
07.06.2023
В сила
30.11.2023
Състав
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ловеч, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20224310200238 по описа за 2022 година

С наказателно постановление №21-0906-000585/12.07.2021 год. издадено от Николай Васков Недялков – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 год., са наложени на И. С. М., ЕГН ********** от гр. *****, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182, ал.5 във вр. с ал.2, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 1400,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за това, че на 25.04.2021 г. в 11.42 часа, в Община Угърчин, на път Първи Клас 1-4 като водач на л.а. – ****** с рег.

№*****, държава БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: За това, че на 25.04.2021 г. в 11:42:58 часа на ПП I – 4, км. 38+600, с посока на движение към гр. София, е управлявал лек автомобил ****** с рег. №*****, собственост на *****, със скорост 152 км/ ч при максимално разрешена за извън населено място 90 км/ч. Превишението от 62 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0 заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 11743с0/0157663 радар ARH CAM S1 с №№ 11743с0. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила ел. фиш К/3897657 влязъл в сила на 31.08.2020 г., К/3972543 влязъл в сила на 21.09.2020 г., К/4101867 влязъл в сила на 24.11.2020 г., К/4112173 влязъл в сила на 24.11.2020 г. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение № 3755 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което е извършил:

1. ВОДАЧ СИСТЕМНО ПРЕВИШАВАЩ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА

СКОРОСТ, ИЗВЪН НАСЕЛЕНО МЯСТО НАД 50 КМ/Ч., с което виновно е нарушил/а чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

1

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И. М., който го обжалва в срок чрез адв. М. от АК Габрово и моли същото да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните превила и материалния закон. Сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, противоречащо на закона и необосновано. Сочи, че на М. никога не бил показван снимков материал, както и че процесното МПС се управлявало и от други лица, както и че нямал спомен на процесната дата да е напускал гр. Габрово. Излага, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно призован не се явява и процесуалният му представител адв. М. от ГАК.

Издателят на обжалваното НП – Началника на сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което представят жалбата и административно наказателната преписка, молят съда да потвърди обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, молят съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че уважи жалбата и отмени обжалваното НП.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. А.

И., П. Д. П. и С. И. С., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.06.2021 год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Г, №996523 от св. Т. А. И., в присъствието на св. П. Д. П. и св. С. И. С. срещу И. С.

М., ЕГН ********** от гр. *****, за това, че на 25.04.2021 г. в 11.42.58 часа на ПП I – 4, км.

38+600, с посока на движение към гр. София е управлявал лек автомобил ****** с рег.

№*****, собственост на *****, със скорост 152 км/ ч при максимално разрешена за извън населено място 90 км/ч. Превишението от 62 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0 заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 11743с0/0157663 радар ARH CAM S1 с №№ 11743с0.

Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила ел. фиш К/3897657 влязъл в сила на 31.08.2020 г., К/3972543 влязъл в сила на 21.09.2020 г., К/4101867 влязъл в сила на 24.11.2020 г., К/4112173 влязъл в сила на 24.11.2020 г. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение № 3755 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което е нарушил чл.21 ал. 1 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства – преписка №906р-1627/2021 г. с нарушение №3755. По съставения акт жалбоподателят не е вписал възражения. Актът е връчен на жалбоподателят на 21.06.2021 г. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Т. А. И., П. Д. П. и С. И. С., които пресъздават свои непосредствени възприятия, при обработването на снимков материал № 11743с0/0157663 заснет с техническо средство СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС.

Именно от този снимков материал, приложен и приет като доказателство по делото, се установява, че процесното МПС на посочените в акта дата, място и час се е движил с превишена скорост от 152 км.ч., при максимално разрешена за извън населено място 90 км.ч. Към датата на извършване на нарушението – 25.04.2021 г. - чл.7 от Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. В подкрепа на показанията на тримата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по делото – снимков материал № 11743с0/0157663, справка от централната база на КАТ на лек автомобил ****** с рег. №*****, 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП попълнена от жалбоподателят М., 1 бр. покана за актосъставяне, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издадено от БИМ, Протокол от проверка №30-С-ИСИС/09.07.2020 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС с рег. №906р-3225/26.04.2021 г., ръководство за работа със СПУКС от потребителите – операторите, снимков материал на разположението на АТСС, с което е заснето посоченото в акта и НП нарушение, справка за нарушител, 4 броя извадки от АИС АНД за ел. фиш К/3897657, К/3972543, К/4101867, К/4112173. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна последния като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 152 км.ч. след отчетен толеранс от минус 3 % в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 90 км.ч. максимално разрешена за извън населено място, от което следва, че при издаване на обжалваното НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство.

От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е движил в участък, който е бил извън населено място, не е следвало да надвишава 90 км.ч.

Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Т. А. И., П. Д.

П. и С. И. С. и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.

Съдът намира, че както актосъставителят така в последствие и АНО са дали 3 правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената. В случая правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено в извън населено място. Забраната да не се превишава стойността от 90 км/час за извън населено място е въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП като именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на НП и установени в хода на настоящето производство факти.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0 е одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., Протокол от проверка №30-СИСИС/09.07.2020 г. на БИМ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0.

Видно от направеното описание на нарушението, в акта и обжалваното НП вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, а освен това е посочено и мястото на извършване на нарушението.

При обработка на заснетите данни служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение. В хода на административно наказателното производство било и че ползвател на процесния л.а. е жалбоподателят М. на когото била връчена на 26.05.2021 г. покана за актосъставяне, с която бил поканен да се яви в ОД на МВР Ловеч, в 14 дневен срок от връчването, за да му бъде съставен АУАН за процесното нарушение. На 26.05.2021 г. на жалбоподателят М. била предоставена и декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 от ЗДвП, видно от съдържанието на която /л.9 от делото/ жалбоподателят М. собственоръчно е декларирал, че на процесната дата и час именно той е управлявал процесния л.а. На 10.06.2021 г., в отсъствие на жалбоподателят /след като е бил редовно призован, но не се е явил/ бил съставен процесния АУАН. Видно от събраните по делото доказателства процесния АУАН е връчен на жалбоподателят на 21.06.2021 г., а на 12.07.2021 г. е било издадено и процесното НП.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р3225/26.04.2021 г., по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 25.04.2021 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата. Видно от 4 приложения по делото протокол – приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. на МВР на деня 25.04.2021 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателят е бил контролиран за времето от 10.30 часа до 12.30 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 58 броя. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че посоката на задействане на АТСС е била насочена в двете посоки. При това положение, отразените в протокола по чл.