Решение № 749 от 07.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Варна, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110201006 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на Е. В. И. с ЕГН ********** от гр.* против наказателно постановление (НП) № 23-0819-004960/16.01.2024 год. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно, като твърди, че товара, които превозвал бил асфалтов отпадък / изрязани асфалтови парчета /, които отпадък не представлявал опасност. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на глобата, като се посочва, че жалбоподателя няма финансовата възможност да я заплати.

В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител, депозирани са писмени бележки.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2023 год. в 15:35 часа, служителите на ОД МВР Варна, сектор ПП – свидетелите Е.

Г. и А. И. спрели за проверка движещият се по ул.“Атанас Москов“ в посока бул.“Вл.Варненчик“ до магазин „МЕТРО“ товарен автомобил „Мерцедес Аксор“ с рег.№ В3380РВ, собственост на фирма „Хидрострой“ АД клон Варна, с водач жалбоподателя- И., тъй като използвал мобилния си телефон по време на управление на автомобила. При проверката констатирали и, че автомобилът превозва товар, за който приели, че не е укрепен и можело да се разпилее.

1

За констатациите от извършената проверка св. Г. – мл. автоконтрольор съставил против водача на МПС – жалбоподателя И. АУАН сер.GA,№1117727/04.12.2023 год., в който квалифицирал установените нарушения по 104а от ЗДвП и по чл. 177 ал.4 т.2 от ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без да има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения против АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 23-0819-004960/16.01.2024 год., с което при идентичност на описанието на нарушения и тяхната правна квалификация, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП за нарушението по чл. 104а от ЗДвП с налагане на "глоба" в размер на 50 лева; на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП за нарушението по чл. 177 ал.4 т.2 от ЗДвП с "глоба" в размер на 1000 лева.

На осн.Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са му отнети о общо 8 точки.

От показанията на свидетелите Е. Г. и А. И. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. и И. и от писмени доказателства – товарителница, серия М, № 200959/04.12.2023 год.,експедиционна бележка № 013494/04.12.2023 год., пътен лист №908824/04.12.2023 год., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е частично основателна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

По пункт 1 от НП.

Съдът приема, че извършването на нарушение на чл.104а от ЗДвП от жалбоподателя е безспорно установено.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 104А ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

И актосъставителят и административнонаказващият орган са описали в АУАН, респ. в НП нарушението, законната разпоредба, която е нарушена и правилно е била приложена санкционната разпоредба, като не е налице несъответствие между тях, като нарушението се изразява в нарушаване на забраната за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен с устройство, позволяващо свобода на ръцете му.

Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в използване на мобилен телефон. От обективна страна е необходимо мобилният телефон да се използва по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.

В настоящото производство се събраха гласни доказателства – показания на свидетелитеочевидци Г. и И., че на процесната дата и място, посочени в АУАН, жалбоподателят е използвал мобилен телефон по време на управление на товарен автомобил „Мерцедес Аксор“ с рег.№ В3380РВ, собственост на фирма „Хидрострой“ АД клон Варна.

И двамата свидетели са категорични, че са имали видимост към водача и именно това му поведение е провокирало проверката. При извършване на същата.

Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид.

С поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Предвиденото административно наказание за това нарушение е във фиксиран размер от 50 лв., поради което за съда не съществува възможност да намали същата.

По изложените съображения състава на съда намира, че следва да потвърди НП в тази му част.

По пункт 2 от НП.

Вменената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП предвижда специална санкция за лице, което управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара.

Касае се за бланкетна норма, тъй като именно с Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозните товари, издадено от министъра на информационните технологии и съобщенията (Наредба № 7 от 27.04.2018 г.) съгласно чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, се определя дължимото се от 3 водачите поведение за укрепване на товарите. При това положение, за да приеме АНО, че е налице нарушение, чиято правна последица е приложението на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, не е достатъчно формалното позоваване на наредбата, а е следвало в АУАН и в НП да се посочи коя или кои разпоредби от този подзаконов нормативен акт санкционираното лице е нарушило. В конкретния случай не са цифрово отразени кои изисквания от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. са нарушени, което е довело до непълнота при квалифицирането на нарушението. Липсата на обвинение за конкретно посочена/и правна/и норма/и от наредбата, които наказващият орган счита да нарушени от жалбоподателя, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото му на защита, гарантирано от съдържанието на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.

1, т. 6 от ЗАНН и е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Същевременно липсата на цифрово отразяване на нарушените разпоредби от наредбата е придружено с непълно описание на установеното деяние. В АУАН и в НП е посочено, че превозваният насипен материал (земна маса) не е укрепен (покрит) съгласно изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г., без да е вменено обвинение за вида неизправност и съответната квалификация според Наредба № 7 от 27.04.2018 г. Безспорно е, че в Глава трета от наредбата се съдържат принципите за обезопасяване на товарите, като съгласно чл.

3, т. 1 преди натоварването водачът е длъжен да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1. Съгласно чл. 9, ал. 5, т. 2 значителна неизправност е налице, когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него. Отсъствието на описание на конкретните неизправности, съобразно изискванията на наредбата води до липса на реквизити от категорията на съществените по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което се нарушава правото на жалбоподателя в пълен обем да реализира правото си на защита.

Предвид изложеното съдът намира, че липсата на точно и пълно фактическо и юридическо описание на нарушението, за което е предявено обвинение на жалбоподателя води до отмяна на обжалваното НП в тази му част като незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалния закон.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по 4 предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева.

Състава на съда намира с оглед фактическа и правна сложност на делото, че на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в размер към минималния предвиден в закона, а именно 80 лв..

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 ЗАНН Варненски районен съд, четиридесет и пети състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-0819-004960/16.01.2024 год. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна,с което на Е. В. И. с ЕГН ********** от гр.* за извършено нарушение на чл.104а от ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв..

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-0819-004960/16.01.2024 год. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна,с което на Е. В. И. с ЕГН ********** от гр.* за извършено нарушение на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП на осн.чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 1000 лв..

ОСЪЖДА Е. В. И. с ЕГН ********** от гр.* да заплати в полза на ОД МВР Варна сумата от 80.00 лв., представляваща разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.