Определение № 820 от 19.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Стара Загора, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500390 по описа за 2023 година Производството е на основание чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. П. Г. с ЕГН ********** от гр.Ч., ***, чрез адв. З. Д. от АК Варна, с адрес за кореспонденция гр.Д., *** против:

Определение от 09.03.2023 г. по гр.д. 1015/2021 г. по описа на Районен съд Чирпан с правно основание: чл.274 ал. 1, т. 1 от ГПК.

Молят съда да отмени Определение от 09.03.2023 г. по гр.д. 1015/2021 г. по описа на Районен съд - Чирпан ,с което е отхвърлена молбата им за спиране на производството по делото до приключването на производството по гр.д. с № 72/2023 г. по описа на Районен съд - Чирпан, като неправилно и незаконосъобразно,постановено в нарушение на закона.

Искането на доверителя й е да се спре производството по делба на недвижим имот между страните, доколкото в съда е образувано дело за установяване на престъпно обстоятелство, което е от важно значение за това, дали изобщо имотът,предмет на делбата, е собственост на доверителя й.

Историята на спора между страните датирала от няколко години и е преминала през всички фази - включително и през ВКС и става въпрос за следното:

Между страните съществувал граждански спор, по който съдът се е произнесъл в полза на ответниците.

Първоначалното производство е образувано по предявения от С. П. Г. срещу Р. Г. Ч., В. Н. Ч.,Д. И. Ч. , М. И. Ч. и Г.В. Ч. искове, че ищецът е собственик на 2/8 ид.части на процесния имот на основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Ищецът се е легитимирал като собственик на останалите 6/8 ид.части от имота по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт под № 11/1997 1 г. След сключване на договора започва да упражнява фактическата си власт върху целия имот, като придобива по давност и останалите 2/8 ид.части от имота. Ответникът Г.В. Ч. признава иска, а всички останали ответници го оспорват с твърдението, че не са загубили правото на собственост върху притежаваната от тях идеални части на основание наследственото правоприемство.

С Решение под №1 от 31.01.2019 г.по гр.д. 612/2018 г. на Районен съд Чирпан съдът е отхвърлил иска.

С обжалваното въззивно решение по в.гр.д. с № 1174/2018 г. на Старозагорския окръжен съд е отменено първоинстанционното решение, с което предявените против ответниците искове са отхвърлени и вместо него е постановено ново решение по същество, с което същите са уважени. За да обоснове изводите си за основателност , въззивният съд приема, че следва да се приложи презумпцията на чл.69 от ЗС. В конкретния случай ищецът е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части,но като владелец е започнал да упражнява фактическата власт на основание,което изключва владението на другите съсобственици. През 1997г. фактическата власт е установена от ищеца като самостоятелно владение и изискуемия давностен срок е изтекъл през 2007 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение под № 346 от 25.06.2020 г. по следния въпрос: необходимо ли е при позоваване на придобивната давност за чуждите идеални части съсобственикът да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си с оглед преценката на съответствието на даденото разрешение в обжалвания акт с тълкувателно решение №1/2012 г. по т.д. №1/2012 г. на ОСКГ на ВКС, като се прави разяснение, че те трябва да се вземат предвид когато се осъществява владение върху чуждата идеална част от съсобственик-той следва да докаже при спор,че е извършил действия,с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Действията по промяна на намерението следва да се сведе до знанието на останалите съсобственици,като завладяването на частите им по начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.

Такова доказателство за намерението на ищеца се явява молбата му до главния архитект на община - Чирпан ,за което му е издадено разрешително за строеж N° 79/30.11.2010 г. за извършване на ремонт на терасата на апартамента.

По делото е представено като доказателство заповед под № 21/24.01.2011 г. на главния архитект на община - Чирпан, с което е допълнено издаденото разрешение за строеж от 30.11.2010 г., като към името на ищеца са прибавени и имената на другите съсобственици.

Този документ - заповед №1/24.01.2011 г. на главния архитект на община - Чирпан,с което е допълнено издаденото разрешение за строеж от 2

30.11.2010 г. и в него са допълнени имената на другите съсобственици е доказателството,което решаващият съд приема, че е основание да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.

1 от ЗС. Той /според съда/ не доказвал своенето върху 2/8 ид.части, доколкото ищецът сам е определил /съгласно тази заповед/, че той и съсобствениците желаят извършване на някакъв вид преустройство.

Независимо, че допълнената заповед е оспорена, съдът е приел, че оспорването не е доказано и този документ не се изключва като доказателство по делото , а оттам-той е с решаващо значение от съда на последната инстанция,който постановява решението си по същество, с което отхвърля иска на доверителя й като неоснователен именно поради факта,че, според съда, доверителят й не е доказал своенето върху 2/8 идеални части поради съществуването в заповед с №1/24.01.2011 г. на главния архитект на община Чирпан, с което е допълнено издаденото разрешение за строеж от 30.11.2010 г. имената на другите съсобственици.

За да установи по законния ред, че този документ е с невярно съдържание , ищецът подава жалба до прокуратурата в гр.Чирпан, по повод на която е образувана преписка с № ТОЧ-809/2020 г. по описа на РП-Чирпан.

Направено е разследване,което установява, че действието, при което има данни за престъпление, е самото съставяне на Заповед N 2 1/24.01.2011 г. от главния архитект по чл.316 във вр.с чл.311 от НК,но поради изминалия десетгодишен период ,който се явява абсолютната давност на този вид престъпления,наказателно дело не може да бъде възбудено.

С молба за отмяна на решението Върховният Касационен съд се произнася с Определение под № 60176/19.11.2021 г. по гр.д. № 4338/2021 г. на Второ гражданско отделение на Върховен касационен съд - София, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяната на влязло в сила Решение № 109 от 21.01.2020 г. по гр.д. 337/2020 г. на ВКС София,гражданска колегия, Второ отделение.

Причината за отказа е становището, че не са наведени надлежни твърдения за достатъчно основания за отмяна по чл.303, ал.1, т. 2 от ГПК, тъй като посочените постановления не са включени в понятието „надлежен съдебен ред“. С определението си Върховният касационен съд дава указания за прилагане на правото им на за защита , произтичащо от разпоредбите на чл.124, ал.5 от ГПК - че иск за установяване на престъпно обстоятелство от значението за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите,когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24,ал.1,т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25 ,ал.1,т.2 и чл.2б от Наказателно процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието не е открит.

Тази правна норма е причината за образуване на гр.д. с № 72/2023г. по описа на Районен съд - Чирпан. Молят въззивният съд да има предвид обстоятелството, че този иск е подаден преди година и поради процедурни 3 искания на ответната страна /спора за подсъдност/, е забавено производството по него. В това производство са представени официални документи от прокуратурата,които са доказали извършеното престъпление по служба,но не може да се търси наказателна отговорност поради изтичане на давностния срок и единствения способ за доказване , че това престъпно деяние е причината за отхвърляне на правото на собственост върху имота от страна на доверителя ми до 2/8 ид.части от имота/останалите 6/8 ид.части са негова собственост/.

Това обстоятелство е причината, поради която са поискали и спиране на производството по делото. То е било спирано веднъж до приключване с окончателен съдебен акт по молбата за отмяна на влязло в сила решение. В самото определение на ВКС съществуват ясни насоки за необходимостта да се търси решение в производството по чл.124 т.5 от ГПК.Затова съществува пряка и непосредствена връзка между двете производства,като това по гр.д. с № 72/2023 г. по описа на РС-Чирпан се явява преюдинциално по отношение на съдебната делба и от изхода му ще се определи дали тя е допустима.

Всичко това им давало правното основание от настоящата жалба, с която молят да се отмени Определение от 09.03.2023 г. по гр.д. № 1015/2021 г. по описа на Районен съд - Чирпан ,с което е отхвърлена молбата им за спиране на производството по делото до приключване на производството по гр.д. под № 72/2023 г. по описа на Районен съд - Чирпан, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона.

Въззивният съд счита, че подадената жалба се явява процесуално недопустима поради следните съображения:

Постъпилата частна жалба е подадена от името на С. П. Г. с ЕГН ********** от гр.Ч., ***, чрез пълномощника му адв. З. Д. от АК - Варна, ***, рег.№***, с адрес за кореспонденция гр.Д., *** против: Определение от 09.03.2023 г. по гр.д. 1015/2021 г. по описа на Районен съд - Чирпан с правно основание: чл.274 ал. 1, т. 1 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за спиране на производството по делото до приключване на производството по гр.д. с № 72/2023 г. по описа на Районен съд - Чирпан, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона.

От друга страна, съдът намира, че първоначално, същото гр. дело е било спирано веднъж до приключване с окончателен съдебен акт по молбата за отмяна на влязло в сила решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 274. Ал.(1), т.1 и т.2 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни писмени жалби от заинтересованото лице.

1. Когато определението прегражда понататъчното развитие на делото и 2.в случаите изрично предвидени от закона. Въззивният съд намира, че процесната частна жалба е подадена срещу определение, което не прегражда по-нататъчното развитие на делото.

Съобразно чл.274, ал. (1), т.1 във връзка с чл.229, ал.1 и ал.2 от ГПК 4 подлежат на обжалване само определенията на районния съд, с които се спира производството по делото, но не и тези, с които се оставя без уважение молбата на молителя за спирането на производството по същото, тъй като с последното не се прегражда по нататъшния ход на делото.

Налага се извода, че частната жалба пред въззивния съд е процесуално недопустима, подадена е от лице, което не разполага с процесуалното право на частна жалба, тъй като обжалванато от него определение на практика не прегражда хода на делото в първоинстанционното производство пред РССтара Загора.

Задължение на въззивния съд се явява да следи служебно, както процесуалната допустимост на извършваните процесуални действия, така и за активната процесуална легитимация на страните, които от своя страна се явяват абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на съответното процесуално действие – в случая обжалването на Определение на съдията от първоинстанционния съд, с което е отказал да спре съответното производство по гр.д. с № 1015/2021 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

Налага се категоричният извод, че жалбата на жалбоподателя С. П. Г. от гр. Ч., *** се явява процесуално недопустима. Подадената от него частна жалба се явява против ненадлежен за обжалване съдебен акт в процеса, който не подлежи на обжалване пред въззивната или по-горна инстанция и поради което същата частна жалба следва да бъде и оставена без разглеждане.