Решение № 141 от 03.11.2021, Районен съд - Дряново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Дряново, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20204220100345 по описа за 2020 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.

В исковата молба на „***” ЕАД, чрез пълномощник адв. В.Г., съдебен адрес гр.

***, ***, срещу Г. М. ИЛ. от с. ***, ул. ***, се излага, че на 18.08.2017 г. м ежду страните е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *** и допълнително споразумение към него от 18.06.2018 г. със срок до 18.06.2020 г. Към допълнителното споразумение бил сключен договор за лизинг от 18.06.2018 г. за мобилно устройство Huawei Y6 2018 Dual Black, което абонатът получил с отстъпка в размер на 228,24 лв.

На 18.06.2018 г. бил сключен и договор за мобилни услуги за мобилен номер *** със срок на действие до 18.06.2020 г.

Твърди се, че ответникът ползвал мобилен номер *** и мобилен номер ***, но не заплатил нито едно задължение по договорите от сключването им, поради което ищцовото дружество прекратило едностранно договорите на ответника. При предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължал за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на полученото устройство без абонамент и заплатената от него при предоставянето му, в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, съответстваща на 1 оставащия срок на договора.

След прекратяването на договорите била издадена крайна фактура № **********/ 15.11.2018 г., за отчетен период 15.10.2018 г. - 14.11.2018 г. в общ размер на 761,99 лв., включваща: 151,97 лв. - незаплатени лизингови вноски, 153,78 лв. - потребени и незаплатени телекомуникационни услуги за ползваните мобилни номера и 456,24 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. В сумата, начислена като неустойка, била включена и неустойка по друг договор на ответника. Неустойките по процесните три договора били в общ размер от 267 лв., както следва: 77,46 лв. неустойка, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за мобилен номер *** и допълнително споразумение към него от 18.06.2018 г., 162,06 лв. неустойка за предоставяне за ползване на устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black и 27,48 лв. – неустойка, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, за предсрочно прекратяване на договор от 18.06.2018 г. за мобилен номер ***.

За дължимите неустойки в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 126/2020 г. по описа на Районен съд Дряново, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е предявен настоящия иск.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Г. М. ИЛ. дължи на „***” ЕАД, сума в общ размер от 267,00 лв., включваща: 77,46 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за мобилен номер *** и допълнително споразумение към него от 18.06.2018 г., 162,06 лв. неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black и 27,48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 18.06.2018 г. за мобилен номер ***. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по размер.

Твърди, че претендираният размер на неустойката е прекомерен и моли да бъде намален.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.08.2017 г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***, със сключено към него допълнително споразумение от 18.06.2018 г., с което срокът на договора е продължен до 18.06.2020 г. Видно от допълнителното споразумение и от сключения на 18.06.2018 г. договор за лизинг, ищецът, като лизингодател, е предоставил на ответника устройство марка HUAWEI Y6 2 0 1 8 Dual Black, чиято цена в брой или обща лизингова цена при избрания 2 абонаментен план е 171,66 лв., с отстъпка от 228,24 лв. от стандартната цена на устройството в брой без абонамент в размер на 399,90 лв. В договора за лизинг е посочено, че устройството се предоставя за временно и възмездно ползване, срещу заплащане на обща лизингова цена от 166,07 лв., при първоначална вноска от 37,50 лв., платима при сключването на договора и двадесет и три месечни вноски в размер на 5,59 лв. с вкл. ДДС, съгласно посочен в договора погасителен план, които се фактурират и заплащат със задълженията за ползвани мобилни услуги, съгласно договора за мобилни услуги. С подписване на договора, ответникът е декларирал, че е получил устройството.

На 18.08.2018 г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** със срок на действие до 18.06.2020 г.

По силата на договорите за мобилни услуги ищецът е предоставял далекосъобщителни услуги на ответника, срещу задължението на последния да заплаща месечни абонаментни такси и стойността на предоставените му през съответния месец услуги. Във всеки от сключените договори за далекосъобщителни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

По делото са представени фактури, издадени за отчетен период 15.07.2018 г. – 14.09.2018 г., в които са начислени месечни и еднократни такси (абонаменти, допълнителни пакети) и лизингови вноски, дължими от ответника. От приложените към всяка от фактурите извлечения – детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер, се установява, че във фактурите, освен задълженията по процесните договори за мобилни услуги за мобилни номера *** и ***, са включени и задължения 3 за мобилен номер ***, който договор не е предмет на настоящия иск.

Процесните договори са били прекратени едностранно от ищеца преди изтичането на срока им, поради неплащане в срок на потребените от ответника мобилни услуги и абонаментни такси. В резултат на предсрочното прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги ищецът начислил на ответника следните суми: 77,46 лв. неустойка, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за мобилен номер *** и допълнително споразумение към него от 18.06.2018 г.; 27,48 лв. – неустойка, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, за предсрочно прекратяване на договор от 18.06.2018 г. за мобилен номер *** и 162,06 лв. - неустойка по договор за лизинг от 18.06.2018 г. за предоставяне за ползване на устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black с отстъпка от стандартната цена. Ищецът издал крайна фактура № **********/15.11.2018 г. общо за сумата от 761,99 лв., включваща освен неплатени задължения и лизингови вноски и сумата от 456,24 лв. – общо начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, в която освен неустойките по процесните три договора в общ размер от 267 лв. е включена и неустойка по друг договор на ответника.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 126/2020 г. по описа на ДРС в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 42/04.06.2020 г. за следните суми: 77,46 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за мобилен номер *** и допълнително споразумение към него от 18.06.2018 г.; 162,06 лв. - неустойка по договор за лизинг от 18.06.2018 г., с който е предоставено за ползване устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black; 27,48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 18.06.2018 г. за мобилен номер ***, както и разноски в общ размер от 205 лв. С оглед връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК е предявен настоящият иск.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 267 лв., включваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, както следва: 77,46 лв. - неустойка, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за мобилен номер *** и допълнително споразумение към него от 18.06.2018 г.; 27,48 лв. – неустойка, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, за предсрочно прекратяване на договор от 18.06.2018 г. за мобилен номер *** и 162,06 лв. - неустойка за предоставяне за 4 ползване на устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black с отстъпка от стандартната цена.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения по два договора за предоставяне на мобилни услуги, сключени на 18.08.2017 г. и 18.06.2018 г. , с предпочетени мобилни номера *** и ***, по които ответникът има качеството абонат и потребител на мобилни услуги. Във всеки един от процесните договори, първият изменен с допълнително споразумение от 18.06.2018 г., се съдържа описание на абонаментните планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на потребителя и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите.

Между страните е възникнало ивалидно облигационно правоотношение и по договор за лизинг от 18.06.2018 г., по силата на който ищецът е изпълнил основното си задължение и е предоставил на ответника фактически ползването на лизинговата вещ – устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black, което е породило задължението на ответника да заплаща дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски в уговорените срокове и размери.

Ответникът не твърди и не представя доказателства, които да установят, че е заплащал задълженията си по процесните договори.

Претендирани от ищеца вземания в общ размер на 267 лв. имат неустоечен характер и представляват форма на договорна отговорност на абоната, поради неизпълнение на задълженията му по договорите за мобилни услуги и договора за лизинг. По своята същност неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна да престира определена или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. В конкретния случай и в двата договора за мобилни услуги е уговорена неустойка в максимален размер на три месечни абонаментни такси при предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника.