Решение № 1590 от 18.09.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1590

Враца, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА БОРИСОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20267080700229 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на С. Д. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Е. М. – АК Враца, против действия на Кмета на Община Враца като орган по изпълнението, предприети по принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № 2024/18.12.2023 г. на Кмета на Община Враца, с която е разпоредено премахване на строеж: „Външни стълби и тераса към двуетажна жилищна сграда с [идентификатор] по КК на [населено място]“, находящ се в [УПИ], кв. 311 по плана на [жк], [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].

Оспорените действия са обективирани във възлагателно писмо изх. № 9100-494/04.05.2026 г. на Кмета на Община Враца, с което е възложено принудителното изпълнение на заповедта на „Ватос - 2018“ ЕООД и е определена дата за премахване на строежа - 10.06.2026 г. от 10:00 часа.

В жалбата се твърди, че действията по изпълнението са незаконосъобразни поради липса на покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 АПК, неспазване на предвидения в общинската наредба ред, липса на необходимите протоколи и строително-технически документи, както и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Поддържа се, че процесното стълбище осигурява единствен достъп до втория жилищен етаж, обитаван от жалбоподателя и семейството му. Иска се отмяна на действията и присъждане на разноски.

С жалбата е направено и искане по чл. 297, ал. 4 АПК за спиране на принудителното изпълнение, по което съдът се е произнесъл с отделно определение.

Ответникът — Кметът на Община Враца, чрез юриск. М. С., оспорва жалбата. Поддържа, че заповедта е влязла в сила, потвърдена е по съдебен ред, представлява годно изпълнително основание и подлежи на принудително изпълнение след неизпълнението ѝ в определения срок. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока за писмени бележки е постъпила писмена защита от адв. М., с която се поддържат доводите в жалбата. Акцентира се върху твърдяното нарушение на чл. 277, ал. 1 АПК, чл. 3 и чл. 4 от Наредба за условията и реда за принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи от органите на Община Враца, липсата на конструктивно становище, план за управление на строителните отпадъци и план за безопасност и здраве, както и върху твърдяното несъразмерно засягане на правата на жалбоподателя и членовете на семейството му.

Постъпила е и писмена защита от ответника, с която се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като действията са предприети въз основа на влязла в сила заповед, след изтичане на срока за доброволно изпълнение и при спазване на приложимия ред.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 2024/18.12.2023 г. Кметът на Община Враца е разпоредил премахване на строеж: „Външни стълби и тераса към двуетажна жилищна сграда с [идентификатор] по КК на [населено място]“, находящ се в [УПИ], кв. 311 по плана на [жк], [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Със заповедта е определен едномесечен срок от влизането ѝ в сила за доброволно изпълнение, като е указано, че при неизпълнение строежът ще бъде премахнат принудително за сметка на извършителя по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. Заповедта е приложена на л. 55–57.

С Решение № 765/15.04.2024 г. по адм. дело № 18/2024 г. на Административен съд – Враца, приложено на л. 52–54, жалбата против заповедта е отхвърлена. С Решение № 8329/04.07.2024 г. по адм. дело № 5567/2024 г. на ВАС, приложено на л. 49–51, първоинстанционното решение е оставено в сила. Поради това Заповед № 2024/18.12.2023 г. е влязла в сила на 04.07.2024 г.

С възлагателно писмо изх. № 9100-494/04.05.2026 г., приложено на л. 30–32, Кметът на Община Враца е възложил на „Ватос – 2018“ ЕООД принудителното изпълнение на заповедта и е определил премахването да се извърши на 10.06.2026 г. от 10:00 часа, в присъствието на служители на Община Враца и със съдействието на органите на ОД на МВР – Враца. Посочено е, че заповедта е влязла в сила, срокът за доброволно изпълнение е изтекъл и задължението не е изпълнено.

От констативен протокол от 03.10.2024 г., приложен на л. 35, и снимковия материал на л. 36 се установява, че към тази дата строежът не е премахнат.

Към преписката са приложени протокол от 30.04.2026 г. относно начина, срока, стойността и необходимите документи за изпълнение — л. 33, количествено-стойностна сметка за премахването — л. 34, както и Договор № С-196/08.07.2024 г. между Община Враца и „Ватос – 2018“ ЕООД с предмет премахване на опасни сгради, незаконни постройки или части от тях на територията на Община Враца — л. 37–48.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 294 АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органа по изпълнението. Чл. 295 АПК урежда правото на жалба на страните в изпълнителното производство, както и на трети лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от изпълнението. Съгласно чл. 296, ал. 1 АПК жалбата срещу действията на органа по изпълнението се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършването им, ако страната е присъствала при извършването им или ако е била призована, а в останалите случаи — от деня на съобщението.

В случая жалбата е подадена от адресата на заповедта за премахване и длъжник в изпълнителното производство, срещу действия по принудително изпълнение, обективирани във възлагателно писмо изх. № 9100-494/04.05.2026 г. и насрочване на принудително премахване на строежа. Налице е правен интерес от оспорването, тъй като действията по изпълнение са насочени към принудително реализиране на задължение за премахване, вменено на жалбоподателя с влязлата в сила заповед. Жалбата е подадена чрез органа по изпълнението в срока по чл. 296, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол в настоящото производство са действията по принудително изпълнение, а не законосъобразността на Заповед № 2024/18.12.2023 г. Последната е била предмет на съдебен контрол и е потвърдена с влязло в сила съдебно решение. Поради това в настоящото производство не могат да бъдат пререшавани въпросите дали строежът е незаконен, дали е търпим, дали жалбоподателят е негов извършител и дали самата заповед е съразмерна. Тези въпроси са разрешени окончателно с Решение № 765/15.04.2024 г. на АС – Враца, оставено в сила с Решение № 8329/04.07.2024 г. на ВАС.

Съгласно чл. 268, т. 1 АПК изпълнително основание е влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт. В случая Заповед № 2024/18.12.2023 г. е влязла в сила на 04.07.2024 г. и представлява годно изпълнително основание.

Разпоредбата на чл. 269 АПК постановява изпълнението да се извършва от органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако законът предвижда друго. Съгласно чл. 225а, ал. 3 ЗУТ, неизпълнената доброволно заповед за премахване се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. В случая приложимата общинска Наредба урежда реда за организиране и възлагане на принудителното премахване от органите на Община Враца, поради което Кметът на Община Враца е материално компетентен да предприеме оспорените действия по изпълнение.

От доказателствата по делото се установява, че определеният в заповедта едномесечен срок за доброволно изпълнение е изтекъл, без задължението да бъде изпълнено. Между влизането в сила на заповедта на 04.07.2024 г. и предприемането на оспорените действия през месец май 2026 г. е изминал значителен период, през който жалбоподателят не е премахнал строежа доброволно. Предвид това е била налице предпоставката на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ за пристъпване към принудително изпълнение.

Неоснователно е възражението, че действията са незаконосъобразни поради липса на отделна покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 АПК. В конкретния случай срокът за доброволно изпълнение е определен в самата заповед за премахване, като в нея са посочени и последиците от неизпълнението. Така жалбоподателят е бил уведомен за съдържанието на задължението, срока за изпълнението му и възможността за принудително премахване при неизпълнение. Целта на поканата за доброволно изпълнение е длъжникът да получи реална възможност да изпълни сам преди принудително изпълнение и е била постигната чрез самата заповед и определения в нея срок. При тези данни липсата на последваща нарочна покана не съставлява съществено нарушение, което да обоснове отмяна на действията.

Съдът отчита доводите в писмената защита на адв. М. за нарушение на чл. 3 и чл. 4 от общинската наредба, но не ги споделя. По делото са представени протокол за неизпълнение на заповедта, протокол относно начина и срока за изпълнение, количествено-стойностна сметка, договор с изпълнител и възлагателно писмо. Тези доказателства установяват извършена предварителна организация на изпълнението. Дори да се приеме, че отделни действия са извършени извън инструктивните срокове по наредбата, това не води до незаконосъобразност на изпълнението, тъй като не засяга наличието на годно изпълнително основание, компетентността на органа и неизпълнението на задължението в доброволния срок.

Неоснователни са и възраженията за липса на конструктивно становище, план за управление на строителните отпадъци и план за безопасност и здраве. Видно от Заповед № 2024/18.12.2023 г., изрично е разпоредено за премахването да бъде изработен проект по част „Безопасност и здраве“. Видно от Договор № С-196/08.07.2024 г., в предмета на договора са включени подготвителни дейности, сред които изготвяне на ПБЗ, план за управление на строителните отпадъци, инвестиционен проект за премахване и конструктивно становище, когато такива се изискват. Следователно органът по изпълнението е предвидил необходимите технически и организационни мерки, като тяхното реално изготвяне и спазване е част от фактическото изпълнение на премахването.

В настоящото производство съдът проверява законосъобразността на предприетите действия по изпълнение, а не предполагаеми бъдещи нарушения при фактическото премахване. При данните по делото не се установява органът да е разпоредил премахване извън обхвата на заповедта или при предварително изключване на необходимите мерки за безопасност.

Неоснователно е и възражението за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Съразмерността на самата заповед за премахване е била предмет на преценка в производството по оспорването ѝ. В настоящото производство съдът не може чрез контрол върху изпълнителните действия да преоцени необходимостта от премахване на строежа. Органът по изпълнението не решава отново дали строежът следва да бъде премахнат, а изпълнява стабилен административен акт.

Твърденията за затруднен достъп до жилището, наличие на малолетни деца, бременна съпруга и лице с ТЕЛК са относими към последиците от изпълнението на заповедта, но не установяват незаконосъобразност на действията по изпълнението. Принципът на съразмерност не може да бъде основание за фактическо осуетяване на изпълнението на влязъл в сила административен акт, когато органът действа в рамките на изпълнителното основание и при наличие на законовите предпоставки за принудително изпълнение.

Не се установява избраният от органа способ да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за изпълнение на заповедта. Възложено е премахване именно на строежа, посочен в заповедта, като са определени изпълнител, срок, стойност и присъствие на компетентни служители. Липсват данни органът да е разпоредил премахване на друг обект или действия извън предмета на изпълнителното основание.