Решение № 1585 от 17.09.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1585

Враца, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА административно дело № 20267080700331 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Й. П. Й. от [населено място], против Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1294008/18.06.2026 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Враца, ОДМВР - Враца, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречието ѝ с материалния закон и неговата цел, както и липсата на мотиви и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди още, че не е уведомяван за започналото производство и не му е дадена възможност да участва в него, да се запознава с доказателствата по същото, да представя такива и да прави искания и възражения. Поддържа, че не е управлявал процесния автомобил, поради което не е имал качеството на водач и не е допуснал описаното административно нарушение. Отправя искане към съда за отмяна на оспорения акт.

В с.з. оспорващият редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Т., която поддържа жалбата по изложените в нея и представената писмена защита съображения. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо вх. № 1835/07.07.2026 г., позовавайки се на фактическата и правна сложност на делото и практиката на СЕС, моли за адвокатско възнаграждение под минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004 г.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 18.06.2026 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 02.07.2026 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 18.06.2026 г., около 20:05 ч. на жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA № 3775501 от мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР - Враца затова, че в [населено място], Обл. Враца на ул. „А. Стамболийски № 4, управлява л.а. М. П., с неустановена собственост, тъй като същият към момента на проверката е без регистрационни табели и е идентифициран единствено по номер на рама - JMBONV240RP003036. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

На същата дата – 18.06.2026 г. е издадена оспорената в настоящото Заповед № GPAM-1294008/18.06.2026 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Враца, ОДМВР - Враца, с която на Й. П. Й. на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП е приложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер].

Към преписката е приложен цитирания АУАН Серия GA № 3775501 от 18.06.2026 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, заверени копия от Мотивирана резолюция № 26-0967-[рег. номер]/19.06.2026 г. и писмо рег. № УРИ 967р3264/19.06.2026 г., Справка за нарушител/водач, както и Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП. Допълнително с писмо вх. № 2100/06.08.2026 г. е представена Справка от АИС – Регистрация и отчет на ППС и собствениците им.

Съгласно писмо на ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“ – л. 35 от делото, към 04.08.2026 г. няма регистрация на лек автомобил „Мицубиши Пажеро“ с VIN № JMB0NV240RP003036.

Видно от заверени копия на Свидетелства за регистрация Част 1 и Част 2, жалбоподателят Й. П. Й. е собственик на товарен автомобил „Мицубиши Пажеро“, а неговият син П. Й. П. е собственик на лек автомобил „Мицубиши Пажеро“.

По делото е представена Мотивирана резолюция № 26-0967-[рег. номер]/19.06.2026 г., с която на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратено административно наказателното производство по съставения АУАН, тъй като е образувано бързо производство № 574/2026 г. по описа на РУ - Враца по чл. 345, ал. 2 от НК, а именно – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Според показанията на свидетелката Й., съпруга на жалбоподателя, съпруга й притежава лек автомобил, джип „Мицубиши пажеро“ мисля, като и единият от синовете им - П. има същата марка джип. С. им П. е закупил и още един такъв джип, с цел да подсигурява резервни части на другите два автомобила от тази марка. Пояснява, че този трети автомобил не е в движение и от 2-3 г. този стои в двора на къщата им в [населено място]. На семейството на свидетелката предстояло пътуване, когато констатирали, че автомобила на съпруга й е дал дефект – изтичане на вода от радиатора. Това наложило резервния автомобил, който е взет за резервни части да бъде избутан от двора на къщата вън до оградата на къщата, за да може да се демонтира тази част и съответно да се монтира на автомобила им. При извършването на тази дейност съпругът й влязъл в резервния автомобил, за да вземе инструменти от „жабката“ и в този момент до тях спряла полицейска кола и служителите поискали документите на жалбоподателя, които се намирали вътре в къщата, където той влязъл да ги вземе и после предоставил на проверяващите. Документите били вътре в дома им, а те двамата са били пред къщата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, чиято компетентност е установена от т. 2.2 на приложената по делото Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР – Враца.

Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното от него МПС.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви „а“-„ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

За да бъде законосъобразно наложена ПАМ е необходимо административният орган да докаже, че водачът е извършил нарушение по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, извън хипотезите по б. „а“-„ж“, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

В случая в заповедта за прилагане на ПАМ не е извършено препращане към нито една от нормите, изброени в буква „з“, б. б. "гг" на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, но фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка са в хипотезата на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП за това, че жалбоподателят е установен да управлява на 18.06.2026 г. МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Според чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Установеното със съставения АУАН нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП попада в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, за която ПАМ е приложима, но съставеният АУАН не е достатъчно доказателство за извършено нарушение.

Отсъствието на доказателства за осъществен обективен елемент от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а именно управление, обосновава извод за несъставомерност на деянието.

В подкрепа на изложеното са както свидетелските показания, които са последователни, логични и непротиворечиви, с оглед на което съдът ги кредитира като достоверни и убедителни, така и събраните по делото писмени доказателства - Свидетелства за регистрация Част 1 и Част 2 и писмо на ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“ – л. 35 от делото.

На следващо място, самото описание на нарушението в АУАН и ЗППАМ, също разколебава в достатъчна степен осъществяването от страна на жалбоподателя на деянието „управление“, доколкото е посочено, че управлява соченото МПС на [улица] [населено място], без да има индикация дори за посоката на движение на автомобила.

След като административният орган не е доказал, че жалбоподателят е извършил виновно вмененото му административно нарушение на нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП следва да се приеме, че не е налице законово основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП, поради което заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая установените разноски са в общ размер от 505,11 евро, от които 5,11 евро заплатена д.т. и 500,00 евро адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 20/.