Определение № 847 от 04.03.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 04.03.2020г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР В.

НЕВИН

ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Н.

Шакирова въззивно гражданско дело № 680 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез Районна прокуратура – Варна срещу Решение № 175 от 10.01.2020г. по гр.д. № 4996/2019г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Л.Н.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни изключително силен стрес и напрежение; неудобство, несигурност и безпокойство; напрежение в ежедневието; нарушение на физическото и психическо здраве – безсъние, прояви на тревожност, вътрешно напрежение и отчаяние, произтичащи от водено срещу него наказателно производство по обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, за което с влязла в сила присъда е признат за невиновен за повдигнато му на 02.05.2017г. и внесено в съда обвинение по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал.

1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на Присъда № 227/05.09.2018г. по НОХД№ 5200/2017г. по описа на ВРС – 21.09.2018г. до окончателното плащане на сумата.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че твърдяните вреди, както и пряката причинно-следствена връзка между конкретното наказателно производство и вредите не са доказани – съдът не е обосновал извода за претърпени от ищеца обичайни вреди за лице, обвинено в извършване на престъпление с конкретни доказателства.

Единствено презумпцията, че висащото и безрезултатно наказателно производство води до негативни преживяване не е доказателство за реално понесени вреди.

Съдът не е посочил, че кредитира показанията на свидетеля Атанасов, но е формирал правни изводи въз основа на същите, без да е отчел, че са кратки и неясни. Обстоятелството, че ищецът е бил разстроен именно поради повдигнатото му обвинение по разглежданото наказателно дело не е доказано по делото, доколкото успоредно с него са били висящи други три наказателни производства срещу ищеца, по които същият е осъден, а именно НОХД № 3475/2017г.; НОХД № 5267/2017г. и НОХД № 3107/2017г. Наред с това присъденият размер на обезщетението е завишен. Сериозната предходна съдимост на ищеца е относима към по-малък интензитет на вредите, съобразно справка за съдимост. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваната му част, а предявеният иск бъде отхвърлен в цялост, евентуално бъде постановен по-справедлив минимален размер на обезщетението.

В отговор на жалбата Л.Н.Т. оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част, което моли да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.

Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

О П Р Е

Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

06.04.2020 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.

3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.