Решение № 1856 от 02.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1856 гр. ******** 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20231110114902 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „************ срещу Н. И. Т., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответникът Н. И. Т. бил потребител на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***** на потребители в гр. ******** одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, находящ се в гр. ******** район „***********, абонатен № ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на 1 етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*** През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 16.12.2022 г. по ч. гр. д. № 59111 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. И. Т. за отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Страната оспорва наличието, размера, датата на възникване и падежа на претендираните парични задължения, като поддържа, че от представените с исковата молба доказателства не се установявали посочените обстоятелства. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.

Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове в цялост като неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Н.

И. Т. в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. ******** район „***********, абонатен № ****, дължи на „***** следните парични суми: 1/ сумата от 2481,43 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 398,82 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г.; 3/ сумата от 30,17 лева, представляваща такса 2 за дялово разпределение за периода от м. септември 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 6,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение. За процесните вземания на 16.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 59111/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и 3 титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното о. с. з. на 21.11.2023 г., са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно: 1/ наличието на валидно възникнали договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; 2/ качеството потребител на топлинна енергия на ответника през процесния период; 3/ наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице-помагач, както и между последното и процесната етажната собственост. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин и от представените с исковата молба писмени доказателства. Предвид изложеното и като съобрази относимата правна уредба, съдът намира за доказано, че ответникът, в качеството си на потребител на топлинна енергия, дължи заплащането на задълженията за топлинна енергия, потребена в находящия се в гр. ******** район „***********, абонатен № ****, в периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г.

Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е доставяна топлинна енергия (само за битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация), нейният обем и стойност, както и размерът на претендираните задължения, се установяват от изслушаните по делото съдебно-техническа (л. 108) и съдебно-счетоводна (л. 114) експертизи, които съдът кредитира в цялост като пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл. 202 ГПК. Видно от заключенията на вещите лица, претендираните от ищеца вземания са съответни на стойността на реално потребените от ответника услуги по доставка и дялово разпределение на топлинна енергия в процесния имот. Действително, документите, представени от третото лице-помагач, включително тези за неосигурен достъп до имота от потребителя, не касаят процесния апартамент – документите се отнасят до ап.

10, а не до ап. 4 в процесната сграда. Това, обаче, не разколебава извода за доказаност наличието на претендираните от ищеца вземания в тежест на ответника. Дължимостта им се установява от изготвените експертни заключения, тъй като същите са изследвали потреблението и остойностяването на топлинната енергия, доставена до имот с абонатен № ****, а именно ********* гр. ******** район „**“.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове за заплащане от ответника на цена за потребена топлинна енергия и дялово разпределение през исковия период са доказани в цялост по своето основание.

В срока за отговор е релевирано възражение за изтекла погасителна давност 4 спрямо част от процесните вземания, което съдът намира за частично основателно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „************ месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 31.10.2022 г., то следва да се приеме, че погасени по давност са вземания на ищеца с падеж най-късно 16.09.2019 г., т. е. вземанията до м. август 2019 г. включително. Следователно, погасени по давност са процесните задължения за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. в общ размер от 287,47 лева, изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК,