Решение № 369 от 11.10.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 430/2023
- Вид
- Решение № 369
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 369 гр. Плевен, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря А. Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500430 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 614/03.05.2023 г., постановено по гр. дело № 4891/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е осъдил на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ,,Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявано от Б. Н. в качеството му на управител да заплати на П. Х. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Плевен, ул. ***, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. *** сумата в размер на 65.90 лева, недължимо платена по неустойка по Договор за заем № 336660, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е на основание чл.78 от ГПК, „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявано от Б. Н. в качеството му на управител да заплати на П. Х. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, ул. *** направените разноски по делото в исковото производство за ДТ в размер на 50,00 лв., 1 възнаграждение на ВЛ в размер на 200,00 лв.
Осъдил е на основание чл.38 от ЗА, „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявано от Б. Н. в качеството му на управител да заплати на адв. Д. В.
М. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. *** адвокатско възнаграждение в размер на 440,00 лв.
С Разпореждане № 6425/06.06.2023 г., постановено по гр. дело № 4891/2022 г. по описа на Плевенски районен съд в производство по реда на чл.248 от ГПК е допълнено на основание чл.248 ал.3 от ГПК постановеното по делото Решение № 614/03.05.2023 г., постановено по гр. дело № 4891/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, като е осъден на основание чл.78 от ГПК вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявано от Б. Н. управител да заплати на адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. *** разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв.
Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение на Плевенски районен съд от „Изи Финанс“ ЕООД – гр. София, в която се изразява становище, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
На първо място въззивникът твърди, че съдът в решението си е приел, че е сключения твърдения от ищеца Договор за кредит, като няма никакви мотиви, защо е възприел тази фактическа обстановка, което води до неговата неправилност, поради необоснованост и съществено противоречие със съдопроизводствените правила. С оглед оспорването на наличието на сключено правоотношение с отговора на исковата молба, са оспорени приложени e-mail-и, поради това, че от тях не личи авторството им, както и са оспорени приложени разписки от „Изи пей“ АД, тъй като от тях не е видно по повод на какво са направени, като съдът не е открил производство по оспорване на тези документи, както и няма данни да са събрани доказателства за тяхната автентичност. В този смисъл, според въззивника, тези доказателства не може да са основание за заключение на съда за наличие на Договор за кредит. Първоинстанционното решение е необосновано, тъй като 2 съдът не е посочил мотивите, поради които е приел, че Договора за кредит е сключен.
На второ място, въззивникът счита, че договор, който не е видян от никой е нищожен, без да е прогласен за нищожен, като той е основание за неоснователно обогатяване. Първоинстанционното решение е нищожно, поради объркаността на мотивите, водещи до липса на каквато и да е ясна воля на състава. Решението е неправилно и поради обстоятелството, че съдът е приел, че твърдения Договор за кредит е нищожен, без да го прогласи за такъв, което става с диспозитива на решението, като мотивите на съда не могат да имат такова процесуално значение.
На следващо място, въззивникът изразява становище за недоказаност на всички твърдения за нищожност, доколкото, от една страна, са общи и бланкетни, а от друга страна, не е установено съдържанието на клаузите, за които се твърди, че са нищожни.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени решението на Плевенски районен съд, като постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск.
Претендира направените разноски в настоящото производство и разноските в първоинстанционното производство, както и на основание чл.78 ал.8 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Д. В. М. в качеството му на пълномощник на П. Х. В. – ищец в първоинстанционното производство, в който се изразява становище, че обжалваното решение е изцяло правилно и законосъобразно.
На първо място, въззиваемата твърди, че по безспорен начин е доказан фактът на заплащане на сумата от 284,90 лв., извършени с 4 броя платежни операции от „Изи пей“ АД, за който факт свидетелства и назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
На следващо място, въззиваемата твърди, че е предоставила на съда email-и и банково нареждане от „Изи Финанс“ ЕООД – гр. София за сумата от 200,00 лв. с основание Договор за заем № 336660, от който е видно, че етапите за сключване на Договора за кредит от разстояние са осъществени, но Договор за кредит не й е предоставян.
3
Въззиваемата навежда доводи, че договорът е сключен по правилата на ЗПФУР, като съгласно чл.10 ал.З от ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл.8 и чл.9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя. /2/ Когато договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал.1 незабавно след сключването на договора. /3/ Потребителят има право през цялото време на действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител, когато изрично заяви това.
Отделно от това, съгласно чл.18 ал.1 т.З ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът /в настоящия случай ответната страна/ е длъжен да докаже сключването на договора.
Разпоредбата на чл.18 ал.1 т.З ЗПФУР и по-конкретно, задължението на доставчика да докаже сключването на договора е залегнало в закона с единствената цел, тъй като договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва онлайн и получателят на тази услуга е не само икономически по-слабата страна, но на практика, цялата информация и база данни от сключването му се съдържа у доставчика на услугата. Тъй като доставчикът на услугата е субектът, който разполага с цялата информация, именно разпоредбата на чл.18 ал.1 т.З ЗПФУР възлага на него тежестта да докаже сключването на договора.
Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
В съдебно заседание, въззивникът „Изи Финанс“ ЕООД – гр. София, редовно призован, не се представлява. В молба – становище вх. рег. № 7138/21.07.2023 г., процесуалният представител на дружеството – юрк. А. Г. изразява становище, че първоинстанционното решение или е недопустимо, като постановено при липса на правен интерес или е неправилно, поради 4 неоснователност и недоказаност на исковата молба. Претендира направените разноски в първоинстанционното производство, както и тези, направени във въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на противната страна.
В съдебно заседание, въззиваемата П. Х. В., редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище вх. рег. № 6617/06.07.2023 г. пълномощникът на въззиваемата – адв. Д. М. от Адвокатска колегия – гр.
Пловдив моли, да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски в настоящото производство.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
С ИМ е предявен иск по чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата 65.90лв., за връщане на недължимо платена без правно – нищожна клауза в договор за потребителски кредит неустойка.
5
Основното възражение на ответното дружество, поддържано, както с писмения отговор, така и с въззивната жалба е, че няма категорични доказателства за сключен между страните договор за кредит.
С оглед на това становище по делото следва да се посочи, че искът се явява изцяло основателен и доказан.
По делото несъмнено е установено от представените разписки от Изипей и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че ищцата П. В. е заплатила на „Изи Финанс“ ЕООД – гр. София общо сумата от 282.40лв. Ако се приеме възражението на въззивното дружество, че договор между страните не съществува, то тогава цялата сума е платена без правно основание, тъй като не се сочи никакво друго такова. Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне, от което следва, че исковата сума от 65.90лв. следва да бъде възстановена от отнетника – въззивник без да е нужно да се доказва нищо повече.
Независимо обаче от позицията на ответното дружество по делото, Окръжният съд счита, че е налице валидно сключен между страните договор за потребителски кредит от разстояние.
Правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на ПРС,че между страните е налице валидно възникнала облигационна връзка по силата на сключен договор за кредит от разстояние,по който въззивното дружество „Изи Финанс” като кредитор реално е предоставило на ищцата финансова услуга от разстояние, превеждайки й парична сума в размер от 200 лв. чрез банков превод в Първа инвестиционна банка . С оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ищцата е представила имейл, с което същата е уведомена, че е одобрена за заем в размер на 200лв. Налице е вальор от 10.04.2021г., от който е видно, че същата е постъпила по сметката й, като основанието е договор 336660. На същата дата е издадено и приложение №2, в който се описва потребителски кредит в размер на 200лв., сума за връщане 216.50лв., а при непредставяне на обезпечение 284.90лв., от които 200лв. главница, 16.50 лихва и 68.40лв. неустойка. Има погасителен план за изплащане на четири месечни вноски с посочена цена.
Разпечатката съдържа 45 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41781eed-274b-4b99-ad5c-94c220176b65