Определение № 26514 от 22.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26514 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20261110102690 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Д З“ АД срещу С О, с която са предявени осъдителни искове за заплащане на регресно застрахователно вземане и обезщетение за забава.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца да бъде изискана от С Д“ преписката по издаване на удостоверение рег. № 764001-835/29.06.2021 г. е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ответника да бъде изискана от А... информация за собствеността върху поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ответника да бъде изискана от Националния институт по метеорология и хидрология информация за метеорологичната обстановка в района на язовир „Ботунец“ на 26.06.2021 г. около 18:40 часа е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

Исканията на страните за допускане на съдебно-автотехническа експертиза са основателни в частта относно въпроси № 3 – № 5 от исковата молба и по въпросите от отговора на исковата молба. По въпроси № 1 и № 2 от исковата молба не са необходими специални знания, тъй като между страните не се спори относно механизма на събитието и 1 причинната връзка между падането на дървото и уврежданията на автомобила.

Произнасянето по искането на ищеца за разпит на Н Р Г следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание след допълнително изясняване на спорните обстоятелства и конкретните факти, за които се иска разпитът. С оглед процесуална икономия посоченото лице следва да бъде призовано за насроченото заседание.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и Н Р Г, а вещото лице – след представяне на доказателства за внесения депозит за експертизата.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ИЗИСКВА на основание чл. 186 ГПК от С Д“ заверен препис от преписката по издаване на удостоверение с рег. № 764001-835/29.06.2021 г., включително данни за датата и часа на сигнала, подателя на сигнала, установените при пристигането на служителите вреди, причината за падането на дървото, лицата, отстранили дървото от автомобила, и останалите относими към произшествието обстоятелства.

ИЗИСКВА на основание чл. 186 ГПК от А... – Имотен регистър информация за собствеността, включително към 26.06.2021 г., върху поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***.

ИЗИСКВА на основание чл. 186 ГПК от Националния институт по метеорология и хидрология информация за метеорологичната обстановка, включително скоростта на вятъра, на 26.06.2021 г. около 18:40 часа в района на язовир „Ботунец“, както и дали е било регистрирано опасно метеорологично явление и с какъв код.

Препис от настоящото определение да се изпрати на посочените учреждения, които следва да представят изисканата информация най-късно една седмица преди датата на откритото съдебно заседание.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане до разпит на Н Р Г за първото открито съдебно заседание.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ Н Р Г на посочения в исковата молба адрес: гр. .........., тел.

**********. При невръчване на призовката на посочения адрес да се извършат служебни справки за постоянния и настоящия му адрес в НБД „Население“.

2

ДОПУСКА изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, даде заключение по следните въпроси:

1. Каква е стойността на щетите, съответно стойността за отстраняване на уврежданията по лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ......., изчислена по средни пазарни цени към 26.06.2021 г.?

2. Налице ли е „икономически тотал“ на застрахования автомобил?

3. Каква е стойността на разноските, които застрахователят обичайно прави за определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на щетата?

4. В случай че бъде установена „тотална щета“, каква е стойността на остатъчните части на превозното средство и какъв е размерът на вредата след приспадане на остатъчната стойност?

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-автотехническа експертиза по въпроси № 1 и № 2 от исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в общ размер на 225 евро, от които 168,75 евро, вносими от ищеца, и 56,25 евро, вносими от ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като в същия срок страните следва да представят доказателства за внасянето му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза В К Д, който да бъде уведомен за поставените задачи след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключението най-късно една седмица преди датата на откритото съдебно заседание.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът „Д З“ АД твърди, че по полица № 0312200315026402 от 09.11.2020 г. е сключил с Н Р Г договор за застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ......., със срок на покритие от 16.11.2020 г. до 15.11.2021 г. На 26.06.2021 г. в гр. ......, до Гребна база, върху паркирания автомобил паднало дърво и му причинило значителни материални вреди. За събитието било издадено удостоверение на С Д“ с рег. № 764001835/29.06.2021 г., а при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 210881647. Поддържа, че разходите за възстановяване на автомобила възлизали на 7483,93 лв. и надхвърляли 70 % от действителната му стойност, поради което била налице икономическа тотална щета. След приспадане на остатъчна стойност от 4000 лв. ищецът определил и на 05.08.2021 г. изплатил на застрахования обезщетение в размер на 5482,29 лв.

Допълнително заплатил 126,96 лв. за репатриране на автомобила и начислил 15 лв. обичайни ликвидационни разноски, поради което общият размер на регресното му вземане 3 бил 5624,25 лв., с равностойност 2875,63 евро. Според ищеца отговорността за вредите е на С О, която като собственик на дървото и възложител на работата по поддържане на озеленените площи не осигурила своевременното отстраняване на опасната растителност. С регресна покана с изх. № 310000777/25.01.2022 г., получена на 26.01.2022 г., поканил ответника да заплати сумата в петнадесетдневен срок, но плащане не последвало.

Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 511,29 евро/1000 лв., предявена като частичен иск от вземане в пълен размер 2875,63 евро/5624,25 лв., представляващо изплатено застрахователно обезщетение, разходи за пътна помощ и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 02.02.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата 249,66 евро/488,29 лв., предявена като частичен иск от обезщетение за забава в пълен размер 1404,13 евро/2746,24 лв. за периода от 11.02.2022 г. до 30.01.2026 г. Претендира разноски.

Ответникът С О оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че мястото, на което е настъпило произшествието, и намиращата се там растителност не са общинска собственост. Сочи, че Гребна база „Ботунец“ се намира в поземлен имот с идентификатор ***, собственост на сдружение „Ф...“, а съседните имоти с идентификатори *** и *** са частна собственост на „Първа инвестиционна банка“ АД.

Позовава се на задължението на собствениците по чл. 41 и чл. 42 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С О да поддържат растителността и своевременно да премахват опасните дървета, поради което твърди, че не е възложител на работата по поддръжката на процесното място и не носи отговорност за вредите. Ответникът поддържа още, че дървото е паднало вследствие на буря и събитието е случайно, породено от метеорологичната обстановка. Оспорва размера на вредите, като сочи, че не е изяснен начинът на определяне на действителната стойност на автомобила и дали е приспадната действително реализируемата остатъчна стойност на запазените части и скрапа. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявените искове:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 511,29 евро/1000 лв., предявена като частичен иск от вземане в пълен размер 2875,63 евро/5624,25 лв., представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, разходи за пътна помощ и обичайни разноски, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 249,66 евро/488,29 лв., предявена като частичен иск от обезщетение за забава в пълен размер 1404,13 евро/2746,24 лв. за периода от 11.02.2022 г. до 30.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 02.02.2026 г. до окончателното изплащане.

По чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – безспорни обстоятелства:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 26.06.2021 г. в гр. ......, до Гребна база, върху паркирания лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ....... е паднало дърво и че между падането на дървото и 4 причинените по автомобила увреждания е налице причинно-следствена връзка.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

По иска по чл. 410 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение за увредения автомобил към 26.06.2021 г.; настъпването на покрит застрахователен риск; противоправното бездействие, за което ответникът носи отговорност, включително основанието, от което произтича задължението му за поддържане и обезопасяване на процесната растителност; действителния размер на причинените вреди; изплащането на застрахователното обезщетение, разходите за пътна помощ и размера на обичайните разноски; предявяването на регресната претенция и размера на непогасеното вземане. При установяване на противоправното поведение и причинната връзка вината се предполага до доказване на противното.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването и размера на главното вземане, настъпването на неговата изискуемост, отправянето и получаването на поканата, изпадането на ответника в забава и размера на претендираното обезщетение за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да установи погасяването на претендираните вземания, както и положителните факти, на които основава правоизключващите, правопогасяващите или правоотлагащите си възражения, включително че процесното дърво се е намирало в частен имот и задължението за неговото поддържане и премахване е било на собственика на имота, че падането му е било предизвикано единствено от непредвидимо и непредотвратимо опасно метеорологично явление, както и твърдяната по-висока остатъчна стойност на автомобила и произтичащия от нея по-нисък действителен размер на вредите.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.